- И аз му казах, че няма толкова лесно да ме спечел и... Техьонг, ти въобще слушаш ли ме?! - Джимин отново ми говореше нещо за... не помня името му, не внимавах особено, защото не ми беше особено интересно, а и вече ставаше досаден. Бях зает да гледам моя колега или съученик Джънг Хосеок, или както го наричаха ДжейХоуп, който беше застанал зад Джимин и говореше с негови приятели. Още от първата ми година в университета ми хвана погледа. Лъчезарното му лице и аура, стройното тяло, което се движи в такт с музиката, когато започне да танцува, беше повече от идеален.

- Извинявай, не те слушах - усмихнах се чаровно, а Джимин ме погледна на кръв. Проследи погледа ми и рязко обърна главата си. Дори мога да се закълна, че го чух да изпуква. След като видя причината за разсеяността ми върна погледа си към мен по същия начин - Агх, вратът ми... - последва кратка тишина в която се чу само лекото му прокашляне - така, скъпи ми малоумен Техьонг, веднъж ще го кажа и ще гледам да съм деликатен. Ако не направиш нещо скоро, това парче там няма да влезе в твоята уста и ще останеш на ръчна, ясно - е, поне се опита да е мил.

Поклатих глава и се загледах отново в Хоби, както и Джимин. Той си говореше с най - големия ни враг, Ким ДжеГо. От край време се върти около Хоби и май Джимин ще се окаже прав, трябваше да действам. Мислите ми бяха прекъснати от видяната от мен прегръдка между Хоби и ДжиГо, а мазна усмивка се бе настанила на лицето му. Видя, че гледам към него и с най - наглия жест ми посочи Хоби и после него.

- Айш! Смотаняк! Ела ми ве! - Джимин бе на път да стане и да тръгне, но инстинктивно станах и го хванах, слагайки ръка на устата му - пусни ме ве, ще му дам да се разбере на този мухъл - извикваше от време на време, плюнченки устата ми, докато го дърпах извън столовата.

- Хайде, отиваме си в стаята - казах аз и го помъкнах към целта си, а той взе, че се кротна, точно за това и го пуснах. Гледаше ме сърдито, не е добре. Когато това мочи бе ядосано можеше да те убие с подобен вид поглед.

- Можех да се справя и да го направя на рамьон и да го дам на кучетата - прошепна той.

Аз само се засмях на уникалните му думи и прости спрях и го прегърнах.

- Опасен си, знаеш ли - той отвърна на прегръдката и ме погледна в очите - благодаря, че се опита да се намесиш, но сам ще се оправя.

- Щях да се намеся ако ми беше дал възможност да го направя, но нее, сам щял да се оправи. Айде да видим, какво си намислил - Чим скръсти ръцете си и започна да потупва пода с новите си бели маратонки, леко вдигайки прах.

- Ами, аз, таковаа - зацепих.

Нямах план, прости не исках да го намесвам, не само защото беше хиперактивен и можеше да ти счупи кост само като я погледне, но и защото не исках той да се занимава с това, трябваше сам да намеря начин, но не знаех как, или поне избягвах един обмислян вариант.

- Добре, няма да се намесвам, но поне ме изслушай, имам идея - усмихна се той.

Имах чувството, че ше предложи това, което не исках и се боях от това. Запътихме се към общежитието ни, или иначе стаята, която деляхме този семестър. Докато минавахме по дългите коридори си говорихме още.

- Докато измислим вариант трябва да се контролираш покрай него - погледнах го с объркан поглед, а той въздъхна - да не се "заглеждаш" много в него.

- Ааа, нямам проблем с то... - точно щях да си довърша ,когато покрай нас мина Хоби.

- Здравейте~ - той ни помаха и се усмихна, минавайки покрай нас, като Джимин му отвърна, а аз само стоях и го зяпах.

Дори не съм усетил, че Чим ме вика и щрака с пръсти пред лицето ми.

- А, какво?

- Ох, побъркано извънземно, точно за това говоря - той се хвана за слепоочието и влезе в стаята, а аз тичешком го последвах, затваряйки вратата.

Седнахме на моето легло и се загледахме един в друг, като очаквах Чим да каже за идеята си, но нищо, никаква реакция.

- Нещо да казваш? - разруших скромната тишина, а той разтърси глава.

- Ох, извинявай, замислих се за Йонги - засмя се нервно - та, идеята ми е проста - усмихна се някак подло, а на мен не ми хареса особено, защото знаех, че идеята няма да ми допадне, но какво ми оставаше - просто го... съблазни, знаеш, по твоя начин.

