"Сан, моля те, току-що ги купих!"

   "Знам, но..."

   "Каза, че няма да носиш някое от тези, докато не го нося поне веднъж аз!"

   "Но..."

   "Не, Сан! Искам да имам веднъж свои худита, моля те спри!" извика неумишлено Джонгхо, принуждавайки Сан да отстъпи назад.

   "О-окей, извинявай." измърмори момчето, отправяйки се към всекидневната далеч от гардероба с худитата и по-малкия.

   Джонгхо се втренчи в гърба на по-големия, докато се отдалечаваше, чувствайки се виновен. Той изпуфтя, като грабна худито, което предполагаше, че щеше да се хареса най-много на големия, и го напръска с дезодоранта си.

   Внимателно слезе по стълбите към всекидневната, седна на дивана до момчето, поставяйки дрехата в скута му.

   "Съжалявам, не исках да съм толкова груб, това са просто худита, не трябваше да се държа така. Не живеем на различни места и мога да ги нося, когато си поискам."

   Сан се усмихна, повдигна худито до лицето си, вдишвайки от аромата му. "Дори си го напръскал с дезодоранта си?"

   "Д-да. Каза, че ти харесва, когато мирише на мен, затова го напръсках."

   "Това е толкова сладко, Джонги!" каза той, хвърляйки се в ръцете му. "Простено ти е, любов!"

   Джонгхо предърна Сан, отдъхвайки си. Обичаше момчето в обятията си. От сега нататък по-малкия щеше да помни да не е толкова груб, когато ставаше дума за худитата му, особено когато Сан изглеждаше толкова сладко в тях.