Седях облегната на вратата.Сълзи напоени със спомени се стичаха по зачервеното ми лице.
Телефона ми иззвъня.Ново съобщение.Аз се стреснах от внезапния звук, смутил тишината.
Съобщението бе от Джънгкук. Почти го бях забравила.Обещах, че ще му пиша като се прибера, но Техьонг за пореден път отвлече мислите ми.Прочетох съобщението:

Какво стана?Прибра ли се?Пиши ми!

Какво щях да правя с Техьонг.Той със сигурност ще се върне.Ами Джънгкук?! Ох, каква каша само!
Реших да пиша на Куки, че всичко е наред пък с Техьонг ще се оправям сама.

Всичко е наред!Прибрах се!

Сега остана да измисля нещо!На вратата се почука.Тръпки преминаха през тялото ми.Ами, ако е пак Тае?!Реших да не отварям, но тропането стана по настоятелно.Въздъхнах, събрах смелост и отворих.
Изненадата ми се запечата на лицето.

- Джънгкук, какво правиш тук?Как разбра къде живея?

- Имам си свои начини.И знам, че ме лъжеш. Кажи какво се е случило?Кажи кое е момчето от миналото ти?Този път няма как да се измъкнеш!-занарежда той, а последното изречение секна дъха ми, защото бе прав.Този път нямаше как да избягам!Ще му кажа!

Това е новата глава! Надявам се да ви харесва! Ако е така гласувайте и коментирайте! Обичкам виии 😘 😘 😘