И ето, знаех си, че ще прибегне до този вариант. О, да, бях известен стриптизьор в един нощем клуб и всички ми се налитаха, а дори не се старая. Но просто когато съм на сцената и пилона ставах друг. По - отворен, перверзен, без задръжки, тръпнещ за чуждо докосване.

- А, не не не, няма ли друг начин? - попитах някак с надежда в очите си и тонацията ми, но виждайки отчаяния поглед на приятеля ми се замислих. Ами ако това е начина, ако е единствения начин?

- Не мисля, че ти остава друго. - каза Чим и се излегна на леглото, въздъхвайки.

- Но как ще го накарам да дойде в клуба? - попитах аз.

- Това остави на мен, ти само гледай да бъдеш секси довечера, окей? - усмихна се той.

За момент идеята ми се стори добра, а и там е моята сила, там съм себе си и мога открито да говоря, нищо не губя.

- Че кога не съм бил? - засмях се аз на скромността си.

- Така те иска хьонга ти - засмя се той и разроши косата ми - е, значи ще се видим довечера - намигна ми и тръгна да излиза.

- Къде отиваш? - попитах аз.

- Как къде, да зяпам Йонги, скоро ще ходи във фитнес залата, трябва да съм готово, знаеш ли какви мускули вади - отвърна ми захласнато и замечтано.

- Още малко и лигата ти ще потече - засмях се аз.

- Я да мълчиш! - скастри ме той, а аз се засмях.

- Да да, айде, махай се - махнах небрежно с ръка, а той нацупено и демостративно се врътна и излезе от стаята, което ме изби още повече на смях.

Е, смях се, докато не се замислих що за глупосто ще извърша довечера...

~·:·~·:·~

Бях зад кулисите на малкат сцена, на която толкова пъти съм танцувал без срам и задръжки, а сега, когато знам, че той ще е тук... притеснението ми обля цялото ми тяло, сковавайки го на място. Бях облечен в розова поличка, потник и чоукър. Гледах иззад завесите, търсейки с поглед Джимин и Хоби. Колкото повече се бавеха, толкова по - притеснено ми ставаше. Знаех, че той не ме забелязва, но днес ще е различно. Нека види, че съществувам и на какво съм способен.
И точно в този момент видях как влизат през вратата. Тези кожени прилепнали дънки, Господи...

- Настанете се удобно, защото тази вечер ще ви представим най - добрият ни танцьор, Ким Техьонг! - завесите се дръпнаха и закрачих гордо напред, усмихвайки се на шокираната физиономия на Хосеок.
Започнах да движа тялото си в такт с музиката, опипвайки го. Стигнах и до пилона, любимия ми. Там беше моята стихия.
Какво ли не правих на него, за да породя подлата усмивка на Хоби. Гледах го как ме следи с поглед, как облизва жадно устните си. Исках го, знаех и че и той ме иска, виждах го в очите му.
След изиграния ми танц много от присъстващите в клуба започнаха да ме викат, но аз не им обърнах внимание, имах само една цел, Хосеок.
Стигнах до тяхната маса, облягайки се на нея.

- Добър вечер, господа! - засмях се аз.

- Задобряваш с всеки изминал ден, гордея се с теб! - възкликна Джимин.

- Не вярвах, че ще те видя в тази светлина, но пък си беше доста секси - каза Хоби и стана, хващайки ме за ръка, приближавайки се до ухото ми - нека останалото остане между нас.

Разбрах намека и го поведох на горния етаж в една от стаите, но най - хубавата от всички - с пилон до леглото.

Още не бяхме влезли и бях притиснат във вратата.

- Добре се справи, но има още какво да научиш - усмихна те той.

Усетих устнуте му върху моите, като без да се замисля отвърнах, увивайки ръцете си около вратът му. Скочих в ръцете му, а той хвана бедрата ми изпод поличката, стискайки ги, докарвайки един лек стон от мен. Метна ме на леглото, заставайки отгоре ми.

- Нека видим какво можеш - той стана от мен и легна, чакайки да започна.

Станах бавно като целях полата ми да се вдигне. Удари дупето ми леко докато ставах, а аз стиснах зъби, за да не изстена. Отидох до пилона и започнах да се въртя и катеря по него. Естествено беше детска игра за мен. Усещах погледът му да ме пронизва. На много пъти заставах с краката нагоре, откривайки гледката изпод полата. За момент спрях и започнах да плъзгам гърба си надолу по пилона, а после нагоре, накрая разкъсвайки потника. Обикалях пилона, гледайки го право в очите, подканвайки го с показалец. Видях как става, но не спрях да танцувам, докато не ме хвана и свали на земята на колене. Не ми трябваха нареждания, за да започна да свалям панталона му и да поема вече големия му приятел, докато се давя безпомощно. Зарови ръцете си в косата ми и започна да се движи сам. Бързо свърши, но не поех течността, а я изплюх, за да го ядосам и май се получи. Рязко ме вдигна и подпря на пилона.

