Сутринта. Реших да направя следващият си пранк. Беше ред на червената боя. Беше може би към 4. Тя спеше на една страна. Тъкмо няма да я обръщам. Леко вдигнах завивката й и полях чарфаша й с боята и размазах малко. Нека я стреснем малко. Тихо отидох в банята да се измия, хубавото е че се чисти бързо. Прибрах боята в багажа ми и си легнах. Ще чакам реакция. Може да не се хване, но все пак ще имапървоначален уплах. Та, чакам спокойно.
*skip time*
Гл.т Джейн
Сънувах странен сън, вчеращната среща, само че с Дае. Илллл, целунах го....
-Добро утро.-казах аз, защото с периферие видях че си играе на телефона
-Добро да е.-каза той и не ми обърна внимание
Тъкмо щях да ставам, но видях неща червено на чаршафа. Надигнах леко и ъ? Не се връзва, няма логика да ми е дошло отново. Това е пранк.
-Много си оригинален...-казах аз и се засмях
-Еми да, но поне съм сигурен че се стресна малко.-каза той
Поклатих глава в одобрение.
-Ще ти го върна обаче.-казах аз
-Ок, чакам в чашата си пясък.-каза той
Де да беше пясък. И на него съм взела боя, но зелена и в шампоана. Мисля че ще му похожда на очите.
*skip time*
С Джейсън и Чен бях по време на днескашният плаж.Беше приятно с тях, но не знам как да му кажа че не го харесвам, по начина който той. Не е онзи балък, както каза Дае, който търся. Видях че Дае идва към нас. Станах и тръгнах към него.
-Да знаеш че тръгваме, по късно ще имаме тренировка, може да дойдеш. Хем да те видя как се биеш.-каза той
-И аз тръгвам, изчакай ме.-казах аз и когато се обърнаха момчетата бяха зад мен и Джейсън беше сложил ръката си през рамената ми и ме дръпна към себе си.
-Може ли и ние да дойдем на тренировката ви?-попита Джейсън
-Добре.-казах аз неуверена имайки предвид факта че Дае не ги харесва
-В колко?-попита Чен
-В 18.-каза Дае
-Оке, до тогава.-каза Джейсън и ме пусна
-Чао.-казах аз и тръгнах след Дае
*skip time*
Следобеда мина хипер лежерно и спокойно. И двамата си поспахме.
Гл.т.Дае
Защо и онези ще са там.... Както и да е ще го преживея все някак. С Хьонми/синът на Бекьон/ си писахме доста. Каза че е тук в момента, след тренировката ще изляза да се видим.
*skip time*
Аз, тате, бащата на Джейн, Джейн и онези идиоти бяхме там. Започнахме първо с разгрявка, после се разделихме по двойки.Бащите ни, аз и Джейн и онези. Радвам се донякъде че не съм с Чен, че ще разбия фейса. След това вече беше сериозната игра. Джейн и Джейсън бяха първи. Само едно ще кажа, този не може дасе бие. Той я остави да победи, но не е начина така. Няма да галя егото на Парк Джейн, ако ми беше гадже. След време.
-Хайде Дае, предизвиквам те.-каза Джейсън
-Окей...-казах аз готов да го пребия
Гледах с голяма омраза. Ненавиждам го. Започна боят. И се убедих че не може да се бие. О, боже, слаба история...
-Добре, предавам се.-каза Джейън и се оттегли
О, женчо.Седнахме на почивка. Майката на Джейн дойде.
-Как си?-попита го нежно
Бях точно до тях. Тя застана зад мъжът си и го прегърна.
-О, скъпа.-каза той и се обърнакъм нея и я целуна
Тогава погледнах към тате. Винаги ми става криво. Искам и той да бъде щастлив. Не исках да стане така с мама. От другата страна бяха онези и Джейн. Как да й кажа да стои далеч от тях? Ще си помисли, че я харесвам или нещо друго... Оффффф
-Дае?-попита майка й
Осъзнах че съм ги зяпал през цялото време.
-Да, какво?-попитах аз
-Какво има?-попита ме тя
-Нищо, нещо се замислих.-казах аз и отидох пред боксовата круша
Трябваше да си го излея на нещо. Биех крушата, не осъзнавах нищо. Бях някъде другаде
Гл.т.Джейн
Чен и Джейсън си говореха за нещо, а аз гледах към Дае. Изведнъж погледа му се промени. Стана от мястото си и отиде при боксовата круша. Започнада я удря все по силно и по бясно. Трябваше да го спра преди да се е наранил. Отидох при него и се опитахза го изкарам от мислитев които се беше вкарал. Обърна се обаче ме удари в ръката.
-Дае!-извиках и той някак си се върна
По очите му четях това че не знаеше къде е дори.
-Дае, защо я удари?-попита го баща му
Всички дойдоха около нас. Той нищо не отговори, просто изляза.
