Гл.т. Джейн
Мина седммица от партито и някак си се забравихме, но пък се виждах с Дани всеки ден в 16 часа.
Dance_Briii ви добави в групата.
Dance_Briii: Хора, аз мисля че не ви казах една подробност и тя e че в други ден заминавам за Нова Зеландия и по неприятното е, че може би няма да сe върнем в Корея.
Jein_BaBy:Какво прочетох току що?
Написах го аз защото ако си спомняте го беше казала на партито, но осмислих нещата и ако наистина това я прави щастлива, то аз не съм човека които ще  я спре.
Ji-woo_world:Сега ли се казва бе Бри...
Dance_Briii:Съжалявам, просто съвсем бях забравила тогава, а и щяхте да си развалите настроението заради мен.
Danissi:Затова са приятелите,Бри. Въпреки това колко ще ни заболи, трябва да си казваме всичко, така че ние сме никои в качеството да те спрем. Кой знае, може да ти хареса там😀😓
Ra_justkidding:Хайде пак да се съберем, ще те изпратим подобаващо😅
Dance_Briii:И аз това щях да предложа, ако искате днес вечерта да се съберем вкъщи, родителите ми излязоха навън и ще се върнат късно.
Ra_justkidding:Аз ще тръгна сега, ако не е проблем искам да си поговорим
Jein_BaBy: И аз идвам, трябва да чуя всички клюки все пак😂
Dance_Briii:Чакам ви шматки
Per_Min: Спрете да пишете, не мога да стигна до началото...
Ra_justkidding:Не си изпуснал кой знае колко, Бри заминава за Нова Зеландия и вечерта ще се събираме у тях, за да я изпратим подобаващо
Per_Min: О, добре ще дойда вечерта
Ra_justkidding:Ей зайци, само някои да не посмее да дойда, идвам с бухалката при вас където и да сте
Danissi:Я се събирайте по бързо, че май бушона на Ра пак се извъртя повече от необходимото
Ra_justkidding:<<изпрати снимка>>
(Снимка на бухалката,която се показва от раницата й)
За всеки случай😏😉
Dance_Briii:😅

Така приключи разговора ни в групата и тръгнах към къщта на Бри. Засякохме се с Ра и позвънихме.
-Много сте бързи...-каза Бри и ние само си я прегърнахме
Влязохме така на куп и трите и дори седнахме на земята, като чух леко хлипане. Разделихме се от прегръдката и изненадващо за мен, но Ра плачеше. Това толкова рядко явление, че чак се чудя дали не сънувам.
-Ра да не плачеш?-попита я Бри
-Не искам да си тръгваш...-каза заеквайки Ра
-О,Ра,няма как да не тръгна, но се надявам за учебвата година да се върна.-каза Бри
-Не е същото без теб...С кого ще сядам в часовете, от кого ще преписвам..., кой ще ме спира да не се сбия с някой то класа...-захлипа още по силно
-Ра...-казахме и вдигнахме главата й като видях за първи път тези тъмнозелени очи, толкова червени и в същото време светлозелени. Колко болка можеше да се чете по това по принцип каменно лице.
Ра не е човек които се привързва към хората, но от както е с Бри са в един клас, от миналата годината, те се разбират по добре отколкото аз с Бри. Не се сърдя, защото аз съм толкова близка с Дани например.
-Ра, успокой се, ще правим видеочатове с Бри, ще се виждаме почти всеки ден, тя ще ни разказва как е, а някой път може да й отидем на гости и ние да видим какво е...-казах аз като избърсах сълзите й с ръкава на блузата ми
-Нямаш... представа...колко... ме...боли...-каза Ра опитваща се да си поеме въздух
-Знам, но аз го чух тогава на партито и като се напихте до несвяст тя каза че ще замине и може да не се върне и аз реагирах така, а като се прибрах и се замислих, че ако наистина я обичаме, ще я пуснем независимо от това колко нас ще ни боли. Стига ми това да знам, че вие сте добре, там където рано или късно ще се разделим и каквото и да стане ми обещайте че поне ще се виждаме.-казах аз
-Аз няма да стоя там вечно, след като завърша ще се върна, а и още нищо не се знае, така че може преди учебната година да се прибера и да си бъдем заедно.-каза Бри
-Знам че на моменти изглеждам коравосърдечна, но всъщност и чак сега го осъзнавам, че ще ми липсвате когато се разделим един ден. Осъзнах го днес след като ни писа... Но нищо, ще те виждаме толкова често че чак ще ти омръзне от нас, мини.-каза Ра
-Никога няма да ми омръзнете нали знаете и ти особено, макро мое...-каза Бри и отново се прегърнаха.
