Мадисън:

— Значи, мистър Гелсън ти позволи да обитаваш къщата цели четири дни? — промърморих с пресипнал глас срещу горещата кожа на врата му, все още мокра от последните ми целувки.

— Точно така — съгласи се, кимайки и понечи да се изправи, но тежестта от тялото ми върху неговото го спря. — Мадисън — гласът му прозвуча по-настоятелно и вдигнах брадичка, опирайки я на ключицата му, после го погледнах в присвитите очи. — Искам да те любя на плажа — устните му потръпнаха, докато издумваше изречението с такова желание и нужда, пропити в думите.

Замигах често, сърцето ме сви и затиснах вътрешността на дясната си буза между зъбите. В ума ми на мига изникнаха сцени от фантазиите на Хари и стомаха ме загъделичка, а крайниците ми изтръпнаха и изтинаха, подсещайки ме за студа.

— Навън не е повече от шест градуса днес — въздишах срещу лицето му.

Едва забележимо разочарование пробяга през погледа му, но само след половин секунда се изпари и тялото му рязко се изправи в седнала позиция заедно с мен в ръцете си.

— Тогава ми позволи да те топля — грамадните му шепи обхванаха ръбестите ми рамене и леко ги стиснаха.

Не можех да кажа нищо. Никакъв звук не напусна устата ми в следващите две минути, в които Хари продължаваше да ме зяпа очаквателно, докато най-накрая, приел мълчанието ми за съгласие, се надигна и застана чисто гол пред ръба на дървената спалня. Протегна ръка, подканвайки ме да положа своята в топлата му длан и щом го сторих внимателно ме дръпна от леглото. Вървях зад него безмълвна, пристъпвайки бавно, едва на пръсти, по хладните дъски до външната врата. Чувах вълните да шумят, чувах и чайките да си приказват, когато вратата се отвори и двамата излязохме, посрещнати от прохладния полъх. Спуснахме се все така лежерно по няколкото стъпала, след това чистия пясък направи контакт с ходилата ми и ме накара едновременно да стисна зъби и да се усмихна. Приближихме се до ледената вода и Хари плавно се спусна, сядайки на мокрия бряг. Носът му бе променил цвета си в наситено розово, а най-вероятно моят също. Забих коленете си в земята и затворих очи, вдишвайки колкото да изпълня целите си дробове. Косата ми захвърчаха назад, а пръските от вълните смразяваха тялото ми на моменти. Слушах с целия си слух и се наслаждавах на красивите, успокояващи звуци от заобикалящия ни пейзаж. Предполагам, не сме стоели така за дълго, защото не бях изтинала прекалено много, че да не усетя, когато Хари впи мразовитите си устни в моите. Ръцете ми хванаха здравите му плещи, а неговите се преместиха на кръста ми и деликатно ме побутнаха да се излегна назад. Косата му, както и самият той се извиси над мен, скривайки ме от мизерните лъчи на слънцето (което вече се скриваше) и коленете му ловко разтвориха краката ми, позволявайки му да притисне таза си в моя. Проникна изключително бавно, сякаш досега съм била непокътната и се стараеше да не ме нарани. Измежду целувките и нежните му тласъци почти не успявах да усетя студа, а тялото му сякаш ми придаваше още повече топлина. Пръстите ми се скитаха безпосочно из главата и бицепсите му ту, стискайки някой мускул, ту някой кичур влажна коса. Вълните започнаха да прииждат все повече към нас и жестоко се разбиваха в телата ни, но не можеха да ни уплашат сега, в нашия малък кът от рая, в който безпощадните спазми на удоволствието ни запращаха да дирим вечната еуфория на душите ни. Гърдите ми се стягаха под неговите, тъпите му нокти се забиваха в задника ми, притискайки го още повече към себе си, искайки да ме изпълни цялата. Емоциите се увеличаваха, чувствата — задълбочаваха, а ние все по-стремглаво тичахме към ръба, откъдето щяхме да скочим в океана на разтрисащите оргазми, които щяха да ни накарат да забравим имената си.

— Трябва да ме погледнеш — и сега не звучеше като голям мъж, управляващ холдинга на баща си, суров и независим.

Сега звучеше толкова зависим, толкова отчаян и пленен, че съжалих. Съжалих, че изобщо бях започнала тази авантьора. Съжалих, че бях позволила на себе си да падна в ласките и обятията му, които ми даваха онзи уют и сигурност. Съжалих, че бях допуснала да почувствам нещо нетипично, нещо възмутимо сериозно. Но беше късно. Мамка му, беше шибано късно за всичко, защото щом оргазмът ме завладя, главата ми се изпразни, сякаш мозъка ми изтече през ушите. Стомахът ми, като разяден от препарат се отпусна, ръцете освободиха гърба му, а очите ми сякаш направиха двоен курс на триста и шейсет градуса, преди да бъдат покрити от клепачите. След няколко кратки минути, изпълнени с въздишки, умолителни хленчения и силни стенания Хари също обърна очи, простна се на пясъка до мен и изтощено прокара ръка през бедрата ми към корема, където я остави да си почива. Усещах песъчинките полепнали по цялото си тяло, както и слепената коса около врата и челото си от избиващата все още ледена пот. Чайките не се виждаха в сиво-синьото небе. Нито пък облаците, само че тънки очертания загатваха Луната някъде нависоко и всичко изглеждаше така сякаш времето бе спряло. И чувах само ритъма на двете биещи сърца, смесващ се с океанските вълни.

