В този момент си помислих, че любовта, която намерих избледнява като призрак пред очите ми и...просто я губя. Отново!
На нейно място сянка от мрака се опитва да ме сграбчи, но...

- Нека забравим за това! Не е нужно да си го причиняваме! Аз не трябваше да ти го причинявам! - каза Джънгкук със спокоен тон и ясен поглед. Сянката на мрака бе освободила сърцето и мислите му.

В този миг слънчеви лъчи пробиха мрачната завеса в измъченото ми съзнание. Лъчи на просветлението, обещаващи щастието. Исках да чувствам, за да не съм празна! Исках да чувствам, защото исках да живея!

- И какво ще правим, след като сме свободни? - запитах Куки, а усмивката ми, която бе като несъществуващо явление през последните години, най-сетне зае мястото си и огря лицето ми.

- Предлагам разходка! Ще освежи мислите ни! - рече Джънгкук и веднага след това ме повлече със себе си навън.

Навън, където души се разминават и животи се сблъскват. Създаваме верижки от чувства, които ни обгръщат и следват. Чувства, които несъзнателно подаряваме на околните. Всичко се върти около изпитаните емоции и тези, които и сега изпитваме и носим като верижка на шията си. Красива, но тежка верижка, която ни обсебва все повече.

Минахме покрай уличен бижутер.
Някакво момченце притича и се блъсна в мен. Залитна и падна, ужулвайки коляното си. Бретона му бе закрил очите. Не се разплака, но устните му потрепваха. Аз се наведох обгърнах лицето му с шепи и казах:

- Всичко е наред, раната ще мине! Ти си един малък герой дори не се разплака!

Момченцето надигна глава и се усмихна.

- Много си мила! - това бе единственото, което каза. После стана и се затича надолу по улицата сякаш наистина нищо не се случило.

През това време моето голямо момче бе изтичало до бижутера и бе купило верижка.

- Джънгкук, какво е това? - питах с насмешлив тон.

Той хвана ръката ми и пусна в дланта ми малката сребърна верижка с висулка малко бухалче.

- Знаеш, че не нося бижута! - напомних му аз. Въпреки че не си спомням да съм му казвала.

- Не е, за да го носиш! - каза той.

Почудих се за какво ми е тогава.

- То ще те отърве от проблемите! Ще ги попие, просто ще му ги предадеш. - каза той сякаш наистина е решил проблемите ми.

Загледах се в малкото бухалче. Как би могло да поеме тежестта на мъката, болката и всичко останало, което мътеше съзнанието ми?!

- Виж го какво е малко! Как ще поеме всичко? - запитах, като почти се сдържах да не се разсмея.

- Повярвай ми ще успее! - каза Куки и  закачи верижката на шията ми. Както казах всички носим нашите верижки от чувства. Моята бе пропита с мъка и болка, но и с любов! Любовта на Джънгкук.

Продължихме разходката си по брега на морето. Джънгкук сложи една от слушалките си в моето ухо, а другата в неговото и пусна музика от телефона си.

Песента зазвуча в главата ми.
...
Cross your heart and hope to die,
Promise me you'll never leave my side
...
Cross my heart and hope to die,
Promise you I'll never leave your side

Имах нужда да чувствам! Единствения, който ме кара да чувствам е Джънгкук!
Ръцете ни бяха хванати и преплетени! Топлината от телата ни се сливаше и пулса на моето сърце преливаше в пулса на неговото!

Текста на песента се носеше по вълните и се разбиваше в брега, разбърквайки думите. Също като мислите ми!
... Cause I'm telling you, you all I need
I promise you, you all I see
...
I will follow you
Cause I'm under your spell
And you can throw me to the flames

Няма значение дали света около нас се разпада. Важното бе, че ние спасихме душите си като ги сляхме в едно!Песента продължи да отвежда съзнанието ми на далечно място!
... I'll be your gravity, you be my oxygen
So dig two graves cause when you die
I swear I'll be leaving by your side...

Душата ми е твоя, Джънгкук! Когато изрекох това в мислите си, погледнах към него и видях в очите му, че той също предава душата си на мен!

Реших наистина да се освободя от мъката и болката затова с негово позволение хвърлих верижката в морето!

- Сега съм свободна! - извиках радостно и прегърнах Джънгкук - човека, който отново и завинаги ме накара да се влюбя!

Това е новата глава! Мисля, че това е най-дългата, която съм писала! Песента по горе е тази, която слушат и от която е фактически текста! Надявам се да ви харесва главата! Искам да благодаря на всички коментиращи и гласуващи радвате ме толкова много! Ако и тази глава ви харесва гласувайте и коментирайте ще се радвам на мненията ви! Обичкам вии😘😘😘