- Добре, ще ти кажа. - примирих се аз. Не можех да крия повече миналото си. Все пак то е част от мен и винаги ще бъде. И, след като Техьонг се завърна и...ме...целуна. Още помня меките му устни върху моите. Ох, мислех, че поне малко съм го преодоляла. И погледа му. Сякаш ме...събличаше. И думите му. Иска да си ме върне, но аз не съм негова. Джънгкук ще ми помогне. Той ще ме измъкне от влиянието на Тае.

- М-може ли да вляза?- запита ме Куки. Невинното му личице беше толкова сладко. Тази гледка може да разтопи и най-коравото сърце. Моето не е такова, но дистанцията, която създадох между мен и останалите, ми пречи да допускам дори и хората, които ми мислят доброто.

- Разбира се, влез.- поканих го.

Седнахме на дивана и очите му бяха толкова искрени. Те ме накараха да се почувствам ужасно, защото постъпвах жестоко с него. Трябваше да му разкажа цялата истина и то от самото начало.
Тази мисъл ме подтикна да се предам. Да счупя бариерите и да му отдам душата си.

- Той се казва Техьонг.- най-сетне произнесох името му наглас. Това бе първата крачка.
Джънгкук разбра, че предстои дълъг разговор. Аз трябваше да проведа разговор със себе си, на който той щеше да е свидетел. - И, както вече знаеш, Техьонг бе всичко. Когато си човек, който няма нищо и се появи такъв човек, то светът ти се превръща в този човек. Аз не просто бях влюбена, а същестеувах чрез Тае.
За миг усетих, че на Куки му дойде в повече. Той искаше да бъде този специален човек за мен. Може би трябва да му дам шанс. Джънгкук постави ръката си върху моята и ми показа, че е готов да продължа.

- Когато Тае ме заряза, аз буквално загубих всичко, дори себе си. Дните бяха безсмислени, нощите твърде мрачни. Светлината бе излишна, а мрака успокояващ сякаш ме доближава до спокойствието на безкрая. А малко по-рано той отново се...завърна.- след като изрекох последното изречение Джънгкук ме погледна изпод вежди и стисна китката ми.

- Какво ти направи?- запита, прилагайки още сила на захвата.

Знам, че се притеснява за мен, но този ядосан Джънгкук не ми харесва и ме плаши.

- Успокой се. Не е нищо сериозно.- като казах това Куки пусна ръката ми и се загледа в пода. - Той ме...

- Какво? Какво те?- почти викна Джънгккук.
Не очаквах да реагира така. Сега наистина ме е страх, ако кажа, че Техьонг ме е целунал и иска да съм пак негова, Джънгкук ще откачи и си нямам на идея какво ще ми направи.Каква е тази скрита страна, която не познавах?

- Кажи ми!- заповяда ми Джънгкук.

Той ме хвана за раменете и леко ме разтърси.

- Трябва да знам.- вече по-успокоен прошепна в ухото ми.
Аз през сълзи успях да запелтеча:
- Т-той...м-ме...ц-це...ц-це...

- Целунал те е.- каза Куки това, което аз не можах. После зарови лице във врата ми и прошепна с пресипнал глас:

- Хареса ли ти?

Чувствах болката в гласа му. Минаха няколко мига, но аз не продумвах.

- Хареса ли ти усещането от...от устните му...върху...твоите?- запита отново Куки с мъка в гласа.

Това е новата глава!По-дълга от обичайното, защото заминавам на море и около 10 дена няма да качвам нови глави, така че се надявам тази да ви стигне! Ако ви е харесала гласувайте и коментирайте! Обичкам вии😘😘😘