Интервю с бездомник

„Светът е опасен, не защото някои хора правят зло, а защото някои виждат това и не правят нищо!" – Алберт Айнщайн

Броят на бездомниците по света се оценява на около 100 милиона души. Можете ли да си представите това? Те живеят по улиците в градовете, често бутайки количка с цялото си имущество в нея. Когато се разминаваме с тях виждаме само обвивката и твърде често хората ги подценяват. Съществуват бездомници по света с образование и те често са съдени от другите, заради това, че са навън. Съществуват и такива, които живеят навън, само защото приютът за бездомници не допуска техният домашен любимец. (История от The Guardian) Колкото и странно да звучи списанието разказва история за момиче, живеещо на улицата само защото приютът не допуска нейният домашен любимец- пор. Колкото и странно да звучи това за обикновения човек, хората без домове, често се чувстват застрашени и прибягват към нуждата от животно.

Питате се къде живеят те, когато навън е студено? Някои от тях спят под мостове в картонени кутии или палатки и се топлят на запалени кофи за боклук. Други предпочитат парковете и пейките, но не са редки случаите, когато спят и на самите тротоари. Облечени са в мръсни и износени дрехи, понякога с няколко чифта, облечени един върху друг за по-лесно пренасяне.

Не трябва да съдите хората от пръв поглед. Не ги съдете, защото бездомността не винаги е избор. Не ги съдете, защото не ги познавате.

И ако смятате, че няма с какво да им помогнете поне не им вредете. Не обиждайте. Не ги гледайте презрително. Не четете това интервю, ако смятате, че няма как вашето отношение към хора с това положение да се промени. Но има ли и минимален шанс...продължете.

Беше много по-трудно, отколкото някога съм мислила, че ще бъде. С желание вървях към нещо, което винаги съм се опитвала да избягвам. Винаги съм гледала на себе си като на самоуверена жена, но изведнъж, когато отидох да направя първия си контакт, станах нервна - толкова нервна, че устата ми пресъхна и усещах как треперя. Често съм на гарата в Пловдив, но в онзи ден ми се стори, че съм там за първи път. Чувствах, че съм била транспортирана до тъмно и опасно място. Инстинктът на сражение или бягство ме обгърна, но аз останах там. Въоръжена с подложка от хартия и химикалка, чаках първия си контакт.

Мъжът, когото интервюирах предпочете да остане анонимен. Разбира се, аз се съобразих с неговото желание и няма да ви споделя неговото име. Но важно ли е то изобщо? Много по-важна е стряскащата картина на мъж, на 63г., живеещ без да знае дали ще има храна за утрешния ден, без да знае дали ще може някога да си купи лекарствата, които му са нужни, за да крепи своето здраве, без да знае дали ще може да усети отново чувството... да имаш дом.

Защо предпочете да останеш анонимен? Не смяташ ли, че ако някой прочете интервюто ми може да желае да те намери, за да ти помогне?

Не искам да си мислят, че съм важен аз. Ако искат да помогнат има много бездомници, на които да подадат ръка. Сега ще говорим за проблема с бедността. Не за човека, с когото говориш. Той не е важен...

Защо хората са си позволили да влязат в това положение- да бъдат бездомни?

В действителност това може да се случи на почти всеки.
Бездомността не дискриминира. Бездомността не е избор. Бездомността може да засегне всеки - от млади, самотни хора до семейства с деца, до по-старото ни поколение. Първата стъпка към решаването на бездомността е признаването, че жертвите му са хора. Бащи. Майки. Военни. Цели семейства. Хората, които изпадат в трудни времена.

Знаеш ли, първото нещо, което ми направи впечатление е, че имаш две кучета. Защо са ти, ако не можеш дори да осигуриш прехрана на самия себе си?

Свързвам ги със забавление и приятелство, особено ако си бездомен или се бориш с проблем като депресия. Другото е, че те пазят, като се има предвид, че става въпрос за оцеляването по улиците - и за реалната заплаха от ограбване, нападение или по-лошо.

Ограбване?

Да, когато другите видят, че си събрал с просене повече от тях могат да те пребият, за да ти вземат парите. За това си имам двете кучета.

Твоите четирикраки приятели имат ли си име?

Да. Това е Ели. (посочва) Бялото е Макс. Много ги обичам и да знаеш, че и те ме обичат. Понякога обикалят наоколо, но винаги се връщат и ме чакат тук.

Някога обирал ли си някого, за да си купиш храна?

Никога не съм крал нищо от никого. Мога да ровя из кофите за боклук и хората да ме гледат странно, но не искам да крада.

Тогава вероятно е имало дни, в които си гладувал?

Да, но за това стоя на гарата. Дори хората да не ти дадат пари за храна, защото си мислят, че ще си купиш алкохол с тях, или ще ги дадеш за нещо лошо, жените от закуските понякога ни дават по нещо.

Кой е най-големият ти страх?

Най-големия ми страх е, че няма да мога да живея в собствения си дом, с всички проблеми, които имам, просто искам да се установя и да живея нормален живот. Не искам да бъда бездомен никога повече.

Какво означава за теб думата „дом"?

Утеха! Да излизам, да работя или каквото и да е, но да имам къде да се прибера.

Какво смяташ да направиш, за да промениш ситуацията?

Искам да си намеря работа. Не съм мързелив. Не си мисли, че искам да прося по цял ден.

Как смятате, че хората, които не са бездомни, гледат на теб?

Те гледат на нас като на мръсотия, сякаш си я заслужаваме...но може да се случи на всеки! Никой не е застрахован в този живот, за това и никой не трябва да се присмива или да съди някого от пръв поглед.

Кои три думи би използвал за да опишеш бездомността?

Тъга, искаш да умреш, не се чувстваш добре, не можеш да видиш надежда. Всеки се нуждае от надежда, за да се чувства добре.

След запознанството ми с този мъж мога да кажа само едно- НЕ СЪДЕТЕ! Нито по дрехите, нито по положението, в което са изпаднали хората без дом. Това, че нямат дом не означава, че е станало по тяхна вина. Бъдете добри- бъдете причината бездомникът на ъгъла да разказва за нещо хубаво, което му се е случило. Нека той ви спомене и помни с добро. Повярвайте той ще ви запомни!

И както се твърди в книгата на Стилиа Фелиси: „Стига се до новия стар оксиморон- различие – хомогенност- различието съществува, за да обедини някои в името на оразличаването им с други. Разликата е в количеството на обединяване и в количеството на оразличаване, срещу когото е обединен дадения масив от хора."

Не искам хората да вярват, че доброто трябва да им се върне под същата форма, под която го правят. Най-голямата награда, която получаваш след като си извършил добро дело, е онова приятно чувство, че си могъл да помогнеш на някого, който истински се е нуждаел.