Излязох и тръгнах по стълбите. Сложих си слушалките, за да подтисна гневът си. До сега никой не ми е вдигал кръвното до толкова, че да се изнервя. Но този идиот успя с цели две изречения. Мале, ако не се успокоя малко ще се върна и ще го набия.
Излязах от хотела и тръгнах надолу по улицата.
*skip time*
Обиколих и реших последната ми дестинация да бъде една малка рекичка. Взех си сладолед/любимият ми-мента/ и се настаних близо до нея. Вече ми беше минало. Бях забравила за всичко и всички. Мислех за в бъдеще. Какво да запиша? Нядае нещо свързано с изкуство със сигурност.Може би мениджъмънт. Винаги съм искала да съм си шеф на себе си. Или адвокат, на мен устата не спира да говори. Офффф, когато съм сама винаги така става. Мразя овъртингинг. Излязох от папка бъдеще и видях познайте кой-Дае. Гледахме се в продължение на 5 секунди и аз се върнах към следоледа.
-Намерихте, трудно, все пак кой да предположи, че дъщерята на Парк Джимин ще седне тук.-каза той
Въздишах дълбоко и станах. Нямах намерението да го слушам, особено след като намерих спокойствието.
След няколко крачки го чувствам зад мен. Обърнах се рязко и спрях и се блъсна в мен.
-Защо ме следиш?-попитах аз
-Ами трябва да те пазя, после баща ми ще ми се кара.-каза той
-Не съм на две, мога и сама.-казах аз и продължих
Преди да седна покрай рекичката, минах покрай една сергия. Много ми хареса една огърлица. Но за жалост, незнайно защо се обръвам жестоко от такива украшения. Нося само една гривничка с зелени топчета.
-Това ли гледаш?-попита ме нахалника
-Мхм.-казах аз
-Защо не си го вземеш?-попита ме той
-Алергична съм към такива, затова нося само това.-каза аз и посочих ръката си
-Оу, жалко, щеше да ти отива.-каза той и продължи
Значи няма да ми прилича? Обратна психилогия ли ми прилага. Както и да е.
*skip time*
Гл.т.Дае
Мале как я ядосах, но това е само началото, Джейн. Страшно ми доскуча и реших да се разходя. Тръгнах надолу, тъй като бях чул на плажа да говорят че било яко. Не обикалях много и видях госпожица Парк седнала близо до реката и загледана във водата. Реших да се направя че я "наблюдавам".
-Намерихте, трудно, все пак кой да предположи, че дъщерята на Парк Джимин ще седне тук.-казах аз
Тя въздиша дълбоко и стана и тръгна напред. Тръгнах след нея. Все пак актьорското майсторство ми се отдава.
След няколко крачки тя рязко се обърна към мен и спря, при което се блъснах в нея. Без малко да я целуна. Иллл.
-Защо ме следиш?-попита ме тя
-Ами трябва да те пазя, после баща ми ще ми се кара.-казах аз
Баща ми изобщо няма представа, че съм навън.
-Не съм на две, мога и сама.-каза тя и продължи
Спря се на една от сергийте. Загледа се в нещо. И на мен ми хареса едно, което ще и седи супер.
-Това ли гледаш?-попитах я аз и го посочих
-Мхм.-каза тя
Поне имаме еднакъв вкус за нещата. Иллллл, не, не Дае, не. Не и нея...
-Защо не си го вземеш?-попитах я
-Алергична съм към такива, затова нося само това.-каза тя и посочи ръката си, където имаше гривна с зелени топчета
-Оу, жалко, щеше да ти отива.-казах аз и продължих
Наистина и прилича. Абе, Дае я се осъзнай. Това е принцесата на Парк Джимин. Няма да се влюбваш, ясен ли съм....
Усетих как някой ме дърпа. Погледнах въпросително към Джейн.
-Ами тръгна в друга посока, не ме чуваш като ти викам от 5 минути и реших да действам.-каза тя
-А, добре, мерси.-казах аз и тръгнах след нея
Гл.т.Джейн
Ни този пък какво му стана изведнъж. Сякаш беше потънал някъде.
