Темин стоеше подпрян на вратата. Очите му изглеждаха така, сякаш в тях се крие гъста мъгла, а лицето му изглеждаше толкова съсипано.

Заплашвайки да намокри току що гримираното си лице, клепачите му трепнаха и той постави ръка върху устните си. Страхуваше се, че може да издаде звук..страхуваше се, че това което чува е истина..страхуваше се от този ден и сега, когато чуваше как Джонг говори за някого с такова възхищение..болеше.

- Беше най-добрия секс в живота ми. Сто процентово удоволствие..дори не ползвахме презерватив... Щях да се побъркам... Темин никога не би позволил без презерватив.... нямаш си на идея какъв късмет изкарах.

Темин се оттласна от вратата и затича по коридора, криейки се в своята собствена стая. Нямаше време да реагира върху собствената си ярост и щом докопа лаптопа си, който стоеше прилично върху леглото, го събори на земята. А той стана на парчета...каквото бе и сърцето му в момента.

Толкова много мразеше Джонг в този миг. Искаше да излезе, да го сграбчи и да го удря до припадък. Искаше да знае, че това е някаква скапана първо априлска шега. Че той не му е изневерил..че думите като „Обичам те" са били истина, а не шибано прикритие, за да се чукат..

Кого залъгваше..трябваше да се досети, че всемогъщия Ким Джонгхюн, покровителя на теракота, го разиграва...го унижава.... Проклет да бе..

Проклети да бяха и чувствата, които Темин изпитваше към това чудовище.

Не можеше..нямаше как да затвори очи, да запуши уши и да се прави, че нищо от това, на което стана свидетел не се бе случило.

Щеше да бъде толкова несправедливо.. А болката бе толкова непоносима.

Щеше да скъса с него. Бог му бе свидетел, че щеше да бъде самоубийство, но трябваше... Не можеше да го гледа и да се усмихва, сякаш бе най-щастливият човек на света.

През деня да се прави на щастлив, а вечер да лежи сам в леглото им и да се чуди къде е той..с кого е....хубаво ли му е.

Темин покри лицето си с ръце и зарида силно.

Боже как мразеше да го боли.

*

На следващата сутрин той скъса с Джонг.

Беше точно три дни преди рождения ден на вокалиста. Джонгхюн изглеждаше като сритано кученце, но Темин знаеше..о, той много добре знаеше. Беше маска..

Нямаше да се хване толкова лесно.

Вероятно вече бе изтрил номера му и бе запазил на бързо набиране на онази кучка, с която се чука.

Темин игнорира всяка дума на другия.. Не искаше да го слуша...не искаше да знае нищо. Щеше да боли прекалено много.

Затова се направи на ненаранен. Излезе, а вечерта се прибра пиян с няколко смучки около врата.

Джонг побесня.. Мино едва го спря да не зашлеви другия, а Темин му се изсмя в лицето.

- За всичко, което ти си ми причинил зад гърба/беше казал преди да се заклатушка към стаята си/

А Джонг остана зад него с толкова неясна физиономия.

Бесен, той се отблъсна от Мино и последва Темин, оставяйки крясъците на другите мембъри зад себе си. Отвори със сила вратата на стаята на Темин и сграбчи косата му. Застанал все още с гръб към Джонг, Темин усети как всяка фибра в тялото му се наелектризира. Обожаваше, когато Джонг дърпаше косата му..в това имаше нещо толкова секси..нещо толкова първично. Беше толкова изгарящ, възбуждащо. Темин прехапа долната си устна..нещото, от което нямаше нужда бе стон..щеше да издаде слабостта си прекалено лесно. Джонгхюн сграбчи с другата си ръка врата на момчето и го притисна към гърдите си, толкова силно, че Темин имаше чувството, че ще се слеят в едно.

- Повтори още веднъж какво ми каза/изсъска заплашително диво в ухото му и Темин затвори очи, тайничко наслаждавайки се на тембъра и тялото зад себе си/

- Чу ме, задник./Джонгхюн присви клепачите си./

В следващия миг Темин се намираше върху леглото си, по корем с дупе към коремните мускули на Джонгхюн.

Същата вечер Темин изпита най-силните си оргазми. Джонгхюн го задоволяваше като животно и дори пияното състояние на Темин не успя да заслепи удоволствието.

*

На сутринта всичко си бе по старому. Темин се събуди в леглото си, а до тялото му лежеше това на Джонгхюн. Голо, блестящо на слънчевите лъчи. Темин притисна ръка към главата си. Имаше чувството, че ще се пръсне като граната. Той се изправи бавно и придърпа панталоните си, които лежаха до леглото. Облече ги и се заклатушка към банята. Щом излезе отново, видя вече разсънилия се Джонгхюн. Откри с поглед дънките му и ги хвърли право към лицето му.

- Напусни стаята ми/отвърна съвсем спокойно Темин и Джонгхюн се засмя/

- Шегуваш ли се?

- Да виждаш да се смея? Това беше просто секс, Джонгхюн. Нямаме нищо общо, освен групата.

Джонгхюн се изправи и се приближи, сграбчвайки ръката на Темин. Очите им се срещнаха в яростна борба, която сякаш продължи вечно. Темин издърпа ръката си и се обърна с гръб.