Не за първи път чувам обръщенията "мини"и"макро", но щом си го разбирам, аз нямам нищо против да си викат така.
-Да гледаме нещо весело?-каза Бри
-Аз съм навита.-казах аз
Пуснахме си една комедийна драма и се наредихме на пода като мъниста. По принцип драмите са тъжни, но тази беше най-забавната която някога съм гледала.
След като свърши, решихме да се приготвим за партито. Първо подредихме в хола, а после се качихме в нейната стая.
-Хайде да се гримираме.-каза Бри
-Знаеш много добре отношението ми към грима.-каза Ра като беше прегърнала възглавничка с лика на Коя от BT21
-Аз съм съгласна и после ще отидем да вземем нещо за хапване.-добавих аз
-Добре, но не ме правите на маймуна, бих искала да остана с този наречен грим, цяла вечер.-каза Ра
-Веднага ги вадя.-каза Бри и скочи от леглото си
Отвори последната шкафче на скирна си и извади три козметични чанти.
-Нека започваме.-каза дяволита Бри и погледна Ра
-Май ще приключи зле...-каза тя и седна пред Бри
-Кое да й изберем за основа?-попита ме Бри, докато връзвам косата на Ра на опашка
-Възможно най-светлото.-казах аз като се засмях
С Бри се менкахме да гримираме Ра и стигнахме до най-сложното-спиралата.
-Внимавайте с тази извивачка, че аз да не ви извия набързо...-каза Ра
Аз веднага се отдръпнах и дадох извичаката на Бри.
Тя леко се приближи към Ра и успя без Ра да мрънка или да пищи от болка. Сложи й спирала и беше готова да й фиксира грима.
След час бяхме готови.

Решихме да се снимаме, но тъй като Ра, не искаше никой да я вижда така, не качихме нито една снимка. Решихме да отидем да напазаруваме, за да вземем нещо за хапване, но Ра беше категорична че няма да дойде и остана сама вкъщата.
Гл.т.Ра
Ако някой от училището ме види така, ще си помислят че съм кифла... Предпочатам да не разбират, само пред моята банда може. Малко след като излязоха се звънна на вратата. Отворих без да погледна.
- Какво забравихте, пак...-казах аз и леко се вцепених като видях Мин
-Ра, това ти ли си?-попита ме той
-Да, кои друг очакваш?-казах аз
Гл.т. Мин
Реших по рано да отида на партито. Когато Ра ми отвори и видях че е гримирана, в първият момент предположиш, че сънувам, но не това наистина беше тя. Ако трябва да съм честен видях другото лице на Ра,което ми допадна много повече.
-Просто не приличаш на себе си, не е лошо да не приличаш на себе си понякога.-казах и влязох в коридора
-Само си казал на някой от класа ми, ще те убия...-каза тя и отново се върна старата Ра, която не ми липсваше...
Седнах на дивана, а тя се опитваше да настрой тонколонките.
-Майната ти...-извика тя и ги остави на масата
-Спокойно.-казах аз изненадан и отидох до лаптопа, за да видя какво толкова има
-Да ти помогна?-каза тя и се приближи към мен
-Проблемът е че не стигам да ги свържа и двете.-казах аз
-Аз ще успея.-каза тя
Някак си успя да се пъхне в тясното престранство и долната половина от Ра се виждаше
Подадох й първата тонколона и чаках да ми даде знак да и подам другата. През това време се загледах в опънатите й дънки. Има красиво тяло, особенно дупе😏
Тя ми каза да й подам тонколонката и аз и я дадох, а през това време дойдоха и Бри и Джей.
-Какво прави Ра там?-попита Бри
-Свързва тонколонките-казах аз
-Мин, добре ли си, целият си червен, да не се разболяваш?-попина Джей
-А не, може би повече кръв е отишла към лицето ми, защото се опитавах да се напъхам там.-казах аз
-Аз...съм...готова.-каза Ра като се изляза от там
-Благодаря за помощта.-каза Ра и си дадохме пет
-Няма проблем.-казах аз й намигнах
-Бри, къде е тоалетната?-попитах Бри
- По коридора втората врата вдясно.-каза тя
Влязох и като се видях в огледалото бях като изгорял. Измих си лицето няколко пъти, но бях все толкова червен. Защо се смутих от нея...Да не би да я харесвам?
