Сан и Джонгхо ходеха безцелно ръка за ръка по тротоара, докато си говореха.

  "Защо харесваш толкова много худитата ми? Не харесваш ничии други освен моите." попита Джонгхо.

  Сан погледна към ръцете си, смущавайки се.
  "Защото са твои."

  "Защото са мои?"

  "Да! Напомнят ми на теб, защото ухаят на теб, хубави са като теб?"

Той се засмя, кимайки с глава." Добре, добре, както кажеш."

  Сан удари по-малкия по рамото, цупейки се "ядосано".

  "Не казвай по този начин! Закачаш се, нали?"

"Да, да, как позна?"

  По-големият се откъсна от ръката на Джонгхо и забърза крачка, изпреварвайки го, докато другият го викаше.

"Хайде де, Сан! Беше просто шега, върни се!"

  "Няма~Хвани ме!" каза той, преминавайки между хората на улицата, извинявайки се на всеки, през който минаваше.

  Джонгхо изпуфтя, като тръгна напред, правейки същото, което по-големия направи преди секунди.