- Ами, той е... - от него помня само празнината, която ми остави.Защото след силните чувства остава голяма празнина.След цветовете, които разкри пред очите ми, остана студена сивота. Той бе вдъхновение, сега е само чувство за притъпена болка, туптяща в сърцето ми.Отвъд спомените за любовта се скита моята душа потънала в блатото на забравата.В очите ми почти незабележими пукнатини пропускат струйки от отровата стичаща се в тях.
- Отново няма да ми кажеш, нали?-попита Джънгкук, вече знаещ отговора.
Звука от телефона ми за получено съобщение, ни прекъсна.Съобщението гласеше:

Искам да се видим!Трябва да поговорим!

Вече знаех от кой е.От него, от човека, от призрака, който ме преследва в мислите ми, а сега и в реалността.Какво би искал от мен?!Аз няма какво да му дам.Никога не ме е обичал, но това значи ли, че трябва да ми причинява болка?!Невидимите пукнатини в ирисите ми ставаха все по-големи. Отровата се разпръсна в кръвта по цялото ми тяло.Една далечна и забравена тръпка се пробуди.Дали цветовете ще погубят настъпилата сивота?!Но тази любов трябваше да е отдавна забравена!Ами чувствата ми към Джънгкук, те лъжливи ли са, или са по-слаби?!
- Трябва да се прибирам!-казах набързо аз и станах.
- Добре, но ми пиши като се прибереш!-рече Джънгкук, докато аз се изгубвах от погледа му.Бързах към вкъщи, надявайки се пред вратата да не ме чака никой.
Като се прибрах, вече цялата треперех. Предчувствието за нещо лошо предстоящо да се случи, бе свило стомаха ми на кълбо, чакащо удобен момент да отприщи страха ми.На вратата се почука. Това е момента, който се надявах никога да не дойде.Аз отворих вратата и там стоеше...

Това е новата глава! Надявам се да успея по-късно да кача втората част.Стана ли ви интересно?Ако ви е харесала главата гласувайте и коментирайте! Обичкам виии 😘 😘 😘