Гл.т. Дани
Мама и тате тръгнаха сутринта и решиха че ще бъде супер да ме събудят, за което не им благодаря. Опитах да се заспя наново, ама уви не можах... отново благодаря... станах и отидох в хола, след като видях ужаса който сме направили със стаята. Въздъхна тежко и започнах да разчиствам. По късно се сетих че днес имам тренировка и писах на учителя ми че няма да мога да дойда днес.
Бях готов доста по рано и съвсем забравих като се излегнах на дивана и цъках на телефона си. Чух че се звънни и отидох да отворя. Отворих без да видя кой е и може би беше лека грешка.
-Кво е това облекло бе Дани?-каза Мин като огледа от горе до долу
А всъщност бях само по шорти съвсем забравих че ще правим партито днес...
-Еми домашно...-казах аз сконхузно
-Влизай.-добавих и вляза
-Къде си скрил Аврора?-каза той и седна на дивана
-Много смешно...-казах аз и намерих една тениска на тате и облякох
-Някой път трябва да я пратя тук и ако така я посрещнеш, ще вързана в кърпа.-каза той
-Познаваш я?-попитах аз
-Имаме заедно биология.-каза той
-Аз нито един час...-казах аз
-И Джейн и Бри имат така че ако навърташ другата година около тях, може да станете поне приятели.-каза той
-Благодаря за съвета, ама защо дойде толкова рано?-попитах го аз
-Не ми се седеше вкъщи.-каза той
-Ще пиша в групата да питам кога ще пристигат, че вече да се облека.-казах аз
-Не те ли е срам от мене?-попита ме той
-Чесно не, познаваш ме добре, така че.-казах аз
Danissi:Към колко ще идвате?
Ji-woo_world:Татко ще ме докара, че ме мързи да ходя
Ra_justkidding:На три пресечки съм
Dance_Briii:Аз съм пред Джейн и ще я изкарам от тях, ще се забавим определенно
Su_kim12:Имам да реша още 7 задачи, така че може да се забавя
Ra_justkidding:Су, кълна се ще ти взема всички учебници и книги и ще ги запаля.Малко се отпусни бе човек... Няма да умреш ако малко чилнеш...
Su_kim12:Поне ми остави репелента за хулигани😏
Ra_justkidding:Дори ще ти оставя книга за оргинални шеги😉
Danissi:Остана и вие двамата да се скарате
Su_kim12:Нямам това намерение, просто  си продължавам със задачите
Звънва се на вратата.
-Мин, ти отвори на Ра, докато отида да се преоблека-казах аз като тръгнах по стълбите
-Ще ти го върна Даниеле...-провикна се Мин
Гл.т Мин
Отворих вратата и онзи таралеж  се показа.
-И аз се чудех защо не писа в общият чат.-каза тя
-От време на време е хубаво да изпускаш клюките.-казах аз
-Чуй, да се помирим, докато Джей ни прости, после пак ще продължим и спокойно, не нося бухалка, в много добро настоение съм.-каза тя и се настани на дивана
-Щом казваш...-казах аз смаян от наистина доброто й държание и седнах срещу нея
-Къде е Дани?-попита ме тя
-В стаята си, преоблича се, защото беше само по шорти.-казах аз
-Трябва много снимки на Аврора да е гледал, за да е забравил, че въобще ще идваме.-каза тя
-Чух те.-провикна се Дани
-Айде слизай,зайо, имаме да украсяваме.-каза тя и взе раницата си като извади различна украса
Гл.т.Бри
Докато вървях към къщата на Джейн си писахме
Dance_Briii:Джеййййй, да излезем?
Jein_BaBy:Не искам, излез с другите
Dance_Briii:Знам че умираш у вас, моля те да излезем....
Jein_BaBy:НЕ ИСКАМ,БРИ!ОСТАВИ МЕ НА МИРА....
Dance_Briii:Инат такъв...
Пристигнах пред тях и ми отвори майка й.
-Бри, какво правиш тук?-попита ме тя
-Ами ще изкарам Джейн навън и може да се забави, защото и организираме парти изненада.-казах аз
-Аз разбрах че нещо сте се скарали, ама то е нормално.-каза тя
-Горе ли е?-попитах аз
-Би трябвало.-каза тя и аз се качих нагоре по стълбите
Почуках на вратата й.