- Тениската ти е върху бюрото.

- Темин/извика Джонгхюн, а другия просто вдигна ръка/

- Млъкни/след това напусна стаята си/

Мамка му...все още продължаваше да боли.

В кухнята се носеше аромата на палачинки и Темин със задоволство установи, че има и сладко от манго. Обожаваше го.. Той седна на мястото си докато останалите вече закусваха и бързо опустошаваха вече готовите палачинки.

- Кий...палачинките свършват/отбеляза Оню с пълна уста/

- Не съм робот, Джинки/изсъска Кибум и отново се обърна с лице към тигана. Кибум беше цар на палачинките. Може би затова почти всяка сутрин закусваха това/

- Добро утро /поздрави Темин и си сипа кафе. Останалите отвърнаха подобно и продължиха да се хранят. Няколко секунди по-късно Мино изфъфли с полу-пълна уста/

- Джонг няма ли да закусва?

Темин изкриви устните си в странна физиономия, което развеселиМино.

- Какво? Да не би да е прекалено изморен от снощи.?

- Какво намекваш, Мино?/попита някак резервирано Темин/

- Нищо не намеквам. Всичко е ясно. Чувахте се из целия апартамент.

- Мислех, че скъсахте?/отбеляза Кибум, повече заинтересован за клюките, от колкото за палачинките/

- Това не е ваша работа, но щом питате- да...скъсахме. Снощи беше просто... за сбогом.

- Аха/отвърна Кибум и се съсредоточи отново върху палачинките/

Няколко минути по-късно Джонгхюн се показа през открехнатата врата. Беше с влажна коса и беше облечен за излизане. Темин успешно успя да забележи, че носи любимата си черна, кожена гривна, която той самият му подари. След като беше забелязан, той отмести поглед и продължи да се храни/

- Излизам/отвърна Джонгхюн и махна с ръка. Изглеждаше така, сякаш никога не бяха имали нещо с Темин..сякаш изобщо не се познаваха/

- Хей..къде? Няма ли да закусиш? А репетицията?/Оню бе зарязал парчето си палачинка, прекалено притеснен от това, че мениджъра пак ще му се кара, ако някой липсва или закъснява/

- Спокойно..ще се видим там.

След това той просто излезе. Темин избута чинията си, сякаш бе изгубил апетит и се изправи.

- Благодаря Кий..беше вкусно/Кибум го проследи с притеснен поглед..останалите го имитираха/

След като останаха сами, Кибум седна на масата и се приведе напред, шепнейки.

- Мисля, че нещата не са добре... какво да правим?

- Остави ги..ще се оправят/отвърна Мино, вдигайки чашата си с кафе/

- Изглеждаш доволен Мино/констатира Кибум и присви съмнително очи/

- Може би си прав/устните на Мино се изкривиха в лукава усмивка и той се изправи/ - Извикайте ме когато е време да тръгваме.

Кибум проследи прецизно Мино, докато той не излезе. Имаше нещо гнило тук и самата мисъл, че може би е това,което го притеснява, го изяждаше.

Не беше тайна за никой от групата, че Мино има странни симпатии към най-малкия.

Щеше да е катастрофално, ако и той се забърка..последното, от което имаше нужда групата, бе скандал, лошо име в пресата и мъмрене от мениджъра. Вече си бяха изпатили веднъж, заради несъобразителността на Кибум. Кой да предположи, че папараците ще го проследят и ще запаметят в снимков материал, как си избира дамско бельо.

Какво..? Всеки си имаше фетиши...!

Щом се върна в стаята си, Темин отвори двукрилния си гардероб и от най-долния рафт измъкна черна, блестяща торбичка за подарък. Остави я прилежно върху леглото и седна до нея. Разтвори я и извади опакована в прозрачно фолио чисто нова тениска. Беше подаръка на Джонгхюн.

Темин се опитваше да открие точно този модел цели два месеца и накрая, когато успя беше толкова щастлив, че ще даде правилния подарък на гаджето си.

Джонгхюн толкова дълго време говореше за мечтаната тениска.

Сега когато се случи всичко това.... какъв бе смисъла от този подарък.?

Темин върна тениската в торбичката.... Трябваше да преодолее себе си и просто да изхвърли подаръка.. Трябваше...но не го направи. Той прибра отново черната торбичка и затвори вратите.

- Хей/Темин подскочи, изплашен от неочакваното присъствие/

- Мино? Какво правиш тук? Трябва ли да тръгваме?

Мино затвори вратата след себе си и влезе навътре в стаята. Беше пъхнал ръце в джобовете си и се разхождаше, сякаш бе в музей/

- Не..просто исках да проверя как си.

- Добре, естествено..защо да не съм/Темин направи плах опит да се засмее/

- Стига/отвърна рязко Мино и се приближи заплашително близо до другия./- Не ме прави на глупак. И слепец може да види, че те боли от раздялата. Но знаеш ли/Ръката на Мино се повдигна и той докосна бузата на Темин с опаковото на дланта си/

- Мино/прошепна Темин, толкова обезпокоен... Той преглътна, което придвижи перфектната адамова ябълка надолу след това нагоре по гръкляна му. Мино изпи тази гледка с такава жажда/

Устните му се разтегнаха в изкусителна усмивка и той отмести кичур коса от лицето на Темин, след което придвижи дланта си по скална му, до врата където спря.

