Гл.т.Дае
Не мигнах цяла нощ. Какво беше това снощи? Защо я целунах? Аз попринцип не съм импулсивен човек, но сега пък какво ми стана? Да не станах онзш балък, който сам нарекох? Боже, дай ми сили и сън.
Въртях се, въртях се и нищо братче няма сън. Реших да стана и отида до тоалетна с надеждата да ми се доспи, но не. Стоях, плисках вода, щипах се. Не, няма полза да се тероризираш, Дае. Просто няма да спиш и това е. Поне мога да измислям пранкове за госпожица Парк, така ще се разсеям от глупоста си снощи.
Гл.т.Джейн
*на сутринта*
Сънувах групата. Какво ли правят? Не съм ги чувала от онзи ден... Седнах в леглото си набрах Дани. Не ми вдигна. Пробвах с Бри и Ра и Джиу.Никой...
-Предатели...-казах аз
Погледнах към Дае. Толкова сладко спи. Е  като няма на кого да досаждам, имам поспалив съквартирант. Станах от леглото ми и буквално скочих върху неговото, което означава отгоре му. Той се стресна и се ококори.
-Хайде ставай, скучно ми е...-казах аз и му се усмихнах с широка, но мазна усмивка
-Ти нормална ли си, бе?-попита ме той
-Не, сега ставай.-казах аз и задърпах завивката му
-Абе ало, щъркела ли те кълве тебе, аз преди малко заспах, защо ти беше да ме събуждаш.-каза той
-Снощи заспа преди мен, не ме лъжи изобщо.-казах аз
-Кажи на баща ти да те заведе на психиатър, преди да е станало късно.-каза той и се зави през глава
-Тогава защо целуна снощи откачалка.-казах аз
Нищо не каза. Гадина такава... Искам да разбера дали ми се подигра снощи или има нещо повече. Няма да съм щастлива и от двата варианта. Добре де план б ми звучи по-добре. Ей, Джейн, на теб май ти хареса. Е не, че това не беше първата ти изненадваща целувка от човека, който не харесваше преди. Мале, аз май се влюбих... Не, не, не... Джейн, не... Just, не.
Гл.т.Дае
Слънцето се показа. Боже ще откача ако не мога да си затворя очите вече. Изведнъж се унесох. Разгеле...
Вече щастлив, че спя като нормален човек и усетих как нещо скача отгоре ми. Това беше Джейн. Ау, заради нея не можах да заспя, а когато тъкмо съм заспал, пак тя се появява. Аман от нея.
След като проведохме този кратък разговор и накрая като ми каза това. Наистина е луда. Ама и ти идиота, харесваш тази откачалка, нали...
Гл.т.Джейн
Облякох си банските и бях в настроение за море. Той още спи или се прави.
-Не ми отговори за порано.-казах аз докато си намазвах лицето със слънцезащитен крем, все пак поне то остане в прилично бял цвят
Няма отговор.
-Не се прави, че спиш, ами ми отговори, докато не получа отговор, няма да те оставя намира. Затова не си спал, аз съм сигурна.-казах аз
Гл.т.Дае
Тази да не би да ми чете мислите?
-Ще ме оставиш ли на мира?-попитах аз и вдигнах завивката от главата ми
-Не.-каза тя и ми се усмихна с онази усмивка, когато ме събуди
-Хайде да вървим на плажа, там ще спиш, ще те пазя от нахалните чайки, ако искат да те кълват.-каза тя
-О, боже.-казах аз и се засмях
-Хайде, хайде, чакам те, до пет минути да си готов.-каза тя
-Добре де, ще се оправя.-казах аз
Станах от леглото. Взех си плувките, един потник и шорти и влязох.
Гл.т.Джейн
Той сега си взе май само банските. Гадина, не стига, че на плажа се изявява като най-мускулистият мъж на тази вселена, ами и сега в стаята да се разхожда така. Чиста гадина. Любопитна съм и зачаках пред банята, уж се гледам на огледалото. Бре, какво прави този човек в тази баня, бе. Да не пропадна.Няма ключалка. Приближих се към вратата и допрях ухо. Вратата се отваря и политам към земята, но той ме хвана.
Той още ме държи, ние се гледаме и никой нищо не казва.
-Какво стана? Да не подслушваш случайно.-каза той и ме изправи
-Не, аз, ще тръгваме ли просто.-казах аз
Засмя се и си взе хавлията. Аз взех чантата си и заключих.