-Извинявай от негово име.-каза баща му
Нещо не беше наред. Вече не сме врагове както преди. Стана ми тъпо така. Не ме заболя много, но това че беше ядосан и отвян някак си ме притесни. Реших да не го последвам, ами да го оставя малко да рремисле всичко.
*skip time*
Тренировката ни приключи. Джейсън ме покани на среща, но му отказах. Исках да видя Дае. Беше в стаята ни и на телефона, явно му беше минало.
-Как си?-попитах аз
-Добре.-каза той без да отдели поглед от телефона си
-Какво стана в залата?-попитах аз
-Нищо.-каза той
-Как нищо, бе човек,ти не беше на себе си.-казах аз
-Грижа ли те?-попита ме той
-За да те питам, значи да.-казах аз
-Не се прави, че те е грижа.-каза той и стана
-Добре, а си мислех, че се сприятелихме.-казах аз и влязох в банята
Бях си скрила зелената боя в хавлията ми. Щом ще твърдиш, че не ме е грижа, е тогава нека да бъде така.
Налях в шампоана му и прибрах боята. Нека да бъдем врагове.
Излязох и той вляза след мен. Нека играта започне днес.
Ра:Хайде видео чат.
Джей:Оккк
Включихме се, бяха Бри, аз, Ра и при нея Мин се виждаше.
-А, къде сте вие?-попитах аз
-Не питай...-каза Ра
-Хей...-провикна се Су
-Защо не съм вас, а съм с...-започнах аз, но чух викане от банята
А така...
-ПАРК ДЖЕЙН!-извика Дае от банята и изляза с кърпа около кръста, мокър и косата беше зелена
Започнах да се смея като ненормална.
-Ахххх, направо ми иде да те...-започна той, но спря
-Дае?-обади се Ра от лаптопа ми
Затвори ми лаптопа и се приближи към мен толкова близо, че бяхме на милиметри един от друг.
-Какво си мислиш че правиш?-попита ме той
-Пранкове, не си единственият мислил за боя.-казах аз
Беше страшно ядосан.
-Надявай се да се измие иначе не отговарям за последиците.-каза той и се върна
Отворих лаптопа отново.
-Какво беше това?-попита Бри
-Дълга история, но само ще кажа че май ще си изпатя.-казах аз
-Какво направи пак?-попита Бри
-Сложих зелена боя в шампоана му.-казах аз
Ра и Мин се засмяха, а Бри се плясна по челото.
-Ще те поздравя като се видим, искам да го видя на какво прилича...-каза Ра вече през сълзи от смях
-Излиза от банята, чао.-казах аз и им затворих
Виждаше се зеленото още.
-Усещам, че ще се прибереш у вас нула номер.-каза аз
-Внимавай ти да не се прибереш така.-каза той сърдито
-Окей, сори, предполагам с още две измивания ще падне напълно боята.-казах аз
-Просто не ми говори.-каза той и се гледаше в огледалото
Беше с тениска и 7/8 дънки. Явно ще излиза.
-Накъде?-попитах аз
-Ще излизам, не си единствената посрещите.-каза той
-Аха и коя е нещастницата, която те е харесала?-попитах аз
-Еми поне е по стойността от присъстващата тук.-каза той
-Знаеш ли, в един миг ми се струваше че можеше да се погодим с теб, но сега осъзнавам, какъв пълен идиот си.-казах аз и излязох от стаята
Гл.т. Дае
Мале, аз щях да и го спогодя този номер, а тя ме изпревари. Поне се изми, колкото може. Облякох се да изляза с Хьонми. Стана ми тъпо с Джейн, но пък да не си мисли че ми пука много. Веднъж на глезанката да се каже нещо накриво.
Тъкмо щях да излизам и аз и чух до вратата.
-Да сещам се <<името на някакво заведение>>, щете чакам там до 15 минути, чао.-каза тя и щеше да отваря вратата, но аз го направих вместо нея и просто си минах
Нека предположа с онзи тъпак Джейсън. Оф, поне да ми се махат от главата вече...
Срещнахме долу пред хотела.
-Брат, нова прическа?-попита Хьонми
-Остави се.-казах аз
-Джейн ти е спогодила номер, предполагам.-каза той
-Чакай, откъде знаеш че...-започнах аз, но Хьонми му прекъсна
-Видях баща й заедно с майка й, излизоха малко преди теб.-каза той
-Аха, накъде сега?-попитах го аз
-Ще видиш.-каза той и продължихме по улицата без да си кажем нищичко
Седнахме в заведението, където се разделихме. Спомням си онзи ден още. Още един човек, с когото трябваше да се разделя.
*skip time*
Бяхме си хапнали вече и допивахме бирите си.
