*2:10*
"Спомените се завръщаха като бездомни птици, кръжащи из съзнанието ми, разперваха криле, прояснявайки всяка една секунда от онзи отминал живот!Спомените за неговите очи... ръце...устни и...целувки!Забиваха се в крехкото ми призрачно сърце като стрели напоени с отрова...отровата наречена любов!"

Аз:Тези хора не са важни сега!Важно е какво ми показаха!

Той:И какво ти показаха???😕

Аз:Показаха ми истинското лице на любовта!Тя е нож с две остриета!

Той:Сега разбирам!Няма никакви "хора"!Има само един и този един ти е отнел любовта, изтръгнал я е от сърцето ти, изпил я е от кръвта ти, откраднал я е!

Аз:Нищо Не Разбираш!Остави Ме!!!

Той:Спри да ме отблъскваш!Ти не искаш да разбирам, искаш да останеш сама, за да се самосъжаляваш, но аз няма да ти позволя да продължиш да се самонараняваш!!!

Аз:Какво повече искаш от мен?Ти ми напомни за онзи негодник, който взе сърцето ми...открадна душата ми и ме остави...празна!Спри да ми напомняш!Не издържам вече!!!😠

Той:Мразя се за това, което ще ти кажа, но..., ако искаш да го забравиш и да си върнеш сърцето има само един начин-...отдай се на мен!Е, какво ще кажеш?Ще ми се отдадеш ли?😇

Това е новата глава!!!Специално за MarryBrienStyles😘
Надявам се да ви харесва!!!Ако е така гласувайте и коментирайте!!!Искам мнения!Обичкам виии 😍 😘 😘