Джонгхо въздъхна, влизайки вкъщи, и свали обувките и сакото си, насочвайки се към общата им стая със Сан. Беше прекалено тихо в къщата, което притесни момчето, но всякакви страшни сценарии изчезнаха някъде, виждайки по-големия, сгушил се в едно от худитата му под завивките. Малка усмивка се изписа на лицето на Джонгхо и той направи снимка на момчето, слагайки я на тапет.

  "Толкова си сладък, Санни, но защо отново моето худи? Няма значение, ще сложа тениска." говореше си сам, докато се преобличаше в удобни дрехи и се шмугна под завивката, придърпвайки по-големия по-близо до себе си.

  Действието събуди Сан и той се обърна към Джонгхо."Как мина работата? " попита той със сънлив и сух глас.

"Мина добре, почти завърших моята част по играта, върху която работим. Трябва да оправя само някои неща."

  "Това е хубаво, Джонги." каза отново Сан, придърпвайки и сгушвайки се в гърдите на по-малкия с усмивка на лице.

  Джонгхо чешеше гърба на по-големия и момчето бързо заспа отново. По-малкия направи още една снимка на сладкото момче преди да остави телефона си, изгасяйки лампата. Той придърпа Сан по-близо, заспивайки бързо.