- Мога да отмия болката. Какво ще кажеш? ... Нищо ангажиращо../Очите на Темин потрепнаха и той ги притвори за миг, като образа пред тях придоби размазани черти/

Знаеше, че най-правилното решение в момента бе да отблъсне Мино и да се направи, че нищо от това не се бе случило, но онова гадно чувство в него..онова чувство на отмъщение караше мозъка му да прави неразумни неща.

Така в следващия миг Темин разби устните си в по-малко плътните на Мино. Езика на по-големия се вмъкна ловко в устата на другия и той властно стисна кичурите коса, дърпайки ги назад, отваряйки устните на по-малкото момче повече. От тази позиция се чувстваше така, сякаш можеше да контролира всяка фибра в Темин.

А Темин установи, че нито една ласка на Мино, не можеше да се приближи до тази, която му даваше Джонгхюн.

Дори когато скалпа го заболя от толкова дърпане, той не изпита обичайната възбуда и нужда..а само и единствено болка.

Нищо нямаше да бъде същото...и тази истина остави горчива нотка в съзнанието му.

Целувката не трая много.... но въпреки това беше изтощаваща.

Когато Мино се отдели, от устните на Темин се стече тънка линия слюнка, която по-големият попи с език. Темин затвори очи..

Не искаше да отвори очи и да види Мино..искаше да се опита да си втълпи, че това е Джонг и всичко, което прави е правилно.

Но всяко нещо си имаше край и той не можеше вечно да стои със затворени очи.

Когато ги отвори острите черти по лицето на Мино бяха първото, което видя.... След това очите..черни като мастило, изискващи, тежки, властни.

Нямаше нищо общо с Джонгхюн.... Защо дявол го взел нямаше нищо общо с Джонгхюн?

Трябваше ли да бъде толкова трудно за Темин?!!!

- Приемам това за 'Да".

- Но...нищо повече/допълни Темин и Мино се усмихна закачливо/

Ръката му се спусна по гърба на Темин, притискайки дланта си в перфектните полукълба. Темин притисна тялото си до това на Мино.

- Поне за сега...

След това Мино просто излезе...

Темин трябваше да се почувства по-добре..трябваше да бъде доволен, че по някакъв начин си е върнал на Джонг, но вместо това, той се почувства засрамен, унизен..почувства се адски глупаво.

След обяд Джонг не се появи на репетицията.

Оню беше толкова бесен. Кибум дори не рискува с това да му се подиграе, че си е обул два различни чорапа. Около лидера се носеше усещането за смърт и дори устата на Кибум не бе достатъчно голяма, за да премине покрай него без да пострада.

Затова още с влизането в дорма, Оню провери в стаята на Джонг, но от другия нямаше и следа.

Темин се опита да не обръща внимание на това..особено, когато члена на Мино се търкаше в дупето му, докато другият се тъпчеше в гърба му, сякаш в хола няма достатъчно място.

Кибум започна да подозира, а Оню дори не си направи труда да им обърне внимание, мислейки по какъв начин да убие Джонг, че да бъде максимално не хуманно.

Когато Джонг не се появи дори за вечеря, Оню официално подписа смъртния му договор. Беше все още бесен и нито един от групата не искаше да участва в спор, затова те вечеряха тихо и спокойно и след това се разпръснаха по стаите си.

Но естествено за Темин не бе изненада това, че още щом влезе в банята, Мино го последва неотлъчно.

Притисна тялото му към студената стена и нападна устните му стръвнишки. В действията му нямаше нищо нежно и спокойно. Сякаш бе тяло без разум. Действаше грубо и агресивно, но дори когато събу панталоните на Темин, по-малкият не го спря.

Щом бе повдигнат и щом кръстоса крака около кръста на Мино, Темин усети буцата в дънките му. Твърдо парче месо, скрито под денима, сякаш плачеше да бъде погалено.

Но Темин знаеше..това щеше да бъде прекалено...

Затова отблъсна Мино, застрашавайки се от това да падна върху твърдата земя и да се нарани.

Издиша толкова тежко, че това прати облаче пара върху лицето на Мино. Пръстите му все още стояха върху твърдите гърди на другия, стискайки кожата болезнено силно.

- Не/отвърна бързо и спусна ръцете си, които секунда след това обвиха тялото му/

- Не сега...

- Ясно/издиша Мино и се наведе, за да вземе тениската си от пода/ - Заради шибания Джонгхюн, нали?

- Не ..

- Стига си се правил на идиот/отвърна грубо Мино и стисна косите му/ - Не ме прави на глупак, защото ще пострадаш, ясно?/Темин затвори очи.... Едва кимна, когато Мино пусна косите му и излезе бързо от банята/

Останал сам, Темин се плъзна по стената и падна на колене. Имаше чувството, че гърдите му ще се отворят и сърцето му ще отскочи навън. Джонгхюн му липсваше толкова много...

Как щеше да го забрави? Имаше ли изобщо такава възможност?

*

Два дни по-късно бе деня за концерта им. Предполагаше се, че ще има около тридесет хиляди души и Темин се чувстваше както комфортно, така и притеснено.

С Джонгхюн не си говореха много...всъщност почти не си говореха. Само когато бе достатъчно наложително около репетициите.

Темин все още се опитваше да свикне със ситуацията. Джонгхюн сякаш се бе променил толкова много за тези няколко дни.

Темин не можеше да пренебрегне това.

Зад кулисите като че ли всичко бе наред, но в сърцето на Темин бе огън и жупел.

Буря от чувства и предразсъдъци, които само един човек можеше да успокои.

Джонгхюн бе само на няколко стола разстояние от него, но той дори не го поглеждаше, а си играеше с шибания телефон. Усмихваше се от време на време и това караше сърцето на Темин да кърви. Той се усмихваше...а Темин вътрешно плачеше.

Темин сплете пръстите си едини в други и ти постави в скута си.

Днес беше рождения ден на Джонгхюн. Другите от групата бяха измислили план как да го изненадат на сцената. Естествено, щеше да е глупаво и адски неловко, ако Темин участваше в общата изненада, но в същото време щеше да бъде адски странно за феновете им, ако отсъства. Затова той с неохота прие, макар вътре в душата му да си остана малкия пламък на нетърпението. Щеше да отпразнува двадесет и петия рожден ден на любовника си, макар не така както той искаше.

Обикновено на този ден Темин винаги измисляше, как да изненада приятеля си. Само, че днес нищо от това не беше в състояние да бъде сторено.

Причината бе проста. Те вече не бяха З-А-Е-Д-Н-О.

Някъде отвън се чуха викове и Темин погледна към полу-отворената врата за един кратък миг, който се стори адски подходящ на Джонгхюн за даизвърне лице и да проследи структурата на Темин.

Макар да се правеше на твърд и спокоен, той знаеше колко сили бе положил, за да не издава болката си.

Почти бе съкратил времето си прекарано в дорма само, за да не попада на Темин .

Дори пропускаше репетиции.

Можеше да понесе мърморенето на Оню цял ден, но имаше чувството, че ако прекара в една стая повече от тридесет минути, заедно с Темин... Ще се свлече и ще заплаче като дете.

- Десет минути до началото/показа се един сценичен работник с бадж и черна тениска./

Кибум му кимна и се изправи, приглаждайки сакото си. Имаше черни кожени панталони, които му убиваха на чатала, но ей..поне изглеждаше секси.

Жертвата за смазаните топки си струваше.

Мино също се изправи и се приближи плътно зад стола на Темин, оправяйки косата си. Погледа му се стрелна по лицето на другия и първото, което видя бяха розовите сочни устни, които изгаряше да усети по някоя по-специална част от тялото си..

И да....говорим за част под ханша.

Темин въздъхна и избута стола си, изправяйки се. Погледна се в огледалото...погледна и Мино.

- Време е за шоу/прошепна му по-големият и Темин се усмихна./

- Така е. И Мино/допълни Темин, обръщайки се...той огледа добре прилепналото горнище, което представляваше риза без ръкави и плъзна ръцете си по мускулистите ръце./ - Не слагай палтото. Ще бъде жалко.

Устните на Темин се отвориха и той прекара езика си по долната, съвсем леко...

Мино стана толкова сериозен.. Малкият си просеше да го сграбчи и опъне точно тук и сега.

Той се засмя леко и отвори устни, за да отговори с неговия си типичен мръснишки хумор, когато в рамото му се блъсна Джонг.

Силата бе такава, че принуди Мино почти да падне върху Темин.

- Ей, какво ти става?/Отговор не получи. Джонгхюн излезе гневно ... и Темин осъзна.. Той ревнуваше.. По дяволите Джонг ревнуваше/

В мозъка на Темин се прокрадна само една мисъл.... Джонг все още го обичаше... Беше сигурен в това. Очите му сякаш си върнаха онзи стар блясък, който искреше така ярко. Той отдръпна Мино от себе си и побърза да излезе, проследявайки с поглед отдалечаващата се фигура на Джонгхюн. Сякаш около тялото му витаеше мрачна енергия, която трябваше да бъде отстранена. Темин въздъхна.

Джонгхюн беше толкова ядосан.

И странното бе, че това му харесваше.

*

В цялата зала се носеше песен, честитка, след честитка, а Джонгхюн стоеше и се усмихваше, но сякаш устните му се усмихваха лъжовно. Гледаше и говореше така сякаш живота вървеше по старому, но вътре в сърцето и душата си той знаеше, че нищо вече не е както преди. Темин стоеше само на ръка разстояние от него, но топлината, която усещаше всяка година на този ден- я нямаше. Виждаше безброй щастливи лице, безброй махащи ръце с неоново сини пръчици, чуваше гласовете на милиони, но един единствен не го даряваше с това, от което той имаше нужда.

Щом издуха свещичките и се чу ръкопляскане, усети как лицето му потъва в меката сметанова торта. Смехът на твърдоглавите му мембъри, прати тръпки в сърцето му и той се засмя за миг наистина щастливо. Глупост сякаш сторена от деца, но те вече не бяха изобщо такива.

