Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

Смут#13

Този смут е за
JKARMY_18

Бекхюн и Чаньол бяха гаджета.Бек бе на 17,а Чан на 20.
Двамата младежи решиха да се разходят в гората.
Качиха се в колата и тръгнаха.

***
Двамата се разхождаха из есенната гора.Пътят беше леко кален и по него имаше натрупани кафяви листа.Дърветата шарени от четката на есента бяха големи и живи,а от някои от тях беше паднал и по някой жълъд.
Времето беше слънчево,а небето синьо сякаш нарисувано от синя  плътна,темперна боя.
Те гледаха дърветата и се радваха на слънцето,което минаваше през клоните на дърветата.
Беше толкова красиво.
Двамата бяха много щастливи.Държаха се за ръце и си гвореха.
Чаньол разсмиваше Бекхюн и се радваше на усмивката му.За него тя бе като слънчев лъч.Двамата отминаха гората и вече ходеха по една поляна.Там беше горещо,но се виждаха прекрасни планини със сняг отгоре им.
Беки се затича по поляната щастлив от гледката и за това,че бе с гаджето си.
-Бекииии!Внимавай ще паднеш!!!
-Спокойно Чани*извика той и започна да скача като пале*
Обаче,както си тичаше падна.
Заболя го много.
Щом по-големият забеляза това се затича към него.
Бек си държеше глезена на десния крак.Сълза от болка слезе надолу по нежната му буза.
Чан много се притесни.Клекна до него и изтри сълзичката му.
-Как си Беки?Какво се случи?*притеснено попита*
-Май...си изкълчих крака.
-Оу,бебе не плачи.Ще се приберем и ще се погрижа за теб.
-Съжалявам*каза Бек и наведе глава*
-Беки~Случило се е,а сега трябва да оправим това.
Чаньол подаде ръка на Бекхюн.Той стана и простена от болка.
-Бек!Дай ще те помогна!
-Как?*попита учудено той*
-Ще те нося.
-Мен?А не!Аз съм много тежък.Ще те заболи кръста!
-Глупости!Ти си лек като памуче!
-Ах...мерси*почервеняха му бузките*
-Хайде!
Момчето го вдигна като булка и тръгна надолу към колата.
Всичко бе прекрасно.
Чан отново бе усмихнат от красотата на природата.Но разбира се,че се притесняваше за приятелят си.
***
Двамата бяха при колата.По-големият отключи колата и отвори вратата.Малко трудно,но след няколко минути успя да се справи.
Той започна да слага гаджето си в колата.
Но...Бекхюн се уплаши че ще се удари и се хвана,където му падне.
Беше грешка...пипна го за члена и без да се усети го  хвана по-силно.Чан изстена.
-Хьонг.И на теб ли ти стана нещо в гората?
-Хах.Стана нещо друго.
-Какво,Чан?
-Възбуждаш ме...*прошепна той*
-Аз...искам да ти кажа  нещо.
-Дам?
-Боли ме там долу.
-Значи бебето ми иска да го направим?
- По принцип...да.
Но...знам,че ще  боли,а аз съм много тъп и ме боли доста лесно.
-Беки!Не се подценявай!Ти си страхотен,а и имаа много хора,които имат нежна кожа и кости.
-Добре...
-Искаш ли да го направим?
-Да*навежда глава и зачервява бузките си*
Чаньол съблече тениската и якето  му.
Панталона го премахна на бързо.
Направи същото и със своите дрехи.
Това беше първият им път.Особено за Бек.
Чан  го целуна нежно по меките му устни.
Малкото момче се чувстваше много спокойно в ръцете му.
По-големият пусна ръцете си по плочките му.Двамата стенеха от дакосванията един към друг.
Чани целуна бузката на другия и разтвори леко  краката му.
Той извади лубрикант от под седалката.Държеше го за всеки случай, разбира се.
Намаза  входа му и се усмихна от стененото на приятеля му.
Той влезе в него.
-Ъгх...Чани боли  ме!
-Ей сега ше усетиш удоволствие!*прошепна му*
Той го целуна по устните за да го разсее от болката.Галеше члена му и плочките.
След малко се чуваха ахкания от удоволствие.
По-големият се усмихна и продължи,когато за забърза тласъците си.
След малко двамата
стенеха в унисон.
Чаньол свърши в Бекхюн.
-К-какво е това?
-Бебе,това е течност,която е бяла  и излиза от члена,когато  свършиш.Нищо страшно.*Целува го  лекичко по устните*
-Добре*прозява се*
-О!Кой е уморен?
-Малко ми се приспа*каза той тихичко*
Щом другия чу това веднага стана и започна да го облича.
След това го постави внимателно,а момчето бързо затвори очички и се унесе в страната на сънищата.
Чаньол се усмихна и се облече.Потегли с колата.Знаеше,че тази разходка ще я запомни завинаги...

Здравейте!Извинявам се за забавянето!
Не стана точно смут!
Надявам се да ви харесва!
Ще се радвам да споделите мнението си!
❤❤❤❤❤❤❤❤😙😙😙😙😙😘😘😨

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro