Краят ги върна дест дни назад.

Всичко бе различно.

Юнги се събуди в леглото си.

Беше денят, в който трябваше да отпътува за мисия в 2913. Но всичко бе отменено. Когато се опита да назначат маршрута му, бяха открили, че подобна година сякаш никога не бе съществувала. 2938 бе изчезнала заедно със всичката си времева памет.

Сърцето му се пръсна на парченца, когато чу това. Нямаше идея защо. По принцип мразеше да пътува на подобни времеви разстояния.

Едвам успя да заспи и сънува мъгляви сънища как целува някого с ярко червена коса и пленителна усмивка.

Събуди се разтреперан.

Нещо му липсваше. Можеше да го почувства, но не и да каже какво.

И Юнги заплака.

Просто не можеше да сдържи сълзите си. Тялото ме се тресеше от тихите му вопли.

Какво, по дяволите липсваше?

Мисията на Хосок бе отменена.

Хоби се чувстваше по - празен от всякога.

Беше му трудно дори да се усмихне.

Нещо му липсваше. Можеше да го почувства, но не и да каже какво.

Бе готов да премине през вечността.

Да преброди всяко кътче на вселената.

Да изостави всичко.

Трябваше да го открие.

И щеше да го стори без колебание.

Смътно си спомняше някой, който го направи безстрашен.

Юнги изгледа изпод вежди съквартиранта си, когато най - сетне успя да стане от леглото си.

Намджун се усмихваше на телефона си.

- Да не си пишеш с някого? Джин няма да е доволен, ако разбер. - опита да се пошегува той, но прозвуча прекалено унило.

- Не ставай смешен, хьонг. Това е просто Хосок.

Юнги примигна в объркване.

- Кой е Хосок?

Край