- Нашия мембър остаря с още една година. Не е ли ужасно/тросна се Кий насмешливо и всички в залата се засмяха/- Но не се тревожете...все още има млада плът в тази група/Кибум направи жест към тялото си, спечелвайки си хрептене от останалите от групата/

- Не забравяй Темин...той е най-малък/включи се Оню и Джонгхюн извъртя главата си само за миг, миг в който успя да срещне очите си с тези на Темин/

Темин отвори устни, сякаш искаше да каже нещо...но страха...може би и дупката, която бяха изкопали помежду си, му попречи. Затова той отново затвори устни и се усмихна. Усмивка, нищо общо с истинската му такава.

Сърцето на Джонг се сви от ужасното чувство, че нищо от това не трябваше да се случва, но бе прекалено късно.

- Тук отзад липсва нещо/съобщи изведнъж Мино и в следващия момент Джонг усети как врата му се облива в сметана/

Джонгхюн се обърна, стиснал юмруци. Искаше толкова много да фрасне Мино в усмихнатата му мусура, нещо което искаше да стори от толкова отдавна.

И може би наистина щеше да го направи ако не беше милионната публика, пред които трябваше да си играят на щастливи и обичливи приятелчета.

Усмивката на Мино изчезна за няколко секунди, когато той отново се усмихна и прокара показалец през сменатановите остатъци по лицето на Джонг.

- Усмихни се друже...някой ще реши, че ме ненавиждаш за нещо/дъхът му погали лицето на Джонг в шепот, не достижим за останалите и това разпали кръвта във вените му/

- А може би е така/отвърна спокойно и отново се обърна напред/

Кибум точно облизваше парче торта от пръста си, когато Джонгхюн размаза цяла шепа по лицето му.

- Неее...гримът ми/сопна се и направи начумерена физиономия/

Така последва поредица от цапаница с торта, която нямаше ясна причина, но пък бе забавно. Кратък миг на безличие, което всеки един от тях можеше да си позволи.

Темин затича напред за да избяга от ръцете на Мино, който държеше парче торта. Мразеше да се цапа.

- Ела тук идиот такъв/извика Кибум с размазан грим и хукна след Джонгхюн, който се засмя с глас и затича напред. В далечината успя да разлии фигурата на Мино, който стискаше в ръцете си Темин. /

Стискаше това, което по празво бе негово и това го изкарваше извън кожата му. Джонгхюн забави тембото си и спря изцяло, стиснал отново юмруци. Зъбите му изскърцаха от силата с която притежаваше захапката му. Дори не обърна внимание на Кибум, който отново нацапа лицето му, прекалено заед да наблюдава как Темин се усмихва.

Усмивка, която по принцип даваше само на Джонгхюн.

Джонг изпита непоправима ревност. Обърна се на пети и с бойна крачка закрачи към началото на сцената.

Трябваше да се разсее. Имаше чувството, че черните петна на яростта са покрили очите му и всяка капка здрав разум се изпаряваше.

След няколко минутно триене на сметанова глазура от лицето и косите си, концерта продължи.

А Джонг нямаше търпение да изчезне, за да може да забрави.

*

Беше почти два след полунощ, когато Джонгхюн седна уморено на земята. Залата отдавна вече бе празна, а когато и последният сценичен работник му помаха за чао, той въздъхна и измъкна телефона от задния си джоб. Свърза го с първата тонколона, която му бе под ръка и пусна плей-листа си.

Единствения начин да забрави поне за малко бе да тренира. Да танцува..това наистина го отпускаше. Може би не бе толкова атлетичен и надарен танцово, колкото бе Темин, но това, че обожаваше да го прави му вдъхваше сили да продължава.

Нямаше значение умората, нито болката в ходилата. Имаше значение само забравата, разсейването..и куп други неща, за които нямаше време да споменава.

Под ударите на баса, тялото му се задвижи като пружина, сякаш бе пълен с енергия.

Миг след миг, спомен след спомен с всеки такт.

Усмивката му, ръцете които не спираха да си намират място върху тялото му.

И всичко беше наистина хубаво, докато не се прокрадна спомена за наглата усмивка на Мино и тялото на Темин, притиснато в това на другия.

Движенията от хармонични, преминаха на яростни, ударни, сякаш изкарваше яда си на песента, той не спря да се бори със себе си..със спомените...с нуждата да удря, вика, да отмъсти.

И изведнъж музиката спря. Всичко затихна, огромната зала сякаш поемаше от енергията му и я изцеждаше максимално.

Джонгхюн отвори очите си, едва сега забелязал, че всъщност ги бе стискал яростно.

Лицето му пропито от пот се обърна назад, където Темин държеше телефона му и го гледаше празно.

Джонгхюн въздъхна и направи крачка напред към Темин....само една.... Темин го имитира.

Гърдите на по-големия се надигаха бързо, сякаш бе пробягал неопределено разстояние, а разстоянието между тях си остана непроменено, наелектризирано, прекалено голямо, прекалено дразнещо.

Темин остави отново телефона върху тонколоната и върна погледа си към черните очи на Джонгхюн, които говореха много...а в същото време мълчаха безпристрастно.

Джонгхюн изръмжа и закрачи бързо към Темин, които попиваше всяка стъпка все по-жадно и по-жадно.