-Да, с Джейн заседнахме снощи в асансьора.-каза Дае на някого
-Тя в стаята ли е още?-попита гласът на тате
-Тук съм.-казах аз и се показах
Там бяха мама и тате и Дае.
-Джейн, какво си казала снощи?-попита ме тате
-Оф, онзи се е оплакал. Ами кажете ми чесно, номерата им за спешни сручай не са актуални, няма какво да направя вътре и ако не си го изкарам на някого, то на кого друг, освен на тези особи.-казах аз
-Човекът не ти е виновен, че си била в неподходящият момент в асансьора.-каза мама
-А вие какво сте правили там в полунощ?-попита тате
Спогледахме се с Дае.
-Решихме да излезем на въздух, аз я накарах.-каза Дае
Защо излъга? Да не би да е за снощи.
-Добре няма проблем. Баща ти ни пази чадърите, ще ходим ли.-каза тате и се качиха в асансьора, а ние двамата слязохме по стълбите
-Защо излъга?-попитах го аз
-Нали ще ти пилят на главата, че не си яла, аз нямам такива проблеми.-каза той
Продължи напред, а на мен ми стана тъпо.
*на плажа*
-Хайде едно състезание.-каза той до мен
Кърпите ни бяха една до друга.
-От брега до шамандурата.-казах аз
-Ще ми дишаш праха, принцесо.-каза той и скочи от мястото си и тичаше към брега
-Ехо, трябва да започнем заедно.-казах аз и станах от мястото си и се затичах към брега
-3.-казах аз
-2.-каза той
-1.-казахме и двамата и скочихме във водата
И двамата бяхме еднакво бързи и на равно.
-Бре, бързо плуваш.-каза ми той
-Мама ме научи, въпреки че и тя не е можела.-казах аз и се засмях
-Ами аз съм самоук.-каза той
Обикаляхме се, прескахме се с вода и накрая.
-Качи се на раменете ми.-каза той
-Да бе и после ще ме метнеш, не.-казах аз
-Че ще те метна, ще ама ми се довери не съм толкова гаден.-каза той
-Добре, но ако се удавя,мисли му.-казах аз
Качих се на раменете му и се изправи. Мале,това е много яко. Походи малко.
-Като кажа три, скачай назад.-каза той
-Искаш сама да се метна.-казах аз
-Абе, имай ми доверие, няма да умреш.-каза той
-Оф, добре.-казах аз
След няма и минута.
-3.-каза той и се пуснах назад
Пльоснах яко, но усетих ръцете му под мен и ме вдигна нагоре, преди да усетя пясъка.
-Казах ли ти.-каза той като ме държеше така на ръце
Сърцето ми започна да бие различно. Не, Джейн, не. Това е просто най-големият ти враг, който по случайност те кефи колкото най-добрият ти приятел. Вътрешен шамар. Я се стегни.
-Не ти ли тежа, все пак сам беше казал, че съм тюленче.-казах аз
-Е за такова си сравнитилно лека.-каза той, ама продължава да ме държи
-Да излизаме предлагам.-каза той и тръгна към брега
Когато излязохме Джейсън и Чен се появиха пред нас. Дае ме беше оставил да стъпя на пясъка, но сега ми ми хвана ръката.
-Джей, ще ни оставиш ли насаме?-каза Джейсън
-Не, защо да не говорите пред мен?-казах аз
-Имаме си работа с него, не с теб.-каза Чен
-Нямате работа с него. Това, че ме спаси от теб ли е проблема? Разкарайте се от тук.-казах аз
-Естествено,че ще ти разкаже разкаже друга версия. Той ревнува, не виждаш ли?-каза Джейсън
-Не му харесваше това, че беше с мен и реши да се прави на такъв какъвто не е.-каза Джейсън
-Дойдоха заедно с Хьонми, онази мишка къде се покри, имам да му връщам.-каза Чен
Дае ми пусна ръката и скочи върху Чен. Опитвах се да укротя Дае, но той не беше на себе си. Като онзи път в тленировъчната стая. Удряше крушата неконтролиуемо. В моменто беше така. Не ме чуваше. Джейсън също се опита да го удари, но аз хванах ръката на Джейсън.
-Не го докосвай.-казах аз и успях да я удържа
Тогава усетих нечия друга ръка върху моята. Дае беше оставил Чен или по точно Чен остави Дае. Той му изви ръката и седна на пясъка. Дае се наведе над Чен. Беше в съзнание, но твърде изтощен да направи каквото и да е движение.
-Това е от Хьонми.-каза той
-Майната ти, Дае.-каза Чен
Джейсън стоеше и си разтръсваше ръката.
