Има няма няколко минути и болката от падането на Мина минаваше.Беше огорчена и ядосана.Ако нямаше доверие на Юна нямаше как да продължи.Доверието е едно от най-важните неща които не трябва да се пренебрегват.Мина стоеше заобиколена от другите мембъри на SoS,а Юна беше избягала в близката съблекалня.Хея беше много притеснена,не знаеше какво трябва да направи.Отправи се към съблекалнята.

-Юна?

-Не идвай.

-Виж... трябва да поговорим.Наистина искам да знам какво става.Нужно е на всички.

-Не ми се говори.

-Хайде опитай!Мина наистина иска да се разбирате.

-Искала да се разбираме! Друг път...

-Да иска!-ядоса се Хея.

-Не ви пука за мен!Само Мина,Мина,та Мина!Аз какво съм!Какво се промени след дебюта,а! Знаеш ли...няма значение.Документите за напускане са готови.Каза и подаде дебела папка с документи.Личеше си, че решението бе взето отдавна.

-Юна...недей! Искаме те в групата.

-Знам, че не е така.Писна ми от любезности-огурчено каза Юна.

-Но...-тръгна да казва нещо, но Юна избяга на бързо.

Хея стоеше на пейката и очите й се навлажниха.Трябваше да оправи нещата. Изтри тръгващите сълзи и отиде при другите.

-Мина, как си?-попита тя.

-Добре съм.Леко ми се стегна сухожилието.Няма нищо.Къде е Юна?

-Ами...

-Какво има?-заинтересува се Рея.

-Иска да се откаже.Каза, че не ни пука за нея-каза и погледна надолу.

-Как!-ядоса се Рея.

-Ще оправя нещата...някак-каза тихо Мина.

-Но ти не си виновна?!-учудена извика Хея

-Може и да съм...