Поредната година, поредната Коледа. Пожеланията за щастие и божия закрила се пръскат навсякъде. Съучениците; приятелите и някои учители бяха се втурнали да пишат пожелания или да пратят някоя снимка. Отбиване на номер бих казала. Аз съм на петнадесет години, след около четири месеца на шестнадесет. Зряла или не чак толкова не изпитвам желание да празнувам. Всички готови с трапезата, с подаръците и най- вече с доброто си настроение. Но дори на Бъдни вечер не усетих толкова много топлината на семейството. Но всъщност всичко беше наред, ала вътрешно се разкъсвах. Нищо няма да е както преди. Знаех го. Просто любовта не се усеща. Очакваш нещо от някого. Не го получаваш. Света се радва само на егоисти. Това, че имам приятели не означава, че всичко е добре. Любов по- силна искам. Да усетя нечия прегръдка, да целуна нечии устни и тогава в еуфория да изпадна. Да се чувствам на място, на топло при важните хора. Обичам семейството си, но това не е достатъчно. Както казах егоисти сме сега. Не отричам, че и аз съм. Искам любов от друго естество; искам отново да почувствам забавата с най- добрата си приятелка; искам любов и здраве. Но нали знаете едно е желание, друго е реалния живот и възможностите. Аз все повтарям, че трябва да вярваме. Да вярваме във всичко положително. Не си мислете, че не съм спряла. Просто не се чувствам на мястото си. А любовта му...мислех, че я има. Но, разбира се, виждам, че греша. Все пак бъдете щастливи по вашия си начин. Аз съм благодарна, че повечето ми роднини са живи и здрави; имам покрив над главата и достатъчно голяма трапеза. Имам доста от нещата, които носят щастието. Надявам се скоро и празнината да се запълни...

Весела Коледа!!!!!