- Значи искаш да го повтаряме, докато не я глътнеш, така ли? - попита той сериозно.

- Явно ще трябва да се изпразниш докрай, защото няма да го направя - засмях се аз.

- Хм, добре, тогава се хвани за пилона - той ме надигна, а аз се хванах.

С едната си ръка ме държеше, а с другата се наместваше на входа ми.

- Нека видим колко ще издържиш сам да се го вкараш - усмихна се подло той.

Той рязко ме пусна, входа ми поемайки от раз дължината му, карайки ме да изкрещя, а ръцете ми да умалеят. С последни сили се вдигнах, изкарвайки го от мен.

- Не можеш да се държиш вечно така , прекалено много те искам - той ме хвана и отново поех цялата му дължина, но този път по - леко. Започна да се движи зверски в мен, на няколко пъти удряйки главата ми в пилона.

- Хоби... нгх... давай... агх.. - стенех и се молех за още от него, за да освободя вътрешния му звяр, да разбера колко може да ми даде от себе си.

- Крещи името ми и ще ти дам още - каза той задъхано.

- Не е ли жалко - той ме погледна очудено и спря действието си, оставяйки ме да си почина - трябваше да те докарам дотук, за да ме забележиш, така ли?

Изведнъж захвана косата ми и я дръпна рязко назад, карайки ме да изкрещя от болка.

- Спри да говориш глупости - отпусна захвата си и споделихме една нежна целувка, която не очаквах - винаги съм те забелязвал.

Той ме взе на ръце и ме постави на леглото, заставайки отгоре ми, махайки бавно поличката. Намести се отново на входа ми.

- Ще ти покажа, че разбрах какво искам от теб и какво искам наистина да ти дам, какво заслужаваш - навлезе в мен бавно, доближавайки се до ухото ми - любов!

Задвижи се с равномерно темпо, което ми доставяше единствено удоволствие. Без болка, само удоволствие и мисъл, че съм желан истински. Бях близо, когато той спря и излезе от мен.

- Нека ти покажа и аз някои неща,м? - той стана от леглото и съблече бавно вече потната си блузата, мятайки я някъде на пода. Отиде до пилона и започна да се движи и върти като мен, но много по - грациозно, или поне на мен така ми се струваше. Настаних се удобно и започнах да минавам с ръка по приятеля си, но точно тогава Хоби спря и дойде до мен.

- Нямаш правото да се докосваш ако аз не кажа - прошепна той - ще издържиш ли?

- Разбира се, че да - отвърнах самоуверено и отидох до шкафчето до леглото, изкарвайки белезници - сложи ми ги.

Той само се усмихна и ги закопча на китките ми зад гърба, връщайки се на пилона, като даже скочи и се завъртя леко. Беше красива гледка, на която не можех да се насладя напълно. Опитвах да игнорирам болката между краката си, но тя ставаше огромна, а не можех да я докосна.

- Хобии, помогни ми! - изстенах аз.

Той мв погледна с онази подла усмивка.

- Какво стана, да не те боли тук - докосна члена ми едва - едва, но все пак усетих допира, което ме влуди още повече.

- Да.. моля те, помогни ми, татенце - знаех, че обръщението ще свали гарда му.

Той застана отгоре ми и отново навлезе в мен, но по - бясно, обхващайки члена ми в ръцете си. Удоволствието беше огромно, неуписуемо.

- Искам.. агх... да те доко... сна.. мгх - не можех да кажа едно смислено изречение.

Но явно смилил се над мен той махна белезниците, а аз веднага ги обвих около вратът му, придърпвайки го в целувка.

Беше дълга нощ, в която не спирахме да изпробваме различни позиции, различни игри, но това, което ме докара до най - голямото удоволствие от цялата вечер бе единствено и само...

...той

~·:·~·:·~·:·~·:·~·:·~·:·~·:·~·:·~·:·~

Окееей, дано да съм оправдала желанията на Spooksy_BY а ако не, съжалявам :') но дано ти е харесало, както и на другите.
О, най - важното, дано на кака ми BestLoverAndFighter  да и хареса, защото како, няма да видиш втори ВиХоуп от мен и знаеш защо :3💜