Когато разстоянието стана прекалено малко, Джонгхюн вдигна длани и стисна лицето на Темин, разбивайки устните си в неговите в неописуема нужда.

Темин придърпа тялото му властно и отвори устните си, позволявайки на Джонгхюн да вкара езика си.

Стон на пълно удоволствие се прокрадна между устните им почти едновременно.

Когато Джонгхюн се отдръпна от Темин продължи да стисна страните му. Лицето му изглеждаше властно и хладно...това толкова възбуди Темин, че краката му се подкосиха.

- Какво имаш с Мино? /въпрос, който искаше да зададе толкова отдавна/

Вместо да получи отговор, обаче Темин мълчеше.

- Отговори ми!/извика Джонгхюн и стисна лицето му силно/ - Отговори ми дявол те взел

- Нищо/извика също Темин и Джонгхюн изръмжа/

- Лъжеш...лъжеш..... той те държеше в ръцете си. Държеше теб, в ръцете си. Това не е НИЩО./Темин затвори за миг очи, в следващия Джонгхюн стисна косата му безмилостно/- Гледай ме докато ти говоря/Темин изстена/ - Какво по дяволите?!/лицето му придоби толкова изненадан вид...Когато Темин отвори сините си очи, остана доста задоволен от гледката/

- Това толкова ме възбужда/изшептя и Джонгхюн повдигна едната си вежда/- Направи го отново

- Какво?

- Стисни ме, викай ми...ругай....моля те, направи го../Джонгхюн разшири очите си. Пръстите му се отпуснаха и Темин възропта/- Не, не, не...направи го....давам ти всичко..просто го направи.

Джонгхюн отстъпи крачка назад...изненадата бе заместена от пълна ярост.

- И Мино ли постига това с теб?

- Какво говориш? Просто го направи.

- Млъкни, по дяволите/Темин изстена./

- Джонг...... моля те....

Джонгхюн неконтролируемо протегна ръка и издърпа главата на Темин към себе си. Устните му бяха стиснати в права черта, очите му вперени в тези на Темин, сякаш пробиваха дупка. Той издърпа главата на Темин назад и захапа врата му. Темин успя успешно да вкопчи пръстите си в раменете му, за да усеща упора.

Джонгхюн остави следи от зъбите си, след което премина с език, за да успокои мястото.

Искаше толкова много неща да стори, но в същото време се опасяваше, че отново ще падне в капана. След това отново ще се разделят и всичко ще започне от начало.

Дявол го взел... Не беше такъв. Как така изведнъж стана толкова подмолно беззащитен без Темин?

Темин отпусна захвата си и обви ръцете си около врата на Джонгхюн, притискайки устните му по-силно към врата си.

- Да, да... нарани ме...моля те.

- Млъкни/отвърна рязко Джонгхюн и стисна отново косите на Темин/ - И Мино ли умее да владее тялото ти така?

- Ммм/измърка Темин в лицето му/ - Ммм...

- Ще съжаляваш, че ми причини това.

Прошепна Джонгхюн и се отдръпна от тялото на Темин, все още стиснал косите му. Тръгна бързо напред към средата на сцената, където все още стоеше поставката, върху която стоеше останалото от тортата. Джонгхюн дърпаше Темин сякаш бе кученце на каишка и най-странното бе, че Темин дори не се възпротиви.

Когато стигнаха до поставката с тортата, Джонгхюн пусна косите на Темин и стисна синята риза, с която бе облечен той. Разкъса копчетата, показвайки бялата кожа. Устните му веднага сграбчиха от меката плът и езика му направи мокра пътечка между гърдите му. Темин изстена и захапа долната си устна, щом пръстите на Джонгхюн уловиха дясното му зърно. Пъпката набъбна бързо. Джонгхюн се отдръпна и грубо свали ризата напълно от раменете на Темин. Той го бутна, при което гърба на Темин се удари силно в една от колоните.

Темин изскимтя и се свлече на земята, дупето му тупвайки върху студения под. Джонгхюн обкрачи краката му. Задъхан и разрошен от долу изглеждаше като сътворение на греха. Темин не можеше да спре да попива от тази гледка.

Адски бавно Джонгхюн откопча колана си и го измъкна от дънките си, клякайки в краката на Темин. Той стисна китките му и ги завърза с колана, стягайки болезнено силно.

- Ах/изстена Темин и притвори очи/

- Погледни ме/изсъска Джонгхюн и стисна брадичката му с пръстите си. Очите на Темин се концентрираха върху лицето на по-големия/- Моли ме да те пощадя.

Устните н Темин се разпънаха в усмивка.

- Не/изшептя той и Джонгхюн повдигна едната си вежда/

- Щом това искаш...

Темин проследи как Джонгхюн издърпва тесните му дънки и ги сваля през глезените. Ръцете му агресивно стиснаха черните боксерки и ги разкъсаха толкова лесно. Темин отвори устни изумен от новото чувство на подчиненост. Джонхгюн се изправи само за миг, в който успя да вземе малко от тортата и отново клекна в краката на Темин, поставяйки дланта си върху гърдите му. Сметановата смес се размаза по бялата кожа, в следващия миг езика на Джонгхюн се прокрадна по всяка една част, играейки си със зърната по начин, по който Темин не знаеше, че съществува.