Беше 19 часа. Бяхме в стаята на телефоните си. Тате дойде при нас.
-Ще идвате ли на вечеря?-попита тате
-Не.-казахме в един глас
-Добре, лека тогава.-каза тате и ме целуна по челото и изляза
Стана ми хипер скучно.
-Ъм, искаш ли да гледаме филм?-попитах аз
Очаквах да се сопне, но...
-Хайде, че ми е скучно.-каза той
Бре, можел да бъде човек. Нахалната аз се намести до него на леглото му и търсехме филм.
-Хайде страшен.-каза той
-Окей.-казах аз
-Обаче ако се стряскаш, не ме прегръщай или викай.-каза той
-Дори да ме е страх, най-малко ще те прегърна.-казах аз
Пуснахме си Conjuring 3, класиката в страшните филми.
*skip time*
Гл.т. Дае
Не тръпна и за миг. Впечатлен съм. По едно време към края на филма, усетих че се отпуска на рамото ми. Тя май заспа. Погледнах към нея и спеше. Сега трябва да я вдигна и да оставя на леглото й. Станах леко и я взех на ръце. Преместих я на нейното легло и я завих.
Боже, защо ми запука за нея?
Върнах се на леглото си и се опитах да заспя. Беше супер странна вечер.

* на следаващата сутрин*
Бяхме се събрали на закуска. От там пак на плаж. Бях с друг бански, обичам да разнообразявам.
*skip time*
Опълчих се хубаво на слънцето и чувствах релакс.
Гл.т.Дае
Реших да я намокря, защото мрази това докато се препича като гущер. Като влизах взех пластмасовата чашка от кафето ми й я напълних с вода преди да изляза. Бавно се приближих към жертвата и я плиснах отгоре й. Тя бържи се изправи и имам чувството че започна да вдига пушек от нея. И двамата се засмяхме на това. Има чувство за хумор.
-Благодаря че ме подсети.-каза тя и продължаваше да се смее и тръгва към водата
*skipt time*
Вече бяхме на сянка имайки се предвид, че не можеше да се стъпи на пясъка. Играхме уно.
-Уно.-каза тя
-Окей.-казах аз и сложих +4
-Майната ти.-каза тя и тегли четири карти
-Уно.-казах аз и пак +4, при което си хвърли картите, а аз се засмях
Щяхме да играем още една игра, но...
-Здравей!-каза Джейсън/синът на Jooheon/
Беше с Чен/синът на I.M/, много добре ги познавам и нямат място тук.
-Здравейте!-каза Джей
Кво, Джей ли и казах...
-Аз ли ще и говоря или ти бе.-каза Чен и удари един зад вратът на Джейсън
-Ъм,чудех се, дали не искаш да излезем?-попита я той
По погледа и прочетох изненадата. Аз съм шокиран, камо ли, но тези не ме кефят, незнайно защо.
-Добре.-каза просто Джей
-Ако искаш да се срещнем тук в 18 днес.-каза той
-Мхм, добре, дотогава.-каза тя и се усмихна
-Ще играем ли или ще си мечтаеш за този?-казах аз
-Дае, не бъди толкова осъдителен.-каза тя и ме потура по рамото като мина покрай мен и се върна на кърпата си
Гл.т.Джейн
*skip time*
Беше 17:30, започнах да се управям. Дае си беше на телефона, но от време на време поглеждаше към мен.
-Така и така ме наблюдаваш, поне кажи добре ли съм?-попитах го аз
-Първо не те наблюдавам, просто съжалявам поредният, който те чака за среща, второ грозна си.-каза той
-За твое осведомение за първи път съм на среща.-казах аз
-Ами кой смелчага би тръгнал с дъщерята на Парк Джимин.-каза той
-Ами тате не е страшен, нито пък аз, аз съм отворена за нови хора.-казах аз
-Този с кого ще излизаш, не ти трябва, познавам го.-каза той
-Аха, ти имаш връзки навсякъде.-казах аз
-Ами да, все пак сме се виждали по събития и награждавания на бащите ни.-каза той
-Не обръщам внимание на останалите.-казах аз
-Защо?-попита той
-Няма значение, аз тръгвам, чао.-казах аз
-Чао.-каза той
Гл.т.Дае
Имаше нещо в Джейсън, което изобщо не ми харесва. Запознахме се на едно награждаване и беше ужасно арогентен. Не мисля че я харесва и има нещо друго, за което трябва да бъдя нащрек. Някак си ми запука за нея. Не заслужава идиот като него. Реших да ги проследя или по точно да наблюдавам този кретен.
