Главата съдържа сегсуално съдържание!

Мадисън:

"Понякога най-добрите моменти са тези, които не са планувани" Дали това значеше, че неочакваното посещение на Хари щеше да ми се отрази добре? Определено не знаех, но се надявах да бъде така.

— Открих само това — въздишах, оставяйки леко прашасалата бутилка уиски върху масичката пред дивана и се туфнах до него.

— Изглежда добро — повдигна вежди и се протегна към стъкленото шише, като ръкава на тъмната му риза се дръпна нагоре, откривайки една доста кървава резка. При това прясна.

— Какво ти има на ръката? — посегнах да го хвана за лакътя и той остави бутилката, а аз разположих внимателно крайника му в скута си, навивайки ръкава по-нагоре.

— Счупих една ваза — изтананика, събирайки рамене.

Погледа му излъчваше токова спокойствие и предразположеност, че се притесних. Кръвта наистина бе в обилни количества.

— Как така счупи ваза? — размърдах вежди и все още държах ръката му.

— Ами счупих я — заклати леко тялото си напред-назад, кимайки. — Ти не чупиш ли вази у вас? — опъна устни в развеселена усмивка.

— Кой чупи вази просто така? — отърсих глава, гледайки с недоверие в очите му, но набързо се изправих и изтичах до кухнята, за да взема необходимите медикаменти, след което отново се върнах при него, вземайки ръката му в себе си.

— Ще почистя раната — информирах го преди да отвия капачката на бялата тубичка и да излея малко от прозрачната течност върху разкъсаната кожа.

Зеленоокия не издаде нито звук, докато кислородната вода жестоко навлизаше в тъканите на плътта му и бях сигурна, че ужасно го щипеше. А когато стисна очи, съскайки, се уверих в предположението си. Попих и предпазливо забърсах кръвта с парче памук и обвих засегнатата зона в три пласта марла. Тъкмо завършвах втория си възел, когато тихият му, пресипнал глас ме сполетя.

— Баща ми — прошепна, а аз вдигвах глава, която се намираше прекалено близо до неговата. — Баща ми беше причината да счупя проклетата ваза — въздъхна тежко и погледна към превързаната си ръка.

В ума ми изкочиха спомени от разговора ми със Зейн относно семейството на Хари онази вечер.

— Той...

— Той е лайно! — прекъсна ме и тонът му бе доста студен.

— Нямаше да кажа това — разклатих глава отрицателно.

— Но това е истината — крайчетата на плътните му розови устни се извиха в небрежна усмивка, която ме подтикна да направя същото.

Ръката му се премести от скута на бузата ми, нежно галейки я и аз инстиктивно се доближих, притаявайки дъх.

— Баща ми също е лайно — изшептях срещу устните му, точно преди да ме целуне, карайки ме да потръпвам.

Ръцете му ме хванаха здраво за кръста и умело ме преместиха да седна върху него. Въздишките, които си обменяхме при малките паузи между страстните целувки, зачестиха и започнаха да вземат въздуха ми. Езика му мощно навлизаше в устата ми, въртейки се буйно около моя и пръстите ми безпосочно се впиваха в косите му, подръпвайки и стискайки някоя къдрица, чрез което си печелех по един отчаяно задоволен стон.

— Хари — издишах срещу него, отделяйки се, опирайки ръце в гърдите му.

— Мадисън — отвори бавно очи, дишайки тежко.

Двамата просто стояхме така, оплели тела и се гледахме без думи помежду ни. Зелените му очи трептяха, впивайки се в отделните части на лицето ми, сякаш наслаждавайки им се.

— Искаш ли да поговорим? — попита изведнъж и завъртя два кичура от завързаната ми на опашка коса около дългите си пръсти.

— Мхм — кимнах неспокойно и понечих да стана от него, но ръцете му отново ме сграбчиха, възпирайки ме.

— Не искам да мислиш, че те използвам просто за секс — погледна ме сериозно, поставяйки ръце на ханша ми.

— Не мисля така, Хари — избъбрих и наведох глава, облягайки се на гърдите му, като вдишах от завладяващия му аромат.

— Баща ти — каза тихо. — Защо го нарече...

— Защото си го заслужава — прекъснах го още преди да беше задал въпроса си.

Мускулите ми се напрегнаха при мисълта за този мъж и стиснах очи, но Хари започна успокоително да разсресва косата ми с пръсти, галейки скалпа ми.

— Има проблеми с алкохола — изръсих от нищото.

Не се чувствах приятно да говоря по тази тема, но не можех да се скрия от нея, така че просто реших да не си спестявам.

— Ами майка ти?

— Тя е прекрасен човек — усмихнах се искрено при думите си. — Както и дядо! — подсмихнах се, досещайки се за веселия старец.

Сивкавосините му очи изкочиха в ума ми и спомени от детството ми как с майка ми го посещаваме ме поразиха.

— Къде е той? — попита замислено, продължавайки да гали главата ми.

— Аржентина — преглътнах трудно и отворих очи за миг, след което обаче отново ги затворих, вдишвайки от уханието, попило по ризата му.

— Аржентина? — очуди се.

— Щом родителите ми се оженили в Манчестър, заминали за Аржентина. Дядо и баба се преместили при тях също по-късно. Изживях детството си там, след което взех решение да се преместя в Щатите, Сиатъл — обясних възможно най-кратко историята си относно местоживеенето и се отпуснах върху тялото му.

— Значи говориш испански? — звучеше изненадан.

— Por supuesto! (Разбира се!) — промърморих, кимайки.

Дълбокия му смях огласи стаята и скоро всичко потъна в мрак, а звуците затихнаха, защото умората се стовари върху ума и тялото ми, оставяйки ме в ръцете на Хари.

***
Хари:

Усещах прекомерна топлина по тялото си и определено не се дължеше единствено на слънчевите лъчи, както обикновено. Размърдах се сънено и отворих очи, откривайки, че обстановката далеч не приличаше на тази на стаята ми, но пък веднага се досетих където точно се намирах, защото именно обитателят на апартамента бе обвил кръста ми здраво с ръцете си, докато дългата, тъмна коса бе разпръсната по покритите ми гърди. Чувах спокойното ѝ дишане и чувствах сърцето ѝ да се блъска в гръдния ѝ кош, вибрирайки срещу кожата ми. Внезапно телефонът ми разнесе дразнещата си мелодия и побързах да го извадя и премахна алармата, тъй като вече бях буден. И категорично да се будя от тази жар около себе си бе в пъти по-приятно отколкото звука на програмирания рингтон да звучи в ушите ми, карайки ме да искам да счупя дисплея на телефона си, запращайки го към стената.

Уви, красивото създание в обятията ми се разбуди, търкайки очи, докато мръщеше вежди.

— Хари? — едва проговори, а гласът ѝ бе леко прегракнал.

Тя вдигна глава, намирайки погледа ми и побърза за се изправи, отделяйки тялото си от моето и лишавайки ме от топлината си. Мадисън се прозя шумно и потърка врата си, полузаспала.

— Колко е часът? — простена недоволно.

— Седем и половина — погледнах към екрана на плоското устойство до себе си и тръгнах да ставам от дивана, който вече бе приел формите ни, но изведнъж се чу отварянето на външната врата.

— Мадисън, ставай, на работа си! — силен, женски глас прокънтя в ушите ми и миг по-късно през вратата влезе или по-скоро се довлачи, младо момиче с черна коса и изразителни очи, което изглеждаше доста уморено, съдейки по-изтощената ѝ физиономия.

Тя леко се стресна, когато ме забеляза, но присъствието ми не ѝ попречи да се простне като мокра дреха на един от фотьойлите, хвърляйки ужасно дългите си токове някъде из стаята.

— Момичето от киното — досетих се, разсъждавайки наглас.

Девойката моментално извъртя глава към мен, гледайки ме изпитателно, а Медисън ѝ се усмихна нервно преди да изприпка извън помещението.

— Момчето, което оправи съквартирантката ми с пръсти! — направи се на шокирана и отново заби глава в меката мебел.

Бях стъписан първоначално и едва не изспсух, но се сдържах, поддържайки безпристрастност.

— Ти не спеше ли повреме на филма? — повдигнах едната си вежда, а тя изпуфтя разочаровано.

— Да кажем, че бях полубудна и определено картинката, която видях не ми подейства приспивателно — измърмори без да ме поглежда и тихо се засмях.

В следващия момент Мадисън отново се появи в стаята, облякла нежна кобалтовосиня къса рокля с тънки презрамки. Изглеждаше доста по-свежа и готова за поредния работен ден. В очите ѝ се четеше ентусиазъм, който аз така ѝ не усетих у себе си през тези години относно тази работа.

— Ще отидем заедно в холдинга — изправих се и се усмихнах възможно най-ведро на момчето, след което закрачих към изхода, а тя каза нещо на приятелката си и ме последва.

Купето на черния джип бе изпълнено с неприятно за мен мълчание и наистина напрежението у Мадисън бе лесно забележимо, ако трябваше да съдя по странните ѝ действия. Постоянно кършеше пръсти или пък започваше да премята косата си наляво-надясно, както и да чопли кожичките около ноктите на пръстите си.

— Спри — махнах едната си ръка от волана и я поставих в скута ѝ, прекратявайки разкъсването на ефирната кожа, което бе напът да си причини.

Красавицата се поразмърда на седелката, опитвайки да избегне ръката ми да докосне голото ѝ бедро, но аз я задвижих надолу и скоро успях да усетя парещата ѝ кожа. Погалих бавно зоната ѝ и с крайчецата на окото си забелязах дълбокото поемане на въздух от нейна страна.

— Успокой се — обърнах се към нея, за да я видя как бавно отваря очите си, които ме гледаха с такова доверие и признателност, с каквито никой досега не ме бе дарявал.

— Хари, пътя! — извъртя глава напред стресната, като аз направих същото, но не поместих ръката си, вместо това я прокарах нагоре към интимното ѝ място, наслаждавайки се на облекчените ѝ стенания.

Мадисън започна да диша все по шумно и тежко, а звуците ѝ все повече зачестиха, карайки я да звучи толкова привлекателно и, мамка му, така ми се прииска да я почувствам в себе си. Скоро пъхнах ръката си в бикините ѝ и побързах да натисна бутона за автопилот, а след това един от пръстите ми се намести в нея и тя изви гръб, забивайки пръсти от двете страни на седалката си.

Високата сграда се издигна пред погледа ми и реших да заобиколя отзад, където имаше по-голяма възможност да извърша това, което толкова желаех. Паркирах автомобила възможно най-далеч от постройката и бях толкова щастлив, че преди два месеца избрах да затъмня стъклата, защото това правеше всичко много по-безопасно и за двама ни. Сръчно премахнах предпазния колан от тялото на Мадисън и я взех в скута си, скривайки глава в сгъвката на врата ѝ, а тя го изви, предоставяйки ми повече място. Влажните ми целувки я подвикваха да стиска косата ми все повече и щом затиснах малко плът между зъбите си пресипналият ѝ писък се плъзна безпомощно през устните ѝ. Реших да продължа надолу и спуснах глава към приличното ѝ деклоте, обсипвайки го с заслужени целувки. Чувствах непозната емоция да изпълва тялото ми и да ме кара да ѝ доставям цялото това удоволствие. Никога досега, когато и да съм бил с жена, да целувам тялото ѝ не е било толкова възбуждащо и жадувано от мен, но когато бях с Мадисън сякаш единствено да усетя дъха ѝ в устата си бе в състояние да ме изкара от нормалното поведение, отприщвайки похотливите ми мисли. Бих дал всичко, за да можех да продължа изпълнението в джипа, но щяхме да се забавим прекалено много и не исках да я поставям в неудобното положение, в което щеше да се намери, щом Ейвъри започнеше да я разпитва за рошавата ѝ коса или пък неволната усмивка на лицето ѝ, затова с мъчителни усилия откъснах устни от нея и хванах ръцете ѝ, преплитайки пръстите ни.

— Трябва да вървим — прошепнах във врата ѝ и знаех колко разочарована бе, защото самият аз бях такъв. — Много скоро ще изпиташ онова удоволствие отново — уверих я, открадвайки си последна жадна целувка, от която на нея и бе така трудно да се отдели и макар след раздялата на устните ѝ, тя продължи да ги търси, изглеждайки толкова отчаяно и нуждаеща се от тях.

Помогнах ѝ да слезе от мен и когато се уверихме, че изглеждаме нормално, заобиколих отпред и паркирах, след което двамата излязохме и ѝ кимнах да тръгне пред мен, а тя просто ме погледна с един от най-скромните си погледи, задържайки го малко по-дълго върху мен. Изчаках няколко минути след влизането ѝ в сградата и също се запътих натам, въздишайки тежко.

Мадисън:

Не бях наясно какво точно ми стана, но изпитвах непреодолимото желание да увия ръце около врата на Хари и да залепя устните си за неговите, докато не остана без дъх. Дори и след това. Не можех да си избия от главата всичко случило се, но щом дръпнах вратата на офиса си всичките ми мисли поеха в друга посока.

— Я кажи, ти чукаш ли се с Хари? — постави ръка върху бюрото ми, обръщайки се към мен, гледайки изключително злонамерено, докато къдравата ѝ черна коса се поклащаше наляво-надясно.