Гл.т.Ра
След час се събрахме всички и веселбата започна.Тацувахме, пяхме и общо взето се веселяхме доста.
-Бри, да не ни забравиш, първите "известни"дружки.-каза Джиу
-Как ще ви забравя, все пак с вас израстнах хора.-каза Бри
-Ние тук ще си умрем сами, там сто процента има готини момчета.-каза Джей
-Извинявай,но ние какво сме?-каза Дани
-Ти си бести, говоря като непознат, все едно аз и ти да се съберем, в което не виждам лошо, но ще бъде странно. Не предпочиташ ли някоя,която не познаваш, пред мен.-каза Джей
-Вече има, да не забравяме-Аврора😅-каза Мин
-Клюкарка.-каза Дани
-Не е ли така,сякаш всеки от нас не си харесва някой.-каза Мин
-О, ти харесваш някоя ли?-попитах аз
-Да не се заблуждаваме, всеки от нас харесва, някого тайно, така че.-каза Мин
-Е, коя харесваш?-попитах го аз
-Няма значение.-каза той и отбегна погледа ми като отпи от чашата си
-Да сменим темата, та пиши ни всеки ден и ни пращай всичко интересно.-каза Су
-За теб специално ще има и информация за забележителностите.-каза Бри и всички се засмяхме
Погледнах отново към Мин, обаче той въобще не беше при нас.
-О,стига с тези заръчения, нека се разкършим.-каза Джиу и пусна музиката
Аз и Мин не се включихме.Гледах го от време на време и някак си ми стана тъпо, че му развалих настоението. Тъкмо обмислях да говоря с него и Бри ме вдигна от пода и Дани успя да вдигне  Мин. Всички се събрахме в кръг около Бри, която ако трябва да съм честна, в кръвта и е да танцува, дано никога не губи това... Мин ми изглежда че дойде на себе си, дори нещо си говореха с Дани, но аз ще говоря с него като се прибираме, не живеем далеч един от друг.
Станах 20 и решихме да си прибираме, преди родителите на Бри да се приберат.Помогнахме й да разчисти и един по един се сбогувахме.
-Мин, ще ме изчакаш ли, да се прибираме заедно.-казах аз, защото бях последна
-Окей.-каза той и се заговори с Дани
-Е, мини, успех в Нова Зенландия, ще ти пиша и не ме заменяй, моля те.-казах аз и  я прегърнах
-Винаги ще бъдете в сърцето ми, хора, ще ви пиша преди да тръгна.-каза Бри и изляза на двора, за да ни изпрати
До едно време се движихме заедно, но после се разделихме.
Останахме само аз и Мин в една посока.
-Извинявай за преди малко.-казах аз
-За какво се извиняваш?-попита ме учуден той
-За това с приятелката, явно не трябваше да настоявам.-казах аз
-О не, не се сърдя, в смисъл просто се сетих за нещо и затова се замислих.-каза той
-Добре, просто имах чувството че се сърдиш, заради това.-казах аз
-Няма за какво да ти се сърдя, все пак всеки е любопитен, малко или много.-каза той и ми намигна
-Нещо май сме си разменили ролите.-казах и се засмях
-Окей, значи се разбрахме.-каза той
-А за какво мислеше?-попитах го аз
-Как ще мързелувам цяло лято.-каза и се засмя
-То кой няма да мързелува,освен Су.-казах аз
-Ти не знаеш ли, от седмиза не спира да играе една игра, направо е като зомби.-каза той
-Сигурен ли си че не бъркаш човека?-попитах го аз
-Сигурен съм, не спира да я игра откакто сме излезли във ваканция.-каза  Мин
-Изглежда нереално.-казах аз изумена
-Знам, но е факт, развалихме Су.-каза Мин и двамата се засмяхме
Почти пристигнахме пред вкъщи и спряхме пред двора.
-Извинявай пак.-казах аз и го прегърнах
-Няма проблеми.-каза той и след като го оставих ми се усмихна
Влязох в къщи и мама беше будна.
-Как мина?-попита ме мама
-Еми страхотно, жалко че оставаме с един по малко.-казах аз
-Всичко ще бъде наред.-каза мама и ме прегърна
Качих се в стаята ми и се излегнах на леглото. Мин не беше толкова лош. На моменти, може да бъде най добрата компания.