Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

Моята истина

Дълго време живеех в разрушен, сив свят. Бродих из пусти, черни, разрушени пътища винаги със засъхнали пътечки от сълзи на лицето. Зад пустотата в очите ми се криеше страха. Страх от човешко присъствие. Криех се зад сенките в сивия ми свят, обвинявайки един човек за злото, което пусна в него. Този човек бе Техьонг.

Всеки ден през сърцето ми минаваха тънки, метални игли, напоени със спомените за неговите целувки, начина, по който ме докосваше, думите, които шепнеше в ухото ми. Иглите пробиха защитните ми стени още в мига, в който той изрече последните думи, с които сложи край на илюзията за връзката ни. В този миг те се забиха в сърцето ми, завъртяха се около оста си, разширявайки раната и пуснаха отровата на чувствата ми да ме залее като внезапно извила се буря.

Докато гледах в очите на Техьонг, виждах онзи момент - краят, да се повтаря отново и отново. И разбрах, че той не е искрен, и че играе театър, както когато бяхме "заедно".

Облекчение - това почувствах, покой за душата ми.

- Не ти вярвам. Знам, че ме лъжеш, както винаги!- казах му го в очите - точно и ясно. - А сега, напусни дома ми!- добавих и му посочих вратата.

- Грейси...

- Не ме наричай така! Вече не съм твоето момиченце Грейси, което те слуша за всичко и застава на пътя на куршума!- развиках се, мислех, че мога да се владея, но Техьонг още предизвиква силни емоции у мен.

- Вярно! Ти вече си момичето на онзи как му беше името.- заяде се той.

- Не съм негова, аз...- въздъхнах от безсилие, от яд, че ме възприема като вещ, която трябва да има собственик.

- Щом не си негова, тогава все още си...

- Не смей да го казваш!- прекъснах го, знаех, че ще каже, че съм негова, но аз не съм. Отърсих се от влиянието му над мен...нали?

Това е новата глава! Надявам се да ви харесва! Искам да ви благодаря за всичките +8000 прочитания и близо 1000 гласувания! БЛАГОДАРЯ ви за интереса към историята ми, за всички коментари, които ми повдигат духа и ми показват, че все пак имам някакъв талант! Ако и тази глава ви е харесала гласувайте и коментирайте! Защото наистина ще ме зарадвате! Обичкам виии 😘 😘 😘

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro