Гледна точка на Кевин:
*Ден първи*
- Здравей Кевин. Аз съм доктор Тайсс.
- Кхм.. - изкашлях се от неудобство - приятно ми е.
- И на мен.
- Е, да започваме.
  Имаше толкова много упражнения, от повече ме болеше и бяха трудни. Почивах си рядко, но имах волята.

*Ден втори*
- Това вчера беше изморяващо, но днес ще откриеш малка изненада.
- Добре. - дано е Грейси, дано, дано, дано, дано... и отваря се вратата и ... уффф няква дърта лелка.
- Извинете докторе.. трябва да преглед... - и от там нататък не ги слушах. Нацупих се. Когато излезе лелката, доктора махна очилата си и издиша уморено. След това взе моите както предния ден, за да не се счупят.
- Е, хайде. Отиваме ли?
- Мхм.
  Същите дейности. Но не ме болеше толкова. По-лесно се справях.

*Ден трети*
- Явно вчера си открил, че не те боли и се чувстваш по-добре?
- Да. - кимнах и затропах нервно с пръсти горейки от нетърпение за упражненията.

*Мина цяла седмица, 1/4 от месеца далеч от Грейси. Да, правилно чухте. Оказа се, че болницата в нашия град била в ремонт и ме пратиха в Европа... или по-точно в Холандия. Леля ми знае езика и дойде с мен. Не се хващаше интернет... и можехме само да си звъним, но беше доста скъпо и спряхме. *

*Ден осми*
- Мина седмица. Как се чувстваш? - намести очилата си и загледа навън.
- По-добре. Чудех се дали ще ми направите услуга.
- Каква?
- Искам да пиша на моя приятелка... Грейси се казва и се чудех... дали ще може да ми услужите с компютъра си.
- Не. - каза бързо и се разбърза незнайно защо.
- Ама... - тръгнах да казвам.
- Шттт. Да тръгваме.

*Мина още една седмица*
- Днес имам нещичко за теб. - каза доктора и отвори вратата...