Юнги се запозна с почти цялото време пространство. Експерименталните години бяха с доста ограничен териториален обхват. 2938 бе значително разширена и противно на здравия разум у него се надигна възхищение. Нямаше предтстава колко безсънни нощи бе прекарал Хосок, за да създаде нещо подобно.

Всичко беше прелестно и изчистено. Някак точно по вкуса на Юнги, но, разбира се, той никога нямаше да си го признае. Не и пред отчайващо усмихнатият Хосок. Защо всичко трябваше да е толкова трудно?

Към края на деня, когато двамата се срещнаха в спалнята на момчето със синя коса, Хосок го попита какво мисли за обстановката. В ръката си държеше химикалка и бележник. Нямаше накъде по - неловко.

-Не беше зле. – отвърна Юнги равнодушно. Не обичаше особено да лъже, но обстоятелствата го налагаха. Нямаше как да каже истинското си мнение пред някой толкова непознат. Въпреки, че му харесаха малките детайли и пастелните цветове. Понравиха му се дори множеството прозорци и пейзажите, откриващи се през тях. Морето, безкрайни гори или прекрасни полянки с цветя, взети сякаш от някоя пощенска картичка. Да, на Юнги му харесваше начина, по който Хосок създаваше нови светове. Но за нищо на света нямаше да е честен. Реши да заложи на някой от 'безопасните' въпроси. – Ти ли си единственият създател?

- Да. Когато дойдох, 2938 беше беше пустош. Все пак не случайно пропилях десет години от живота си в учене за това. – каза Хоби. – Между другото прочетох някои от предишните ти доклади за времеви измерения. – добави той.

- И? Как бяха? – не се стърпя и попита Юнги.

Хосок искаше да му изкрещи, че пише прекрасно. Бе го разбрал от първият негов текст, който бе прочел.

 - Не бяха зле...

Вече май им бе станало навик да се повтарят. Имаше нещо успокояващо във всички тези ненужни думи, изречени на безумно точно място.