Устните му се отвориха и той заскимтя нуждаейки се от Джонг до такава степен.

Когато и последната следа от сметаната бе изядена от устните на Джонгхюн той повдигна главата си и пое устните на Темин, споделяйки сладкия вкус в устата си. Езика на Темин се прокрадна в устата му и се завъртя около неговия по толкова предизвикателен начин. Джонгхюн рязко се отдръпна и изправи. Откопча копчето и ципа на панталоните си, не отделяйки очния контакт с Темин. Смъкна панталона и боксерките си до бедрата, обкрачи Темин и стисна косите му, дърпайки главата му към топките си.

- Засмучи ги/устните му се изкривиха нагло, когато устата на Темин се отвори и той пое топките на Джонгхюн. Очите му се превъртяха от удоволствие, езика му играейки си с всяка една по отделно./

Устните на Джонхгюн се отвориха, но стон не последва. Той издърпа главата на Темин, което накара малкия да пусне топките му. Джонгхюн отново бутна главата му към основата си и Темин със задоволство пое от аромата, като върха на езика му се плъзна по малкото улейче точно над двете топки.

- Ъгх, стига игрички/изстена Джонгхюн и стисна пениса си, бутайки го в устата на Темин/ - Смучи..хайде..знам, че го умееш много добре/Темин повдигна очите си и ги засече с тези на Джонгхюн./

Устните му се отвориха и той пое почти цялата дължина. Джонгхюн не издържа и тласна таза си, успявайки да вкара всяко сантиметърче. Когато горната плътна устна на Темин опря частта над основата, Джонгхюн разшири устните си, стенейки от удоволствие.

Тихото стенание, което произведе гърлото на Темин беше точката и Джонгхюн издърпа главата му. Плътна слюнка си проправи път от подпухналите устни към пода. Очите на Темин се впериха в тези на Джонгхюн. Имаше нещо толкова различно в Темин, но в същото време бе абсолютно същия. Джонгхюн издърпа момчето нагоре, изправяйки го и го обърна с гръб към себе си. Гърдите на Темин се подпряха на тонколоната. Чу се звук от плюнка, след това Темин усети пръстите на Джонгхюн в себе си. Устните му се разтвориха и той изстена, вкопчвайки се в тонколоната.

- Нарочно го правиш нали?/Джонгхюн захапа ухото на Темин почти до кръв/ - Нарочно се натискаш с Мино. Или просто си такава курва..?/Зъбите му се затегнаха около хрущяла и Темин извика, когато пръстите на Джонгхюн се разшириха почти напълно в ануса му/ - Харесва ти да бъда груб нали? Харесва ти това, че съм способен да те малтретирам като боклук. Кажи, че ти харесва./Темин изскимтя и Джонгхюн отново разтвори пръстите си, вкарвайки трети в средата между двата/

- Ах... мм/въпреки това Темин не изпълни желанието на Джонгхюн/

- Кой ти позволи да мълчиш, кучко!/Той измъкна пръстите си от тялото на по-малкото момче и грубо ритна краката му, което накара Темин да падне върху гърдите си. Ръцете му все още завързани с колана му пречеха толкова много в момента/

Болката от удара все още не бе отшумял, когато Джонгхюн издърпа дупето му нагоре към себе си и го удари силно.

- След всяко мълчание ще получаваш по един удар. Искам да ми се подчиняваш, разбираш ли?/Темин отново не отвърна нищо, прекалено заед да усеща горещината в гърдите си/

Джонгхюн изръмжа ядосано и стовари десницата си, карайки тялото на Темин да подскочи/

- Ах../извика по-малкото момче и Джонгхюн отново го удари, стискайки меката бузка в дланта си/

- Разпуснал си се/засмя се той и отново плесна дупето на Темин/

- Харесва ти да те наранявам, нали? Харесва ти да усещаш болката. Това те възбужда, нали?/Темин изстена и прехапа устната си/

Джонгхюн го удари отново. Червения отпечатък вече беше толкова забележим, това още повече настърви Джонгхюн.

- М-моля те/изскимтя Темин, за миг сърцето на Джонг се сви...може би бе прекрачил границата..може би нараняваше наистина много другото момче/

Той отмести кичурите коса от лицето на Темин, за да види очите му, но вместо сълзи и болка, той видя само и единствено обезумяло желание.

- М-моля те....нарани ме/Джонгхюн загуби контрола си/

Той стисна бузките на дупето му и без дори да предупреди вкара дължината си, което накара тялото на Темин да се плъзне по пода. Темин извика и стисна юмруци, прекалено зает да усеща пълното и поразително удоволствие, вместо болката, която би трябвало да изпитва. Джонгхюн се държеше грубо и не беше никак внимателен, което още повече подпали страстта в Темин. Той зарови лицето си в черния, бляскав под на дансинга, докато Джонгхюн грубо вкарваше и изкарваше мъжеството си, удряйки с всеки тласък все по-различно място.

Темин усещаше как покорява нови върхове, които мислеше за недостижими. Джонгхюн караше всичко в съществото му да пламти и скимти. Желанието, което го поваляше като грип, в същото време го изяждаше жив.

