Джонгхо изпуфтя, когато гледаше в гардероба за худито, което искаше да носи. "Къде ли е?" попита се сам.

  Изпуфтя раздразнено, докато обличаше друго и попита Сан дали е готов. Момчето каза, че е готов и е в кухнята. Джонгхо бързо слезе по стълбите, спирайки се на място, когато видя какво бе облякъл по-големият.

  "Наистина, Сан? Отново худито  ми? Днес щях да го нося."

  Сан се усмихна смутено, поглеждайки към ръцете си, които бяха покрити от меката дреха. "Съжалявам, просто наистина ги харесвам."

  Момчето срещу него поклати глава и се усмихна.

  "Няма проблем, на теб ти стоят по-добре. " той се засмя, когато видя избилата по лицето на Сан руменина. "Сладък си, когато се изчервиш."

  "Не~не съм." отговори той, скривайки лицето си в ръкавите на дрехата.

  Джонгхо пристъпи към него, обгръщайки го с ръцете си, като го потупа го главата. "Да, си."

  "Ох, както и да е." Сан избута момчето от себе си, прикривайки очевидната руменина по бузите си.

  "Добре, добре, нека вървим!" каза момчето и тръгна, следвано плътно от приятеля си.