Хосок не издържа.

Свлече се по една хладна стена от стъкло веднага, когато остана сам. Раменете му започнаха да се тресат в безмълвни ридания. Лицето му бързо се навлажни от множеството сълзи, които капеха от очите му.

Мислеше си, че Юнги ще бъде подходящ.

Явно за пореден път грешеше.

В една от предишните си мисии Хосок бе изпратен до годината на Юнги. Там се бе запознал с Намджун, който не спираше да му говори за едно особено талантливо момче с отличен вкус за музика. Е, дърдореше му доста и за годеника си, но това бе отделна тема.

Хоби веднага бе поискал да се срещне с Юнги, но по една жестока случайност той бе в друга времева точка. Така синьокосият остана без слънчевото присъствие на Хоби, а Хоби си тръгна с прекрасни впечатления.

С Намджун продължиха да подържат контакт. Самият Джун доста се интересуваше от ноти и поезия и с удоволствие му пращаше някои от собствените си произведения. Вмъкваше по някой текст на Юнги, разбира се. Бе очарован от това, на което бе способен хьонгът му. И Хоби май се влюби. Поне така казваха приятелите му. А той не правеше нищо, за да го отрече.

Сега се бе сблъскал със суровата действителност. Всички красиви думи, цялата естетика сякаш бяха изчезнали. На тяхно място се беше появило безразличие.

Какво трябваше да направи Хосок, за да стигне до него?

- Ревльо. - изкоментира Юнги, изникнал сякаш от дън земя. Хоби побърза да избърше лицето си с ръкавите на блузата си. - И защо всичко наоколо е от стъкло?

Червенокоското подсмръкна.

- Въпрос на вкус. Когато създавах пространството ми се струваше прекрасна идея.

Юнги се ококори.

- Ти си създал пространството? Мислех, че трябва нещо повече от странна коса, за да можеш да направиш подобно нещо.

Челюстта на Хосок се стегна.

- Ти си се боядисал в синьо, по дяволите.

- Въпрос на вкус. - отвърна му със собственият му отговор Юнги.

- Не си в позиция да ме цитираш, нали знаеш?

- Цитират се само умни мисли. Това е по - скоро повтаряне.

Хосок кипна. Бе свикнал да получава главно усмивки, понякога дори престорени любезности. Но не и това, пред което бе изправен в момента.

- Нали ти казах, че денят ми свърши? Ще трябва да изчакаш още един, за да ме залееш с глупостите си.

И Хоби избяга.

Юнги поклати глава.

- Аз просто търсех тоалетната... - каза той по - скоро на себе си.