Когато ръката на Джонг се вплете в косите му и той издърпа главата на Темин от пода, успя да види само перфектната адамова ябълка, която изпъкна като малка топчица под брадичката му.

Жаждата да я захапе и вкуси остави в Джонгхюн странното чувство на незавършеност. Той тласна още веднъж таза си, карайки Темин да изскимти.

Направи още един бърз тласък и измъкна пениса си, стискайки бедрата на Темин, за да го обърне по гръб. Изправи се само за миг, за да подпре гърба на другия на тонколоната, след което застана отново на колене и обхвана бедрата на Темин. Ръцете на другото момче останаха висящи пред гърдите му, сини около колана, което леко притесни Джонхгюн.

Той издърпа бедрата на Темин върху своите и го повдигна, за да навлезе отново в него.

Когато това стана, Джонгхюн не загуби секунда в безизходица и отново се затласка, жаден за стоновете на Темин.

По-малкото момче покри устните си с ръце, от очите му покапаха едри сълзи, които Джонг можеше да разчете по няколко различни начина.

Той придърпа гърбът на Темин към себе си и грубо избута ръцете му, за да може да улови брадичката му с длан. Рязко изви главата на Темин нагоре, за да успее да докопа адамовата му ябълка.

Щом я захапа, той затвори очи и се остави изцяло на чувството.

Стените около члена му се стегнаха като менгеме и той изскимтя безумно, празнейки се почти веднага, сякаш бе в гимназията и за първи път си биеше чекия.

Темин вкопчи пръстите си във врата му и с помощта на тежестта си, успя да изблъска Джонгхюн.

Прекалено потребен от оргазма си, той отпусна ръце надолу, когато Темин се залашка върху чувствителния му член. Стон след стон, в една безкрайна броеница. Темин заби късите си нокти в гърдите на Джонгхюн, яростно сядайки в скута му.

Няколко секунди по-късно, члена му избухна върху коремните плочки на Джонгхюн.

И всичко щеше да е прекрасно...наистина прекрасно, ако те не бяха ....уж скъсали.

Темин се стовари мокър върху тялото на Джонг, само за няколко секунди, за да възвърне част от дъха и силите си.

Ръцете му отпуснаха захвата си над гърдите на Джонг и той подпря челото си върху тях.

- Н..н-ямам нищо..с Мино/издиша едва Темин и Джонгхюн вкопчи пръсти в косите му/

- Тогава защо?...Защо?/В краткия въпрос на Джонг, Темин разбираше всичко/

- Защото ти се подигра с мен. И сега отново го правиш, нали?/Темин повдигна главата си и се опита да се изправи, но силите в тялото му го оставиха отново/ - Изневери ми./въздъхна отчаян/

- Какво говориш?/Джонгхюн вкопчи пръстите си в косите му, дръпвайки ги нагоре/

В очите на Темин не се виждаха сълзи, но и не бе нужно. Джонг го познаваше прекалено добре.

- Чух те да говориш с някого. Чух как се хвалеше, сякаш беше постигнал непостижимото. Правил си го без презерватив...аз никога не ти позволявам... Можеше просто да ме попиташ...може би..знам ли...може би те обичам прекалено много... може би бих сторил всичко, за да си щастлив... дори това да означава да потъпча принципите си.

- Осъзнаваш, че току що го направихме без презерватив, нали.?/Темин сведе глава и се откъсна от пръстите на Джонг/

- Не съм глупак.

- Напротив..такъв си/сопна се Джонг и отново стисна косите на Темин, принуждавайки го да го погледне/ - Говорех за теб. Говорех с Джун и говорех за теб. Предната вечер беше толкова пиян. ....Дори не стигнахме до частта с презерватива...

- Какво?/Темин свъси вежди объркан/

- Говорех за теб, глупако/Темин разшири очите си..... наистина трябваше да каже нещо, но не знаеше какво... почувства се като пълен идиот/

- Но ти.../прошепна../ - Ти...ти...

- Млъкни/заповяда Джинг и Темин затвори устните си/ - Просто ми вярвай....малко повече.

Темин въздъхна и отпусна челото си върху гърдите на Джонг.

Беше попаднал отново на грешното място в грешното време.

- Хей...обичам те/прошепна Джонг и Темин издъхна/

- И аз/отвърна единствено и затвори очи. /

След кратко мълчание Джонгхюн се размърда.

- Мисля, че е време да се прибираме.

- Боли ме/прошепна Темин и устните на Джонг се разпънаха в усмивка... дланта му се плъзна по червеното дупе на Темин и другото момче изскимтя/

- Но това те възбужда, нали така?/Джонгхюн захапа хрущяла върху ухото на Темин и прошепна/ - И на мен ми харесва да съм груб с теб.

Темин се засмя и се изправи леко от гърдите на Джонгхюн, плъзгайки пръст по остатък от собствената си сперма. Потърка го по устните на Джонгхюн и се снижи, докосвайки устните си с неговите.

- Ако си послушно момче...може би скоро ще го повторим. /Джонгхюн прокара език бавно по устните си/ - Хей.../очите на Темин се вгледаха в черните на Джонг/ - Честит рожден ден.

*****

Боже...клипа ме разлага...