На Юнги му бе писнало да се събужда от безсъзнание. Но уви, нямаше друг избор.

- Виж кой реши да се събуди... - подметна Хосок. На малка табла пред Юнги сложи купичка със зърнена закуска. - Яж нещо истинско. Веществата в системата по принцип са ефективни, но не е препоръчително да караш само на тях. Има си странични ефекти: еуфория и подобни. А не си те представям да се усмихваш. Нищо лично, наистина. - допълни, когато видя изражението на Юнги. - Така че се натъпчи с кофти храна и всичко ще е наред.

- Ти не си в ред. Няма как да приема подозрителни зърнени буквички, плуващи в бяла течност с неустановен произход.

Хосок прихна.

- Бялата течност е мляко. Да не си помислиш нещо неприлично.

- Ил. - Юнги потръпна и едва не изпусна лъжицата, която бе поднесъл към устните си. - Защо си толкова гнусен?

- А ти защо не си?

Юнги пъхна лъжицата в устата си, за да избегне отговора. Е, той си беше гнусен, но това бе погребано под една солидна доза хладнокръвие.

След като изяде купичката и няколко плода, които Хосок предвидливо му бе донесъл, синьокосият се отегчи. За произхода на останалата храна така и не попита. Не беше сигурен какви мисли се въртят в главата на Хоби.

- Какво мога да направя сега, докторе? - реши да го подразни Юнги.

- Предпочитам Хосок. Но и 'принце' става.

- Колко е часът? - сряза го.

- Дест без осемнайсет вечерта. Да не бързаш за някъде? - заяде се Хоби. Другият нямаше как да знае, че е затворен в точка на времето, но това не пречеше на Хосок да го използва за да го постави на мястото му.

Юнги скокна от леглото, при което едва не събори стойката на системата върху себе си. Ефектът на гадене не закъсня. Може би все пак не трябваше да яде толкова много.

- Колко време съм бил извън кондиция?

- Доста. Защо изведнъж се запритеснява? Нещо не е изгубено. - 'освен един от последните ми десет дни живот.' - додаде Хоби ум.

- За мисията ми си имаше график. Изостанах с шибани десет часа. Пристигнах в 12:00, по дяволите. Имах си планове. Но ти не се интересуваш, нали? Искаш да бъдеш героя на деня независимо от обстоятелствата... - Юнги се задъха от толкова много думи. Чувстваше се невероятно отпаднал.

- Тогава какво ще кажеш да сведем контакта до минимум? - прекъсна го Хосок. Превзетият речник на всезнайко от университета бе навлязъл и в ежедневието му.

- Прекрасно. - не му остана длъжен Юнги. - По един малък разговор в края на деня, съгласен? Колкото да се уверим, че другият не е решил да стане малко по - гнусен, въпреки че силно се съмнявам.

- Разбрахме се. - заяви Хосок. - За мен денят свърши. Оправяй се сам. - и излезе от стаята.

'по един малък разговор'

'в края на деня'

[a/n]
Честит рожден ден, ТеТе! <3