— Устните ти са посинели — Хари изшептя до ухото ми. — Ще те прибера — и се надигна, хвана ме през кръста и краката и ме понесе нанякъде.

В онзи момент затворих очи и се отпуснах в здравите му ръце. Стиснах го за врата, забих нос в гърдите му и го ухаех. После от гърлото ми се изтръгна странна мелодия. Помня, че я бях чула в някъкв си романтичен филм. А колко отчаяна бях! И го чух как се засмя, докато отваряше вратата, за да ме внесе. После изцяло се унесох и замлъкнах.

***

Звездите блестяха и отраженията им върху океанската повърхност се размиваха и трептяха нежно. Полъха брулеше галантно бузите и врата ми и развяваше тънката завивка, с която бях покрила голото си тяло, назад от мен. Бях се свила в дървеното кресло на верандата и косата ми се бе оплела в краищата. Водата изхвърляше пяна твърде близо до стъпалата на плажната къщата с всяка следваща вълна. Лунната светлина озаряваше лицето ми и чертаеше тясна пътека по неравния океан, в който се оглеждаше. Не помръднах, щом чух изкърцването на предната врата от дясната ми страна. Останах обездвижена върху люлеещото се кресло, докато не усетих познат аромат.

— Мадисън? — пресипнал, озадачен глас проехтя тихо, едва доловимо. — Защо си тук? — когато се приближи достатъчно докосна рамото ми и го скри под шепата си. — По-добре влез, студено е — подсмръкна и понечи да ме загърне още повече в белия чаршаф, но се дръпнах, извъртайки глава към него.

Цвета на кожата му бе синя от мътната светлина и очите му тъй силно светеха в зеления си красив цвят.

— Не мислиш ли, че е прекалено обвързващо? — устните ми бяха като залепени.

И така останаха и неговите за няколко кратки минути.

— Всичко това — вдигнах ръце и завивката падна от раменете ми. — Сексът се превръща в толкова чувствено и натоварващо нещо, вече дори не знам какво изпитвам към теб, а днес и това с океана... — въздишах бурно, мятайки леко гневен поглед към плажната ивица. — Кажи ми, не те ли налазват някакви други чувства? — отново погледнах Хари. — Когато ме целуваш достатъчно ли ти е? Или когато те докосна, свива ли се стомахът ти? — станах от удобния стол. — Кажи, Хари! — тонът ми се покачи.

Очите му си навлажниха, пръстите му потрепнаха, свиха се в юмрук, после се отпуснаха. Ноздрите му се разшириха повече, докато вдишваше от хладния въздух. Челюстта му се стегна и зъбите му се изтъркаха един в друг като отвори уста да проговори.

— Хиляди тръпки преминават през тялото ми, когато съм до теб — продума тихо. — Хиляди грешни думи напират да се излеят от устата ми — продължи, вдигна длан и внимателно я залепи за бузата ми. — Когато ме докоснеш сякаш слънцето ме гали. И когато те целуна сякаш мога да те целувам вечно — размърда палеца си, прокарвайки го по долната линия на ченето ми.

Сълза се стече надолу от окото ми и капна върху голата кожа около гърдите ми, затопляйки я. Последва втора, после трета, четвърта, пета... докато Хари не ме издърпа към себе си и опря главата ми на гърдите си. Тогава сълзите вече се пилееха по неговата кожа, докато неговите капеха по главата ми. И в онзи момент, като че ли се сбогувахме. Като че ли опитвахме да разделим душите си, оплели се една в друга, разкъсвайки ги свирепо на стотици парчета.

— Ще си вървя — изграчих уморено и го пуснах, дръпнах се крачка назад.

— Ще те пусна.

Недей.

Очите му се бяха зачервили и влагата се бе разляла навсякъде по лицето му, но той не го скри. Само ме целуна по устните за няколко секунди. Хвана ръката ми в своята, стисна я няколко пъти, погледа я, погледа и мен и след това всичко потъна в мрак и тишина. И сълзите ме съпроводиха до вкъщи. По бельо, с лилави устни, ухаеща на него, в собствения му автомобил. Но така бе по-добре. Надявах се, че бе.

A/N: Огромно закъснение отново, знам... Но на книгата ѝ предстои края и сякаш не искам да се разделям с нея...