Гл.т.Джейн
Срещнахме с Джейсън. Разходихме се и стигнахме до онази рекичка. Седнахме там. Имаше няколко души освен нас. Тишината беше незаменимо хубава.
-Имам нещо за теб.-каза ми той
Стана, застана зад мен и ми сложи нещо.
-Надявам се да ти харесва.-каза той
Погледнах на камерата и видях че е онова колие което си харесах много.
-Много, но не мога да го нося.-казах аз 3 го смъкнах бързо, защото започна да ми смъди
-Защо?-попита ме той
-Имам алергия.-казах аз
-О, съжалявам не знаех, иначе кях да ти взема нещо друго.-каза той
-Няма нищо, ще му намеря място където ще ми напомня на теб.-казах аз и се усмихнах
-Видяхте онзи ден тук, бях с Чен, приятеля ми.-каза той
-Не те познавам, не съм те виждала до сега.-казах аз
-Аз знам че си дъщерята на Парк Джимин от БТС.-каза той
-Мхм.-казах аз и си наведох главата надолу
-Знам как се чувстваш ш в даскалото ми са такива, гадни същества.-каза той
-Не съм баща ми, нито ще бъда него.-казах аз
-Да, всеки поема по своята посока.-каза той
Настъпи една тишина. Погледнахме се и се усмихнахме леко. Леко се приближи към мен и ме целуна. Някак си обаче не беше онова което си представях. Някак си не е моят тип.
Гл.т.Дае
Не обикаляха много и седнаха покрай онази рекичка. Имаше един закътан храст и ги наблюдавах. Подари й нещо колие май, но тя не можеше да го носи заради алергията си. Идиот, аз бих й взел нещо по добро. Ей, Дае не се влюбвайййййййййййй....
После започна една тишина, леко се приближи към нея. Не си го и помисляй, Джейсън... Късно е, целуна я. Някак си ми стана гадно. Не можех да стоя повече и си тръгнах. Вече бях в асансьора на хотела. Спря на 2 етаж  отвори вратите и тате, заедно с родителите на Джейн бяха пред асансьора.
-О,Дае къде беше?-попита ме тате
-Навън, разходих се малко.-казах аз
-Джейн още ли не се е прибрала?-попита майка й
-Навън е, срещнахме се, скоро ще се прибере.-казах аз
-Долу в залата за фитнес има джаки, ще дойдеш ли?-попита ме баща й
-Не, благодаря.-казах аз и минах поклай тях и влязох в стаята
Защо една принциса на татко ми влияе толкова силно?
Гл.т Джейн
След целувката се отдръпнах и станах.
-Трябва да се прибирам, родителите ми ще се притесняват.-казах аз
-Оке.-каза той и тръгнахме нататък по алеята
След 15 минути ме изпрати до хотела.
-Ще се видим утре, на плажа.-каза той и понечи отново да ме целуне и аз тръгнах като в движение казах
-До утре.-казах аз
Не е този,които искам аз. Не го обичам.
Влязох в стаята и Дае беше там, на телефона си.
-Ооо, как мина?-попита ме той
-Ами добре, бих казала супер.-казах аз, не беше така всъщност
-Е, с един балък по малко на света.-каза той
-Хаха, шегобиец.-казах аз и се засмях
-Не е ли така, който бъде с теб ще пати заедно с теб.-каза той
-Да, но няма да е случаен балък.-казах аз
-Щом казваш.-каза той и си остави телефона и се обърна на другата страна
-Лека.-казах аз
-Лека.-каза той
За първи път ми отговаря. Бре, нещо му стана.