На сутринта Юнги се чувстваше виновен. Да, момчето наистина не беше кой знае колко по вкуса му, но все пак... Май наистина бе прекалил.

Но желанието му да се извини се изпари в мига, в който видя усмивката на лицето на непознатия. И то само няколко минути след събуждането си. А Юнги не си падаше по каквото и да е рано сутрин.

Хосок, от своя страна, бе решил да даде на Юнги още един шанс. Така де, какво щеше да загуби?

- Как се чувстваш? - попита го червенокосият. - Вчера вероятно е бил пикът на болката и пристъпите на гадене. Все пак при всеки е различно...

- Престани да се правиш на загрижен. Изчакай поне шибаният ден да свърши. Кажи ми какво се изисква от мен. Писане на доклади? Наблюдения върху нещо? - попита Юнги. Беше му писнало от подобни задачи, но нямаше особен избор. Изпита истинско облекчение, когато другият поклати глава.

- Нищо от това, което каза. Мисията ти е по - скоро... да изпробваш време пространство. Аз ще се погрижа за останалото. - Хосок внимателно подбираше думите си. Не искаше още от сега да се оплита в лъжи. Щеше да е по - лесно, ако просто му спести някои неприятни истини. Като например тази, че им остават девет дни.

Юнги присви вежди. Звучеше твърде добре, за да е истина.

- И как очакваш да ти повярвам? Дори не знам името ти...

- Бързо можем да отстраним това. Хосок.

- Юнги.

- Знам. - ухили се Хоби.

- Можеше да спестим малко излишно говорене в такъв случай... - промърмори синьокоското. - И как ще тествам време пространство, ако смея да попитам?

- Като за начало можеш да се разходиш наоколо и в края на деня да ми кажеш с какви впечатления си останал. Нещо като оценка за оформлението, излъчването. Такива неща. Предполагам, че знаеш критериите.

- Разбира се. - отвърна Юнги.

- Тогава до после... - каза Хоби с надежда в гласа.

- Не искам да има после. - каза Юнги простичко.

- Разбира се. - повтори Хосок.