Аз отворих вратата и пред мен стоеше...Техьонг.Момчето, което открадна сърцето ми и остави душата ми да се скита из тъмните кътчета на самотата сред сенките на болката.Нямах сили да го погледна, забих поглед в пода.
Плахо надигнах глава и промълвих:
- Какво искаш от мен?За какво си дошъл?-болката се четеше в гласа ми.Защо не искаше да ме пусне?!
- Дойдох за теб, искам теб!-каза Тае, облизвайки устни.
Той иска мен?!Но, защо сега?!Защо, когато и Джънгкук е вече част от живота ми?!
- Техьонг, трябва да си вървиш!-с пресипнал глас промълвих аз.Бях готова да затворя вратата под носа му, но той я спря, избута ме и влезе.
В този момент старата тръпка отново се надигна за живот като феникс от пепелта.Разсеяна от мисли, не разбрах кога е успял да ме притисне към вратата.Едната му ръка стискаше в хватката си моята, а другата му -  милваше лицето ми.Ръцете му, въпреки че бяха студени ме изпълниха с топлината на старата любов - нашата любов, течаща във вените ми.Как да забравя този допир, когато бях ядосана, той обхващаше лицето ми в шепите си, караше ме да го погледна в очите и ми се усмихваше. Тогава в очите му виждах тъмнината на небето нощем и малките звездици, той ги наричаше греещи мечти.Но добрите спомени не винаги са достатъчни да заличат стореното зло.Опитах да го отблъсна, но емоциите ме правеха слаба.
- Защо се дърпаш?Това не е обичайно за теб!-почуди се Техьонг.
Аз извърнах поглед.Знаех, че ще разбере, че има друг само като погледне очите ми.Винаги разбираше кога го лъжа само като надникне в тях.
- Я, не крий тези прекрасни очи!Погледни ме!-заповяда ми Тае.
Обърна лицето ми към неговото и впи очи в моите.- Има друг, нали?-засмя се подигравателно, но и някак измъчено.
- И да има не е твоя работа!-сопнах му се аз.
- Да, но все гледаш устните ми.Какво?Искаш да те целуна ли?!Чакаш да го направя!Както преди!-прошепна до устните ми Техьонг.
Без да чака отговор той впи жадно, властно, настоятелно устните си в моите.Целуваше ме сякаш ме притежаваше.
- Все още ме желаеш!Никога няма да ме забравиш!-каза самодоволно той.- Ще се върна и ще взема това, което е мое!-предупреди ме той и си тръгна.
Аз се свлякох на пода.Една буря от емоции бушуваше в сърцето ми.Сега, когато отново опитах устните на Тае, спомените върнаха старата страст.Ами, новите чувства?!Трепета, който изпитвам към Джънгкук все още тупти в сърцето ми, разнасяйки се из тялото ми.Какво ще правя?!

Това е новата глава! Надявам се да ви е била интересна!Най-сетне разкрих мистериозното момче!Надявам се да ви харесва! Ако е така гласувайте и коментирайте! Обичкам виии 😘 😘 😘