Темин се опита да плува максимално по-бързо, но морското течение сякаш се опитваше да го спре и да изсмука силите му. Чувстваше се объркан, наранен и определено съжаляваше. Съжаляваше за това, че бе толкова глупав да се довери толкова лесно на някого толкова непознат.
Мислеше, вярваше, че Джонгхюн би могъл да е различен, но сега разбра, че жестоко се бе заблуждавал.
Кибум бе прав.
Хората бяха едни и същи. Нараняваха те, без дори да се замислят за твоите чувства и след това те забравяха, сякаш си нещо несъществено.
За миг Темин реши, че би могъл да остане завинаги тук, по тези морета само заради Джонг. Реши така защото той бе толкова мил и добър и му даваше неща, за които дори не бе чувал. Но както можеше да очаква всяко хубаво нещо, бива съпътствано с още няколко неприятни.
Темин преглътна и се опита да не показва колко всъщност бе наранен, но това не можеше да спре сърцето му да бие в ритъм, който бе непознат за русокосия.
С наближаването на домът му, Темин осъзна едно-не трябваше да се прибира в това си състояние. Баща му бе достатъчно компетентен, за да разбере кога децата му са добре и кога не. А сега Темин не бе добре. Определено не бе.
Единственото място, на което можеше да се покрие за малко бе корабът, където по-рано бе намерил Кибум.
Той знаеше, че рано или късно другото момче ще го потърси и ще се досети къде точно може да бъде.
Кибум го познаваше толкова добре. Темин трябваше да го послуша още преди няколко дни, когато червенокосия му каза, че не трябва да се доверява толкова лесно.
Но не..русокосия бе толкова наивен. За миг Темин се засмя на себе си.
Глупаво същество, без опция за премисляне.
Баща му нямаше да бъде горд със син като него. Толкова невнимателен, лекомислещ, толкова несериозен.
Темин обхвана дървената рампа на старата капитанска кабина и подпря брадичката си върху ръцете си. Водата беше по-топла от очакваното и това някак го отпусна във копринена топлина.
Темин отпусна опашката си и тя остана да лежи назад, като с крайчеца й успяваше да усети стената срещу него. Далеч в хоризонта ясно се виждаха сините морски цветя, които никога не спираха да светят.
Там бе домът му, но макар да бе толкова близо, Темин имаше чувството, че е наистина далеч.
Още от малък се опитваше да спре онзи вътрешен глас, който му казваше, че от него няма да стане водач. Че трябва да се оттегли и да остави това на Кибум, когато той порасне, когато един ден баща им се оттегли.
Всички имаха такива големи очаквания от него, а той бе толкова несигурен в себе си.
Темин въздъхна, като няколко малки балончета напуснаха устните му и се издигнаха бавно и лежерно нагоре към повърхността. От такава дълбочина Темин нямаше как да види луната, а понякога имаше нужда само от това.
Искаше му се да поговори с някого, но знаеше, че ако посмее да сподели с Кибум, другия щеше да му натяква, че е бил прав. Което си бе истината. Но защо Темин все още не можеше да я приеме.?
Дали беше защото не искаше да го прави или защото не бе сигурен дали случилото се бе истина. Как за един кратък миг всичко хубаво се разроши като зле направена постройка. Не беше свикнал на такива силни емоции и сега се чувстваше не само объркан, но и заблуден. Не знаеше как да постъпи, на кого вече да се довери, с кого да разговаря. Понякога му се искаше да има майка за да може да й споделя. Беше дочул някъде от повърхността как хората вечно търсят съвет от майките си. Но той нямаше този късмет и сега единствения с кого можеше да говори и от когото можеше да иска съвет бе самия себе си. Работата само, че бе там, че той не бе убеден че съветите които може да си даде, биха могли да бъдат по-добри от тези които можеше да получи от брат си.

*

Вече няколко минути И Тък стоеше и държеше чашата си с бира. В заведението на г-н Мацуши имаше толкова много хора, че Джонгхюн бе убеден, че ако станеше и само някак се добереше до бара, щеше да бъде световен рекорд.
Винаги бе претъпкано, но тази вечер беше извънредно пълно. Някак бяха успели да си намерят място, където да седнат и благодарен на силната музика Джонг успя накратко, но пределно ясно да обясни на И Тък какво точно видя и защо трябва да си държи устата затворена.
Другото момче все още изглеждаше в транс. Джонг го разбираше..до някъде.
Може би ако бе на мястото на приятеля си, би реагирал по същия начин.
Джонгхюн повдигна бутилката си с бира и отпи, затваряйки очи.
Все още не можеше да спре да мисли за Темин. Все още не можеше да спре да връща лентата назад и се опитваше всячески да изтрие очите му от въображението си.
И Тък потропа по чашата и я избута настрана, подпирайки челото си с ръка.
- Ти се шегуваш с мен/отвърна достатъчно силно, за да го чуе Джогхюн/ - Това е пълна глупост, осъзнаваш ли го?
- Това, че ти е трудно да го повярваш не го прави глупост/опонира се Джонгхюн и тръшна шишето на масата, кимайки с глава/ - Ела с мен
На И Тък не му стана нищо друго освен да го последва тихомълком. Когато напуснаха заведението бяха посрещнати от пълната луна и тихата улица
Сякаш имаше някаква звуко изолираща ограда, която предпазваше животът навън от врявата вътре.
Джонгхюн тръгна бавно и тихо надолу по улицата, следван неотлъчно от И Тък. Както по-рано се беше изразил Джонгхюн, двамата с И Тък се знаеха от малки и сега, когато се случваше нещо такова те не знаеха как би реагирал другия. Това беше малко тревожно, защото Джонгхюн определено не искаше да загуби приятеля си.
Всеки друг на неговото място би го оставил вече, прибирайки се, а на следващия ден Джонг най-вероятно щеше да чете за себе си и русалката във вестника.
Но той бе сигурен че И Тък не е такъв.
Той му беше толкова близък, подобно на братче.
Джонгхюн въздъхна и пъхна ръце в джобовете си, спирайки да върви. И Тък стори същото на няколко крачки зад него. Едва осъзнали, те бяха стигнали до улицата на която бе домът И Тък, от където се виждаше абсолютно целия океан.
Джонгхюн се загледа в необятността му и въздъхна.
- Знам, че това което видя те плаши, но повярвайки той не е опасен.
И Тък се приближи на нивото на Джонгхюн и също пъхна ръце в джобовете си.
- От кога се срещаш с ...него?
- От скоро./отвърна просто Джонгхюн и погледна към И Тък/ - Казва се Темин.
- Поне има нормално име/И Тък се засмя и въздъхна/ - От къде си сигурен, че няма да те нарани. Знаеш легендите... за сирените, удавените моряци.
- Това е реалността, не някаква книга с приказки.
- И все пак..от къде си сигурен, че няма да постъпи така?
Джонгхюн не можеше да отговори на този въпрос. Не бе сигурен в нищо. Дори в това, дали Темин щеше да се върне някога.
- Какво и да е. Няма да кажа на никого само защото си ми приятел, но това не значи че приемам русалката.
Джонгхюн кимна леко. Не можеше да иска много от И Тък. Получи достатъчно, като се увери, че момчето ще си държи устата затворена.
Сега му оставаше само да намери Темин в тази голяма шир и да му се извини за нещо..за каквото и да е. Просто за да си върне пак доверието му.
- Знаеш ли...радвам се че си ми приятел/И Тък постави ръка на гърдите си и направи невярваща физиономия/
- Ооо Ким Джонгхюн..това беше толкова мило
- Яяя... престани/Джонгхюн бутна рамото му със своето и се засмя/
- Добре, че съм достатъчно готин иначе вече да си станал център на вниманието с това твое увлечение по морското нещо. Джонгххюн извъртя очи. Не можеше да повярва на способността на И Тък да бъде забавен дори когато нещата бяха сериозни.

*

Сутришните лъчи на слънцето погалиха повърхността на водата и когато достигнаха до кожата на раменете му, Темин почти успя да усети колко горещи са.
Не беше спал цяла нощ. Луташе се из необятните ширини на морето в опит да спре да мисли за Джонгхюн, но с наближаването на изгрева той разбра, че е невъзможно да спре да мисли за момчето.
Не можеше да си обясни каква сила бе тази, която го бе уловила и не го пускаше, но знаеше, че не е нещо, което е срещал до сега.
Джонгхюн не бе само онова странно, чудновато момче от горния свят, от сушата.
Той бе онова момче със сладката, прелестна, голяма усмивка, глупави очички и мило държание.
Колкото повече мислеше Темин, толкова по-малко неща успяваха да го спрат да се върне на брега и да го види.
Не беше съвест. Беше нужда.
Нужда да си поговори с него, да разбере повече за другия свят, да прекара времето си с Джонгхюн.