-Какво искаш,мамо?-чух отвътре
Отворих и като ме видя се намръщи веднага.
-Какво правиш тук?-каза тя и ме гледаше все така лошо
-Чуй, не ми се сърди че те шипвам с Дае, но може би ако си оправите отношенията може би ще сте перфекни заедно. Да живее Джае....-извиках аз и тя ми запуши устата
-Първо по тихо,майка ми е долу и ще ни чуе и второ с онзи идиот нямам нищо за да го оправям. Поне ти ни ме шипвай с него, моля те.-каза тя
-Ако не искаш да измисля песничка за вас, обличаш се и излизаш с мен.-казах аз
-Ей, ако не стане на твоята, няма да те бъде.-каза тя и стана от леглото си,като ме замеря с една възглавничка
-Какво ще правиш ако не съм аз...-казах през смях и видях майка й да ни гледа през откреха на вратата
-Откога си там?-попита Джейн
-От достатъчно време да чуя всичко.-каза тя и леко се засмя
-Защо подслушваш разговора ни?-попита Джейн
-Защото съм ти майка и трябва да ти досаждам на моменти, а като не знаех, нямаше как да ти помогна.-каза майка й и остави поднос с две чаши сок
-Не е нещо сериозно, просто исках да видя как ще се избият по между си.-каза Джейн като се засмя
-Като се прибереш ще говорим. Приятно изкараване и много поздрави на родителите ти,Бри.-каза майка й преди да излезе
-Ще им предам.-казах аз докато преглъщах сока в устата ми
-Моли се да не каже на тате, че той ще измисли нещо, за да си оправим отношенията.-каза тя
"Ако имах смелост аз щях да му кажа, ама майка ти ще ме замести"-помисли си аз
-А дано.-казах аз и отново отпих от сока
Гл.т.Дани
В раницата на Ра само мен ме нямаше. Свещичките от рожденият й ден стоят там, но поне нямаше бухалка.
Вече всички се събрахме и подготвихме нещата.
-Аз по бързо щях да измъкна, Джей от тях.-каза Ра
-Не искам да знам как.-казах аз и писах на лично на Бри
Danissi:Къде сте?
Dance_Briii:Следващият завои и сме пред вас
Danssi:Побързайте че, Ра май съжалява че не си е взела бухалката.
Dance_Briii:🤣
-Идват.-казах аз
-Най сетне...-каза Ра докато разчленяваше свещичката 5
Звънна се.
Отворих и без да я оставя да каже нещо я гушнах.
-Пусни момичето, че и аз искам да я гушна-каза Джиу
-Какво става тук?-попита тя шашнато
-Влез и ще видиш.-каза Ра и я дръпна вътре
Гл.т. Джейн
Когато влязох в хола в къщата на Дани видях много украса и балони.Май са ми направили парти изненада.На лента на която по принцип пише "Честит Рожден Ден" пишеше "Съжаляваме,Джейн п.с виж отзад" влязох и видях оргиналният надпис.
-Това за мен ли е?-попитах аз изненадана
-Не за баба ми.-каза Ра и се засмя
-Благодаря ви много,хора...-казах аз и се събрахме за групова прегръдка
-Надяваме се че не се сърдиш вече.-каза Дани гузно
-Знаете какво трябва да направите, за да ме размекнете.-казах аз
-Ако трябва да съм чесна, нямаше да направя нищо, защото ти не можеш да живееш без нас-каза Ра
-Права си, как без теб, дразнителче мое.-казах аз и й разроших косата
Погледна ме на кръв.
-Нека партито да започне!-Джиу и пусна музиката
***
Танцувахме, смяхме се доста и си пийнахме, като това може би беше една от най-големите грешки и ето защо...
-Хей,хайде да играем на нещо.-каза Су, който по принцип не пие, но сега е по зле от мен преди, аз съм единствената в полутрезво състояние и ако продържа ще се отрежа яко
-На какво например?-попита Дани, твърде зле от предишни пъти, защо се напиха толкова жестоко всички
-Хайде да си казваме истини.-едвам каза Ра като едва стана от дивана и се строполи на земята, но въпреки всичко седна
-Добре.-казах леко недоверчиво, защото ме беше страх какви истини ще чуя от тях, защото само пияната душа говори, повече отколкото трезвената
-Аз съм първа, лятото заминавам за Нова Зеландия и може да не се върна.-каза Бри и всички други се засмяха, но не и аз
-Какво?!-казах аз шокирано, но никой не ме чу от смеха оглушен в стаята
Ако това което казва Бри е вярно, какво ще правя без нея в училище. Да и другите са тук, но без Бри няма да е същото.
