Следващите няколко дни двамата не си размениха и думичка.Юнги седеше в стаята си и излизаше единствено когато бе притиснат от естествените нужди на тялото си, а Хосок от време на време пъхаше по едно листче хартия в процепа на вратата му. Юнги го смачкваше на топка и го хвърляше по стената, представяйки си как уцелва Хоби в лицето.

Просто не му понасяше целият този оптимизъм.

А самият Хосок вече не бе кой знае колко позитивен.

Оставаха още три дни. И всичко щеше да изчезне.

Хоби бе толкова подразнен от реакцията на Юнги, че не бе проверявал кодовете на време пространството от известно време.

И това, разбира се, доведе до грешки.

Слънцето залязваше по няколко пъти на ден. Приливите вече не се хармонизираха с отливите.

Някои врати се заключваха в произволни моменти.

Особено тази на стаята на Юнги. Но той май дори не бе забелязал. Някак си все уцелваше интервалите, в които бе отключено.

Но Хосок нямаше този късмет.

Все пак оставаха само три дни и той нямаше планове да ги прекара в компанията на оплетените си мисли и тишината.

Нахлу в стаята на Юнги, хлопвайки вратата зад гърба си. За негова неприятна изненада момчето спеше. Нищо. Щеше да опита друг път. Предполагаше как ще реагира Юнги, ако го събуди. Понечи да излезе от стаята.

Беше заключено.

Хосок се прокле наум. Добре де. Може би каза някои от лошите думички на глас.

Юнги се размърда в леглото си. Лекичко отвори едното си око и съзря Хоби.

 - Майната ти. - каза му простичко и се завъртя на другата страна. - Разкарай се. - добави той с глава, заровена в чаршафите. 

 - Опитах, но не мога.

 - Не съм те карал да идваш. Наистина, махни се. - повтори Юнги.

 - Не става. Блокиран съм тук.

 - Не съм те блокирал аз. Сигурно е тъпата ти система. 

 - Вероятно. - съгласи се през зъби Хосок.

Юнги се надигна. Завивката се свлече надолу, разкривайки част от тялото му. Голото му тяло.

'Кожата му е по - светла от бъдещето ми.' - помисли си Хосок. 

 - Зяпаш ме. - констатира Юнги. - Недей.