Ако беше глупав, щеше да повярва, че това е просто любопитство, но той не бе глупав и колкото и скоро да бе, той усещаше, че има нещо много по-силно, което го кара да иска това.
С течение на времето на повърхността започнаха да се повяват делфини. Един по един, скачащи във въздуха и приземяващи се с грация.
Темин се разбираше с тях, защото те бяха добри приятели. Верни и дружелюбни.
Неусетно Темин докосна перлата на врата си и затвори очи, оставяйки се на вълнението да го поеме. Отпусна се във водата и скоро не само лицето и раменете му бяха на повърхността, но и цялата му опашка. Просто лежеше, погълнат от копринените вълни и притискаше перлата между пръстите си, която му даваше двойна утеха.
Минаха минути..може би час, в който слънцето се премести съвсем малко.
Скоро тук щеше да е пълно с рибари и Темин отново трябваше да се скрие в дълбините, за да не попадне в някоя мрежа или, за да не бъде видян.
Неочаквано присъствие го изплаши и той се размърда, когато усети ръка върху рамото си.
- Темин какво правиш тук?/Кибум го погледна загрижено и когато братчето му го прегърна той разбра, че нещо не е наред/
Русите коси се разпръснаха около червеникавите такива, а брадиката на Темин се допря до голото рамо на Кибум.
- Радвам се да те видя Кибум.
- Какво не е наред?/Темин не знаеше дали трябва да сподели с Кибум, но ако не с него..то тогава с кого трябваше да поговори/
- Може би беше прав. Джонгхюн не е това, за което го мислех.
- Какво е направил? Кажи ми?/Кибум се отдели притеснено от Темин и измести бретона от челото му, за да види сините очи./ - Плакал ли си? Плакал си? Темин..знаеш, че ако някой заслужи нашите сълзи, то тогава...
- Знам, съжалявам/Темин сведе глава и прекара длан през лицето си, отблъсквайки новия прилив на емоции/
- Но вече е късно./Кибум изсъска и обви раменете на Темин/ - Разкажи ми.
Темин си пое дъх и започна да разказва на брат си за всичко случило се през изминалата вечер. Кибум не можа да скрие яроста която го обзе за част от секундата. Той избута Темин и се гмурна, като задвижи опашката си рязко към дъното. За част от секундата Темин го последва и протегна ръце, с които улови края на рибената опашка. Кибум изсъска и показа два от кучешките си зъби, които бяха придобили пълната си големина. Темин знаеше, че Кибум е ядосан.
- Пусни ме Темин.
- Какво мислиш да правиш?
- Ще кажа всичко на татко и възможно най-скоро ще се махнем от тук.
- Не..не можеш.
Кибум стисна китките на Темин, опитвайки се да ги отблъсне от себе си. Искаше или не той трябваше да каже на баща им за това. Темин не само бе пролял сълзите си за човек, но и бе видян от втори такъв. Това не само застрашаваше неговия, но и живота на всички русалки тук.
Темин се оттласна с опашката си и улови брат си в прегръдка, спирайки опитите му да се бори.
- Дай ми няколко дена, за да се сбогувам с него.
- Какво? Няма начин. Ще сторя това още сега.
- Моля те Кий/помоли се Темин и стисна ръцете си/- Моля те, само два дни.
Кибум въздъхна и се отпусна в ръцете на брат си. Не искаше да вярва в това, не искаше да повярва, че брат му е сторил това, но ако трябваше да бъде честен...искаше или не всяка русалка имаше право на време, за да се сбогува с първата си любов.
Кибум отблъсна момчето от себе си и отвърна.
- Имаш точно два дена, за да се сбогуваш с онова момче. След това няма да можеш да ме спреш да кажа на татко. Знаеш, че ако той разбере какво си сторил ще ти забрани да се отделяш от него..и това няма да продължи просто няколко дена.
- Знам това/отвърна Темин/
- Добре тогава.
Темин се загледа в изчезващата диря на Кибум.
Чувстваше се наистина самотен.
Беше открил приятел..беше открил човек, който да го разбира и сега имаше само два дни, за да се сбогува с него.
Не бе сигурен дали това бе редно и дали Джонг не бе от онзи тип хора, които се преструват, а след това те използват, но ако бе така защо тогава не го бе сторил до сега.?
Имаше толкова възможности да залови Темин.
Защо не го беше сторил.?
Темин се гмурна с нежелание и с огромно нетърпение. Трябваше да почака да настъпи нощ..тогава щеше отново да се върне на кея, надявайки се, че ако Джонг наистина иска да му обясни, то той ще бъде там