Плажът, създаден от Хосок бе кътче от рая.

Босите им крака потъваха в финия бял пясък, а вълните тихо се разбиваха в брега. Юнги бе взел един от пуловерите на Хоби и ръцете му се губеха в дългите ръкави. Въздухът бе топъл и влажен, поради което кичури от алената коса на Хоби се къдреха лекичко.

Възможно ли беше изобщо някой а е толкова очарователен?

Хосок вдигна поглед от земята и очите му веднага се спряха на Юнги.

 - Изглеждаш още по - мъничък с тези дрехи.  - изкоментира той.

Лицето на Юнги пламна.

 - Само няколко глупави сантиметра разлика и ти вече се държиш така, все едно си Намджун. Дрехите ти не са толкова огромни, по дяволите!

Хоби се засмя. После се закова на едно място и тупна на пясъка. Загледа се в слънцето, което потъваше зад хоризонта. Междувременно посочи земята до себе си. Юнги седна на възможно най - голямо разстояние от червенокоското.

Краят на деня.

Точно както се бяха разбрали.

И Хосок бе избрал за първа разходка именно мястото, което разкриваше най - красив залез.

 - Знаеш ли... - започна той след тиха въздишка. - Ситуацията ми напомня на някого. Хармонията, спокойствието...

Но бе грубо прекъснат от Юнги.

 - Само не се опитваш да флиртуваш с мен.

 - Не се опитвам! - възкликна Хоби. - Светът не се върти около теб. Просто исках да ти кажа нещо, окей? - но след това му просветна. - Да не реши, че говоря за теб? - Юнги се изчерви. - Ти си последния човек, за когото ще се сетя, докато съзерцавам небето, оцветено в багри на умиращата светлина.

Поетичните думи отново идваха неканени в устата му.

Но Юнги сякаш на забеляза.Той бе прегърнал краката си и поставил прелестната си брадичка на коленете.

Не, че Хосок намираше някоя част от него за прелестна.

Съвсем не.

 - Не ми пука. - процеди Юнги.

 - Хубаво. - отвърна Хоби и вирна глава.

Обаче Хосок грешеше. Мин Юнги бе единственият човек, за когото можеше да мисли.

Наоколо и без това нямаше други.