-Как е с Джейн в една стая?-попита ме той
-Ами да си момиче в стая е хипер странното, в смисъл...-започнах аз, но той пак ме прекъсна, мразя го товаааа
-Я ме погледни.-каза той и си вдигнах погледа от чашата
-Очите ти светят, харасваш я нали?-попита той
-Неее, това е от бирата и твоите светят.-казах аз
-Аха, мен приятелю, не може да заблудиш.-каза той
-Да ти имам способностите...-казах аз
-Поне си призна.-каза той и отпи
-Да, харесвам я, но това не е от значение вече. Излиза с Джейсън, знаеш го много добре, кой е.-казах аз
-Защо да няма значение вече?-попита ме той
-Защото днес, нещо ми стана в един миг и започнах да бия крушата жестоко, при което Джейн ме спря, но я ударих яко. Не знаех какво ми стана и избягах в стаята ни. Като се прибра ме разпита и й казах да не се прави че я грижа за мен. След като ми боядиса косата се оправих за излизането и като ме пита с кого ще излизам й казах че е по стойносттно е тукащното и като за капак, преди да излезе с Джейсън, каза че, наистина съм бил пълен идиот.-разказах аз
-Ти си луд...-каза той
-Тя също те харесва бе идиот, как ще я отблъснеш така...-каза той и ме удари зад врата
-Не ме харесва, тя е с онзи кретен.-казах аз
-Тъпчо, кажи й истината.-каза той
-Няма смисъл.-казах аз
-Ще ме накараш да те заключа в стаята ви и да чувам целувки от вратата.-каза той
-Само посмей.-казах аз
-Къде каза че е?-попита ме той
- С Джесън в <<името на онова заведение>>.-казах аз
Хьонми се замисли.
-От кога са там?-попита той
-Ами може би от 1-2 часа, не знам и не ме интересува.-казах аз
-Ще те заинтересува, защото няма да завърши добре това, отиваме там.-каза той
-И какво да правя там?-попитах аз
-Ще измъкнем Джейн от огромна неприятност.-каза той и ме вдигна от стола ми
*след няма и 15 минути*
Влязохме вътре.
-Нека се разделим и двамата, може да го набием.-каза Хьонми и се засмя
Беше претъпкано. Да ги намеря ще бъде малко вероятно, но за какво говореше Хьонми, така и не ми стана ясно. Обикалях, бутах се в хората и така докато не ги видях в едно сапаре. Не бяха само те двамата, а и Чен. Джейсън целуваше Джейн, която явно беше пияна. За това ми говореше, Хьонми. Насочих се към тях и хванах Джейсън за тениската отзад и го махнах от пияната Джейн.
-Разкарай се.-каза ми той и се опита да ме удари, но аз го изпреварих и му забих един в лицето и се строполи на пода
-От моето момиче, далеч.-казах аз несъзнателно, спонтанно, но истинско
Усещах Чен зад гърба си и на него, щях да му дам урок, но Хьонми се появи от някъде и го натупа набързо. Приятна гледка беше двама идиоти да уметат пода с лицата си.
Взех на ръце Джейн от мястото й и с Хьонми излязохме.
-Щях да се оправя и с Чен.-казах аз като ми отвори вратата
-Нали знаеш, че винаги ти пазя гърба.-каза той и ми намигна
-Благодаря, че ме накара да дойда.-казах аз
-Знаех си че така ще стане, познава ме ги и двамата, а Джейн, просто ти е била ядосана.-каза той
Погледнах към нея, тя спеше и си уви ръцете около вратът ми и се сгуши в мен още по силно.
-Прибирай се, утре на плажа ще се видим.-каза Хьонми и тръгна нататък
Тръгнах към хотела. Със спокойна крачка. Всакаш не носех принцесата Парк Джейн, а някой по близък до мен.
Кажи ми сега, Дае, как успя да се влюбиш в най-недостожимата личност на света. Точно бащината принцеса. Наистина си голям идиот, честно ти го казвам.
Погледна ли я обаче как спокойно спи, някак си нещо м мен се топи. Може би, онзи лед, който беше замразил сърцето ми след смъртта на мама. Не, не, Дае, ти ще стоиш далеч от нея, ясно.
*в хотела*
Някак си отключих и влязох в стаята ни. Оставих я на леглото й. Събух сандалите й и я завих леко. Приближшх се до лицето й. Толкова исках да я целуна, но се възпрях. В просъница или по точно под власт на алкохола, ме хвана за ръката и ме дръпна към нея. И устните ни се залепиха. Това вече пропука ледовете вътре в мен. Но като знам, че не ме харесва и си мисли, че съм Джейсън... Фък...
Изправих се и затворих вратата. Влязох в банята и си взех душ. И под душат, не мога да забравя онова чувство. Не съм вярвал, че момиче ще може да ме побърка така. Или най-вече тя. Онази, която просто обичах да бъзикам, затова че е принцесата на татко. Излязох от банята и си легнах. Стоях в тъмното и гледах в една точка в опитите си да заспя.