ще се радвам ако прочетете
Израснъл съм в тъмно градче.По-скоро село.В селото са останали само 5 или 6 човека.
Аз съм на 17 и също така най-младият човек тук.
Най-възрастният е на 80.
Днес...
Сега е студено.Вятърът духа и има тъмни облаци на небето.
Времето е ужасно.
В това малко село един месец по-рано:
Вървях в гората.Нямаше никакъв звук...дори птичка или подсвирването на духащ вятър.
Въпреки,че беше много плашещо реших да продължа.
Вървях когато видях момче.Високо момче с руса или бяла коса.Той имаше бяла кожа.Толкова светла...
Той лежеше на камък и спеше дълбоко.
Изведнъж аз видях че е 7 часа вечерта.
Цялата обстановка беше красива...
.Защо?
Беше залез слънце.
Красив залез с всички топли цветове:червено,оранжево, жълто и малко розово.
Картината беше фантастична.
Аз не исках да се връщам защото реших да седна върху тревата и да гледам най-красивата картина,която съм виждал.
Слеед време осъзнах че е 9 часа.
Аз трябваше да си ходя вкъщи...Обърнах се и започнах да тичам.Тичах,тичах и пристигнах.
Влязох вкъщи(малка стара къща,която бе направена от камъни и дървен материал.Къщата беше-три стаи и баня)казах "здрасти" на майка ми и се качих на горния етаж.Влязох в стаята си и отворих телефона.Докато седях на леглото се шокирах.Имаше много странна снимка...
Ето това е на български!Извинете за забавянето ама в беше леко сложно да го напиша на български щото трябваше да гледам от анг текст и да го пиша НО както и да е!Надявам се да ви харесва!
Коментирайте,моля!
❤❤❤❤❤❤😘😘😘😘
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro