Остатъкът от деня мина учудващо добре.

Двамата не се видяха до вечерта, но когато се срещнаха, сякаш сияеха.

Хосок заведе госта си до една непозната за него зала. Там на малък подиум бе поставено лъскаво черно пиано.

Юнги го гледаше захласнат. Стрелна Хоби с поглед и втурна към инструмента в мига, в който получи кимане.

Седна пред пианото и започна да натиска клавишите, които светеха под пръстите му. Кой да предположи, че Хосок е толкова запознат с технологиите?

- От Намджун ли разбра? - попита Юнги.

Хоби се усмихна загадъчно.

- Имам си източници.

Юнги започна да свири. Червенокосият се приближи изотзад и постави ръце на раменете му.

- Не знаех, че си толкова добър. Джун ми беше говорил, но си мислех, че просто преувеличава. Но теб наистина те бива. - ръцете му се спуснаха надолу и той започна да прави бавни масажни движения.

Причуваше ли му се, или Юнги наистина измърка?!

Сякаш бе забравил мелодията. Пръстите му ставаха все по - бавни, докато музиката не заглъхна напълно.

- Ще престанеш ли да си толкова очарователно мил? - възкликна Юнги. - Направо ми лазиш по нервите...

Той се обърна и придърпа Хосок към себе си. В следващия миг Хоби седеше на коляното му.

- А ти винаги си толкова... директен. - опита се да го скастри той, но прозвуча като жален стон.

- Така може да го караме и до утре. Защо не предприемем нещо?

Хоби преглътна.

- Какво?...

И Юнги постави устните си върху неговите.

Не просто постави.

Задвижи ги бавно, плъзна езика си по ъгълчето им, а ръцете му се озоваха на тила на аленокосия.

Неразрушима целувка.

Точно така си я бе представял Хосок.

- Няма ли да кажеш нещо? - попита Хоби след като се отделиха един от друг.

- Разбира се. Ненавиждам те, Хосок. - заяви Юнги само секунди чак преди да го целуне отново.