"Знаеш колко много обичам начина, по който ти седят худитата ми, не знам защо се ядосвах през цялото това време. Може би, защото на теб ти седят по-добре от мен." каза момчето, сваляйки поглед към изчервилия се Сан, който се бе сгушил от едната му страна.

   "Стига, не могат да ми седят по-добре от теб."

   "Но ето, че ти."

   Сан зарови лицето си в гърдите на Джонгхо, изчервявайки се още повече. "Толкова си неоригинален."

   "Толкова си досаден!"

   Джонгхо се засмя, прокарвайки пръсти през косата на по-големия.

   "Толкова си сладък, бонбон, особено когато носиш худитата ми. Взимай ги, когато поискаш, обожавам начина, по който изглеждаш в дрехите ми."

   "Ще се махна, ако не спреш."

   "Не, недей. Съжалявам, ще спра!"

   Сан се нацупи, като се наведе и си открадна бърза целувка от Джонгхо. "Прекалено много ме мързи да стана. Худито ти е страшно топло, а чувството да съм в ръцете ти - незаменимо."

-КРАЙ-

бележка от преводача:
I am soft don't touch me

~ Надявам се да ви е допаднал превода

~ Special thanks again to the one and only -sanshine- who gave me the permission to translate this story