-Това не е края.-каза той
-Не мисля така.-каза Дае
Усетих ръката му на кръста ми, придърпа ме към себе си и ме целуна.
Аааааааааааааааааааааааааааа...
Хареса ми. Ами ако е просто за показ? Ако наистина не ме харесва? Успокой се Джей, ще разбереш.
Отделихме се от това прекрасно усетщане. Махна си ръката си и тръгвахме.
*по късно*
Когато се случи това фиаско родителите ни бяха някъде. За моя радост, защото ако тате беше видял как ме целуна Дае, щеше да стане лошо. Какъвто е overprotective parent. Не ми се мисли.
Та, не разбраха и за това. И ние се държахме все едно нищо не се случило. Толкова неловко се чувствах като ни оставиха сами. Стояхме под сянката и гледахме напред.
-Колко сладко дете.-каза той изведнъж
Чак се сепнах, мислех си, че няма да ми проговори.
-Мхм, симпатично е.-казах аз
-Харесваш ли малки деца?-попита ме той
-Да, кой не харесва малки деца.-казах аз
-Освен хората мразещи деца.-каза той ш си засмя
-Уау, черен хумор на макс.-казах аз
-Не е ли така -каза той през смях
-Ако леля Кейт те чуе би набила тези хора.-казах аз
Погледна ме въпросително.
-Майката на Дани. Цялото им семейство са бойни личности, затова не бих се замесвала с тях.-казах аз
-Даниел ми изглежда слаба история.-каза той
-Да ви уредя една борба.-казах аз
-Да не се стресне като ме види.-каза той самонадеяно
-Колко не самонадеяно от твоя страна.-казах аз и станах от кърпата си
-Добре де, може да си спретнем малко състезание, но бъди сигурна, че ще спечеля, аз.-каза той
Самонадеян идиот.
Който харесваш. Яда мълчиш пък ти. Вътрешен шамар.
***
Този път вечеряхме заедно с родителите ни. Върнахме се в скучната стая и нищо по интересно от това да си седим на телефоните.
-Да излезем навън.-казах аз
-Мързи меее.-каза той
-А не те мързи да си стоиш на телефона.-казах аз
-Ох, хубаво.-каза той
Аз влязох да се преобличам. Къси панталонки, тениска и една яке. Бях готова. Дае отново на телефона си. Отидох към него и го гепах от ръцете му.
-Ало, защо ми взе телефона.-каза той и се опита да си го вземе
-Когато се преоблечеш тогава.-казах аз
-Оффффф.-каза той взе потника от тази сутрин и някакви 7/8 панталони
Опитвах си да отключа телефона му. Айде честито 1 минута да чакам. Ами ако иска да го провери. Мале че съм глупава.
-Доволна.-каза той като се завъртя в кръг един път
-Да, да тръгваме.-казах аз и мушнах телефона му в джоба на якето ми
Гл.т.Дае
След като натупах Чен и онзи идиот ми каза онова, онова чувство в мен се обади и я целунах. Както в асансьора. Но не коментирахме това повече. Все едно не се случвало. И по добре, защото нямам логично обяснение освен импулс.
Като се прибрахме от плажа Хьонми ми писа.

My bro💥:Как мина онази вечер?
BFAM/brother from another mother/🖕:Ами добре, беше толкова пияна че ме целуна😶
My bro💥: Оооооо, значи ще има сватба, не забравяй да ме поканиш, пу аз съм шафера
BFAM🖕: Ще ти дам една сватба на теб. Гадино, ти ме натика в това и ти ще ме измъкнеш
My bro💥:Има да си мечтаеш😁. Да живее Джае!
My bro💥 ви промени името на Джае💏
Джае💏:Майната ти, Хьонми...
My bro💥:Знаеш че искам най-доброто за теб, така че не я изпускай ами се събирайте като двойка, поне да има повод да се съберем и да пием по нещо
Джае💏:Пиаде такова
My bro💥:И аз те обичам😘
Джае💏:Да ти еба обичта...
My bro💥:Има кой да ти свъши работата😁😉
Джае💏:Само като се видим ще ти тегля един бой
My bro💥:Ще повикам гаджето тогава, тя ще те спре
Джае💏:Спокойно няма😉
Тъкмо спрях да си пиша с Хьонми и Джей ми гепа телефона. Отидох да се преоблека и като излязох беше с телефона ми в ръце. Опитвара се е да разгадае паролата. Ама няма да се сети. Ха. Но май се стресна и го остави в стаята, а азне успях да си го взема  и останах без телефон.
***
Вече навън със сладолед и седим на поляната около онази рекичка. Беше доста тъмно и единствено виждах уличното осветление.
-Какво прави Хьонми?-попита ме тя изведнъж
Майко, тя е видяла чата ни с него... неееее
-Ами нищо, мисля че работи някъде лятото.-казах аз, за да изляза от положение
-Не съм го виждала от миналата година. Беше яко момче, жалко че се преместиха.-каза тя
-Да...-казах аз и отново ме налегна тъга
Бях забравил, че и най-добрият ми приятел ме изостави и замина далеч от мен.
-Извинявай, не трябваше да питам.-каза тя
Явно усети, че се отнесох.
-О, не, няма проблем, свикнах вече с това.-казах аз
-Аз не мисля така, много прикриваш емоциите си и когато ги излееш, все едно не си себе си.-каза тя
-Защитна преграда, ако показвам на всеки какво изпитвам, ще се възползват от слабостта ми. Например на теб ти е слабост да те коментират и да те наричат принцесата на татко. Затова хората продължават, ако видят, че ти е все тая, ще спрат.-казах аз
-Ти би ли спрял клюките ако можеше?-попита ме тя
-Да, моите и твоите клюки, знам колко са еднакво унизителни и груби.-казах аз
-А за...-започна тя,но я прекъснах
-Кажи ми повярва ли на Джейсън и неговата теория?-попитах я аз
-Разбира се, че не. Не би ме ревнувал.-каза тя
Ъ, чакай малко. Това да не е обратна психология.
-Аз не ревнувам, аз си вземам това, което е мое.-казах аз
Една пет минутна тишина.
-Майна ти, ти ме харасваш.-каза тя
-Мале, цели пет минути ли ти отне, а те мислех за по умна.-казах аз
-Фък, фък...-каза тя
-И ти ме харесваш нали, не отричай, че целувките бяха красиви, въпреки, че ти ме целуна първа.-казах аз
Гл.т.Джейн
В тази моята глава стана голяма каша. Майко, наистина ме е харесвал.Гадина мръстна и само какви номера ми подготвяше.
-Не се брои, аз съм била пияна до несвяст.-казах аз
-Аха, оправдания, не се прави изобщо, все пак не съм за изпускане.-каза той
-Знам тш тактиките, искаш да направиш така да изглежда все едно съм те харесала първа, ама няма да стане.-казах аз
-Абе има ли значение.-каза той и хвана лицето ми с ръцете си и ме целуна
Стегни се, бе, Джейн, така няма да ти затваря устата.
-Кой да предположи, че враговете, ще станат гаджета.-казах аз
-Затова има една поговорка, омразата се превръща в любов и любовта в омраза.-каза той
-Голям философ си бил.-казах аз и се сгуших в него, въпреки че имах яке, пак ми беше студено
-Това е само началото.-каза той обви ръце около мен
Стояхме така около пет минути.
-Хайде да тръгваме.-каза той
-Хайде.-казах аз и тръгнахме
Сложи ръката си около кръста ми докато бяхме на улицата и дори пред хотела. Ако тате ни види ми е бедна фантазията. Влязохме в хотела. Качихме сепо стълбите и отключих.
-Биби, къде ми е телефона?-попита ме той
Биби, колко сладко...
-Не знам, забравих.-казах аз
-Не го крий де.-каза той
-Ама аз наистина не сиспомням къде го сложих.-казах аз и започнах даго търся
Телефона ми беше на леглото. Обиколихме стаята и накрая си сетих. Отидох къ закачалката ,където ми е якето и беше в джоба.
-Заповядай.-казах аз
-Хитруша, защо се прави че не знаеш къде го сложи.-каза той
-Хубава работа, аз наистина изключих би човек.-казах аз
-Харесва ми като се ядосаш.-каза той и ме гушна
-На теб всеки път пък ти харесвадами вдигаш кръвното.-казах аз
-Опс.-каза той с ирония
-Спинка ми се.-казах аз и
-Лека, биби.-каза той като ме целуна по челото и ме пусна от прегръдката си
Вдигна ме на ръце и ме остави в леглото ми.
-Ама аз не се преоблякох.-казах аз
Сякаш не ме чу. След като ме остави, легна до мен и ме гушна отново. Все едно се върнах в хотелската стая на екскурзията. Докато аз още осмислях факта, че имам гадже от цял един час и то спи до мен точно в момента и ми беше най-омразния човек на тази вселена. А сега е като коте. Кой да предположи...