Слънцето потъна зад хоризонта. Небето започна да потъмнява, а пясъкът под тях - да изстива. Юнги потръпна и се изправи на крака. Запъти се към сградата но гласът на Хосок го спря.

 - Така и не ми каза... Мястото. Харесва ли ти?

Юнги извъртя очи. 

 - Не си проси комплименти. Не е ли достатъчно, че останах до края?

 - Предполагам. Но все пак искам да го чуя от твоята уста. - подсмихна се Хоби. 

 - Престани да изглеждаш самодоволен и влизай вътре. Няма да се грижа за теб, ако задника ти вземе да настине.

 - Колко сладко... - изкоментира Хосок, надигна се от земята и удари Юнги по рамото. - Голям гадняр си, да знаеш.

 - Подобно. - отвърна му той и го заряза на плажа. 

Предпочиташе леглото си пред Хосок.

Червенокосият и без това изглеждаше твърде кокалест. 

'Сигурно тренира нещо и има плочки.' - идеята се завъртя в ума на Юнги, но той бързо поклати глава.

Едни плочки, колкото и секси да бяха, ме ставаха за възглавница.

'Пък и е по - добре без подобни глупости.' - завърши мисълта си Юнги, свеждайки поглед към собственото си тяло. 

 - Плочки... -  промърмори си той.

 - Плочки? - повтори като ехо Хосок.

Юнги рязко се обърна. 

 - Ти пък какво правиш тук? - попита го, а гласът му прозвуча с една октава по високо.

 - Пробирам се вътре, разбира се. Нали гледаме задника ми да не настине? - повдигна рамене Хосок.