- Огънят в камината ти,
ще изгори душата ти. - прошепна Кръв и се взря дълбоко в очите на Онър. Придобила вид, на истинска господарка, тя се усмихна лекичко и прошепна:

- Нека гори... и без това е празна - пръсчетата й развиха, увития допреди секунди кичур коса и въздушка от отегчение излетя като дихание.

- Само спомените и си вече, онази от която всички се боят...

- Не трябва да се боят. Аз не убивам, не наранявам,
не измъчвам, не ограбвам... аз единствено мога да обичам.

- Обаче ти винаги си била зла...

- Не ме интересува каква съм била. Досега единствено разбрах, че съм ви господарка и зло няма да видите от мен...

- А аз какво ще убивам...?

- Онези, дето убиват другите.

- Само тях?

- Само тях.

- Защо?

- Щом отнемат чужд живот е редно да се простят с своя.

- Онър...

Момичето вдигна ръка и всичко замлъкна.

- Какво сте видяли от мен преди?

Никой нищо не продума. Затаили дъх, присъстващите нервно се спогледаха. Едно момче, стройно на вид, излезе с уверена крачка пред всички.

- Зло, смърт, лош късмет, болести...

- Достатъчно. Вече няма да страдате. Няма да се криете. Няма нищо от изброеното преди малко да получите от мен..

- Има ли причина да ти вярваме? - гласът му нахално я прекъсна, чакайки да се развилнее.

- Аз съм просто едно момиче. Кръв няма да ви напада. Имате думата ми.

Загледа всички, чакайки реакция. Един по един се приближиха. Оформи се опашка усукваща се из цялата зала.

Всички й се представяха и се усмихваха, но четеше в очите им недоверие, кокебание... и страх.

******************************
Момчето последно се приближи, но не се поклони.

- От днес, ти си нашата владетелка, господарка и закрилница.

- Как е името ти, младежо?

- Младеж? За малко момиче си доста зряла...

- Не отговори на въпроса ми...

- Ще научиш... но не сега...

- Не! Сега ще науча! Всички вие само това повтаряте!

- Кендъл.

- Онър.

- Знам.

- Добре.

- Нямам работа тук. Всички се разотидоха.

- Знаеш ли... това да си последен изкувството да бъде учтив към всички хора, позволявайки им да минат първи.

- Прекалено си зряла за толкова малко момиче.

- Прекалено си мил за  бунтовник.

- Пак ще се срещнем... господарке...

- За да те запаля... нали Кендъл..

- Недей ми се подиграва...

- О драги, иронично е, че ти си този, който се опитва да каже последната дума.

- Луната избледнява, време е да бягаш.

- Слънцето изгрява, време е да се изпаряваш.