Несигурността е нещо, което хване ли те не те пуска веднага. А може и никога. Да проблемът на Юна бе такъв. Сякаш обикновен, но много труден за преодоляване. Всеки ден гледката в огледалото и се струваше па-ужасно от вчерашната. Всяко едно нещо , което правеше бе под съмнение. Не искаше да ги наранява. Но не искаше и да им подкопае кариерата. Очите и бяха зачервени. Сълзите се спускаха по бузите й бавно, дразнейки лицето й. Едновременно с това й се надигаше яростта. Беше сгушена на дивана си. Беше се прибрала в родния си град Бусан. Там техните имаха малка къща в предградията. Беше сама, лежаща на дивана. Без желание за промяна. Промяна към доброто. Стана внимателно, цялото й тяло се бе схванало. Беше гладна. Отвори хладилника, взе необходимите продукти за салата и взе нож. Режеше старателно зеленчуците. Грешката бе, че мозъкът ѝ напомняше. Напомняше за всички неприятности през изминалата седмица и изобщо месец. Яростта навлезе в тялото й. Кръвта й закипя. Не разбра кога ръката и се вдигна нагоре и хвърли ножа напред. Той се удари в пода и шумно звънна. Нови сълзи. Нова безпомощност.  Но защо й ставаше така?! Не бе в чак толкова лошо състояние...
    Останалите момичета седяха на масата за вечеря. Но салатите и месото стояха недокоснати. Мълчаха и всяка за себе си размишляваше какво да направят.
  Изведнъж Хея стана.
-Стига толкова! Обичаме я. За това време станахме приятелки. Всички трябва да я намерим. Да говорим с нея. Трябва да разберем същината на проблема!

-Прави си! Но има проблем. Не знаем къде е- тъжно продума Мина.

- Ще намерим начин. Дали от компанията или от нещо друго. Може да направи нещо.

-Защо мислиш така?-чудесно попита Хея.

-Защото наистина май й имаше нещо...-замисли се Мина.

Рея кимна.

- Имало й е нещо, а аз не съм знаела!?

Хей усети липса на въздух.

- Спокойно нищо не е станало!-опита да я успокои Рея.

- Тя...

Дано ви е интересно. Благодаря за подкрепата! Ако искате изкажете мнението си!💜💜💜💜💜💛💛💛💛💛💛❤️❤️❤️❤️❤️❤️