"

Скъпи Юнги,

Благодаря ти за десетте дни, които прекара с мен. Знам, че бях далеч от перфектен, но това бе всичко, което успях да направя.
Истината е, че през цялото време бях влюбен. В думите му, в гласа и в мелодиите, които пишеше. Бях безнадежден.
Тогава се появи ти. С цялото това остроумие, студените погледи... изглеждаше доста готин, признавам си. И най - важното - разби представите ми за момчето, което обичах.
Първо го приех добре... след няколко дни самота преосмислих всичко. Дори се обърнах към теб. И ти ми отговори. Покани ме в леглото си и ме стопли. И вече имаше смисъл.
Продължавах да го обичам. Да съм безкрайно влюбен в 'него'.
Знаех, че няма как да избягам.
Нямаше как да открия и щастлив край.
Но дори Вечността нямаше да ни раздели. Краят беше единствено временна пречка.
Знаеш ли защо съм толкова убеден?
Не?

Защото ти си 'него'.

Ти беше всичко, от което се страхувах, но именно ти ме направи смел.

Ще отида до другия край на Вечността за теб. После ще се върна, ще положа глава на рамото ти и ще ти кажа, че си ми липсвал.

Ти беше началото.

Умолявам те, Мин Юнги, бъди краят ми.

С цялата си любов,
Хосок

"