Джонгхо поклати глава недоволно, докато гледаше гардероба, в който не беше останало и едно худи. Всичките бяха откраднати от Сан.

   Ала големият изглеждаше толкова очарователно и не искаше да си ги вземе обратно, затова взе портфейла си и целуна набързо по-големия за довиждане, отправяйки се към мола.

   Купи нови худита и още неща за Сан, докато обикаляше мола. Тъй като отиде на пазар без него, знаеше, че той щеше да поиска поне храна или ново худи/чифт панталони. Затова купи и двете.

   Когато пристигна вкъщи, той влезе в спалнята плътно следван от Сан. Джонгхо започна да подрежда новите си придобивки и мислено се прокле, когато видя как очите на по-големия светнаха.

   "И тези ли ще откраднеш?"

   "Не, все още не! Трябва да миришат на теб, което означава, че ти трябва да ги носиш първо!"

   По-малкия се засмя, смутен от нуждите на Сан. Приближи се до момчето и обви ръцете си около талията му, поставяйки главата си на рамото му.

   "Късметлия си, че си толкова сладък, иначе досега да се бях ядосал за всичките худита, които ми открадна."

   "О, но ти имаш няколко тук!"

   "Да, тези, които купих току-що. Но всичко е наред, изглеждаш очарователно в тях, особено в това, което носиш в момента."

   Сан носеше светложълто худи, което беше достатъчно голямо за него и Джонгхо, стигаше до средата на бедрата му. Начинът, по който дрехата поглъщаше малката фигура на по-големия, беше изключително очарователен в очите на по-малкия.

   Но някои от откраднатите дрехи щяха да му липсват.