-Аз съм,аз съм ще имам среща с Аврора и умирам от страх, ама ме е срам да ви кажа, защото шскам помощ.-каза Дани
Нещата бая загрубяха...
-В началото мразех Джей и исках на я набия, беше една малка лигла, като я опознах я харесах, обаче сега започна отново да ме дразни и не знам...-каза Ра
Засегнах се, но това все пак е Ра...
-Аз всъщност не учех, а играех на  една игра от снощи и съм си заклел че няма да отворя и една книга през лятото.-каза Су, ако той наистина го мисли, то тогава и най-невъзможното е възможно като например да се влюбя в Дае...🤣🤣🤣. Умирам от смях..
-Ра, онези снимки ето са в телефона ти и те накарах да ми ги изпратиш, е май ги пратих на Дае...-каза Мин
И двамата се разсмяха, а другите вече почти бяха мъртво пияни и заспали.
Какви снимки?
Когато спряха да се смеят и те също заспаха, взех телефона на Мин и локскрийна въобще не ме учуди(не да коментирам какъв беше тапета) и видях около пет снимки, на мен и Дае как ме е прегърнал когато ни бяха заключили в стаята. И наистина ги е изпратил, но хубаво че преди 2 минути и имах възможността да ги изтрия преди да ги е видял. Изтрих  ги и оставих телефона на Мин на масата.
Оледах се и всичко живо спеше около мен. Браво бе хора, от толкова ли успяхте да се напиете? И го казава най-голямата алкохоличка...
В тишината телефона ми започна да звънни и започнах да го търся, но никоъде не го откривах. Все пак и аз ще се изгубя в тази кочина която сътворихме. Въпреки опитите ми да го открия, сякаш беше потънал в дън земя, а който и да ми звънеше беше твърде настоятелен. Въртях се поне 5 пъти наоколо и накрая ми присветна в очите.
Беше татко. Защо пък ми звънни?
-Ало,тате?-казах аз
-Джейн,защо не си вдигаш телефона?-попита ме той
-Извинявай,просто го търсех и затова се забавих.-казах аз
-Къде си?-попита ме той
-В Дани, имахме парти, ама всички се напиха до несвяст и буквално аз съм единствената будна.-обясних му аз
-Сигурна ли си,че не сънуваш, би трябвало да е обратното.-каза той и се засмя
-Много смешно, тате, а сега защо ми звъниш...-спрях за секунда за да видя колко е часа, а то беше 23 часа- толкова късно, да не се случило нещо?-попитах аз
-Нищо не се случило, просто майка ти отиде до компанията "за малко", а днаеш колко е това малко и теб те няма и в един момент се озовах сам вкъщи.-каза сконхузно
-Нека позная, стана ти скучно и имаш нужда от компания.-казах аз
-Не, а ти там ли ще останеш или ще искаш да дойда да те взема?-попита ме той
-Ще се прибера, защото съм много изморена.-казах аз
-Ще дойда тогава да те взема.-каза тате
-Няма нужда, ще се прибера и сама, все паке още светло.-казах аз
-Джейн, изчакай ме 5 минути, няма да те оставя сама да се прибираш.-каза той
-Но,тате мога и сама да се прибера, не съм на 5.-казах аз
-Не тръгвай докато не дойда.-каза ми той и затвори
Писна ми ама... Защо не ме оставят малко на свобода. За Бога не съм малка, а и не живея толкова далеч от Дани. Понякога се чудя защо толкова много ме пази. Не вижда ли че порастнах, че мога и сама да се справям... или всички бащи са такива.
Успях да си намеря нещата и излязах навън.Седнах на тротоара, за да чакам колота на тате, за да ме прибере, защото явно аз не мога...
Докято го чаках се замислих върху снимките. Значи не беше сън, това което видях тогава. Наистина ме е прегърнал и беше казал онова...
Светлините на фаровете ме отклониха от мислите в които потънах, станах от земята и се качих в колата. Като се прибрах вкъщи се тръшнах на леглото си и заспах в секундата в която си затворих очите.
Много емоции ми дойдоха за днес.