- Защо всъщност реши да се занимаваш с това? Не, че намирам нещо лошо де... Просто не намирам друга тема за разговор. - попита Юнги. По принцип си държеше устата затворена, но сега любопитството го разяждаше отвътре. Искаше да разбере дали има нещо творческо, скрито под всички тези усмивки.

Хосок повдигна рамене, след което бавно ги отпусна.

 - Исках просто да направя нещо свое. Годината, в която израснах беше невероятно шумна. Вечер едвам заспивах, сутрин се будех от забързания ритъм на ежедневието. За това тук е тихо. - за момент спря, за да навлажни устните си със език. - Просто имах нужда да знам, че някъде из Вечността има спокойно местенце, което е готово да ме приюти. 2938 е първият проект, от който съм наистина доволен.

"И вероятно последният. Така и не съумях да махна клопката. Сега съм затворен в малкия си съвършен свят. И за компания имам момче с твърде често менящи се настроения." - помисли си. 

Юнги кимна. Но за него бе рядкост изведнъж да се съгласи с нещо. За това типично във свой стил додаде:

 - Спри да се правиш на поетичен и ми кажи. Със свои думи, не с клишета от някой потънал в прах речник.

 - Просто исках да бъда полезен. Това е. 

"Исках някой да се гордее с мен."

 - Ясно... - отвърна Юнги, но не бе напълно убеден. Искаше истината, макар самият той да не бе напълно честен. Колко иронично само. Хахаха. Все някой трябваше да се смее, нали?

 - Искаш ли утре да ти покажа плажа? Не, че изгарям от желание да бъда там с теб... просто отдавна не съм ходил. Пък и трябва да знаеш каква е природата, нали? - ухили се Хоби.

 - Никога не ме е бивало по ботаника. Не съм много на 'ти' с растенията. - призна си сконфузено Юнги.

 - Ти какво очакваш? Някое водорасло да изскочи от водата ти се лепне на челото ли? - възкликна Хоби.

 - Лека нощ. - заяви Юнги и насила го избута от стаята.

Кой знае? Някое водорасло наистина можеше да се приземи на лицето му. Особено ако бе хвърлено от Хосок.