Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

Chapter 29

Андрасте
-------

-Кажи нещо.-казах меко,но все още задъхано в надвисналата тишина и тежеста на спомените ми,върху клетия ми вречен.

Мъжа,с когото вече бях свързана.

-Ако се разплачеш,ще те убия. Сериозна съм Тарсус!-предупредих и още по-силно стиснах ръката му,която сега беше вкопчена в моята.

Блондина се разтресе от смях и се стовари леко върху мен,прегръщайки ме. Сковах се. Никога,никой,през целия ми живот не ме беше прегръщал. Въздъхнах блажено и се отпуснах в хладкия уют,който само той можеше да ми даде.

-Значи това било да бъдеш прегръщан...-прошепнах и потрих нос във врата му,преди да скоча и да се хвърля към осмелилият се да влезе.

Тед бе приклещен след по-малко от едно мигване на окото за стената до вратата,а лицето ми бе грозна маска от ярост. Блъснах го в нея,когато до слуха ми достигна успокоителния тембър с така приятната си дрезгавина. Гласът на Тарсус.

-Андрасте,пусни го на земята!-опитваше се за надвика бученето в ушите ми и притока на кръв във вените ми .

Пожара в мен изпука и започна да хвърля огнени искри. Бавно отпуснах хватката си и Тед падна пред мен. Едва дишаше.

Студено докосване ме откъсна от завзелата ме тръпка за смърт. Отърсих се от внезапното самозабравяне и ахнах. Тед кашляше и ме гледаше така,както душите гледат Смъртта,виждайки я да идва за тях. Отстъпих,ударяйки се в голите гърди на Тарсус. Сините му очи бяха изплашени.

Изведнъж ми проблясна.

"Точно така!"-извика съзнанието ми при стария спомен. Лед и огън можеха да предадат искра към умиращ и да покачат изтласкването на кръв до много високо ниво. Тед щеше да е като ракета заредена с адреналин за следващите 24 часа,но нямаше да гледам как се бори за последната си глътка въздух.

Нямаше да видя още един умиращ от ръцете ми.

Сграбчих рамото на блондина и изритах с крак Тед.

-Ставай!-наредих над гърчещото му се тяло.

Искрата беше смъртоносна,освен ако не докоснеше за стотна от секундата тялото на смъртния. Нямаше как да го докосна и да го пусна,а и трябваше да я накарам да се влее във всеки мускул и да достигне до всяка проклета клетка. За това оставаше само да го изритам. Рязко и със светкавична бързина.

Главата му се фрасна в шкафчето,но когато отвори очи пред мен не беше щофьора Тед. Този човек беше заредена адреналинова бомба. Младия не-шофьор тръсна глава и разтегна врата си,преди да скочи ловко като котка на крака.

-Защо се опита да ме убиеш и после ме спасяваш?-изръмжа и изпука кокалчетата си.

Махнах с ръка,обличайки се. Докато се свестяваше успях да се пъхна в бельото си и ми оставаха само тениската и дънките. Обувките нямаше и да погледна повече. Дано тези кокили изгниеха в онзи ъгъл.

-Млъквай! Искам да разпусна и ще ти помогна да се освободиш от излишната енергия. Шефа ти едва ли ще има нещо против да се ...-избутах коса пред лицето си и разтрих чело,докато си блъсках мозъка за правилния израз-...поразвихрим в тренировъчната зала.

Тед ме гледаше толкова объркано и подозрително,че стиснах юмрук и докато излизах,минавайки покрай него,го фраснах в челюста.

-По дяволите!-извика и се наложи да я намести.

Никога не мерех силата си. Ако щях да го убивам обаче,вече да бе на пода. Всъщност почти го бях убила преди минути.

-Андрасте!-изръмжа разгневено Тарсус,подскачайки на един крак докато се обуваше-Няма ли да поговорим? Мамка му,също така е време за вечеря,ако не си забелязала.

Чувствах се сита. Облизах устни и обходих торса му с жаден поглед,спирайки се на лицето.

-Яденето ще почака. Тед се нуждае от битка.-упорито обясних и бутнах чернокосия.

Той ме наруга и по всичко му личеше,че не разбира и грам от случващото се. А уж живееше с бог и работеше за него.

-Води.-спокойно наредих и тръгнах подир шофьора на лимузината.

Обърнах се към негодуващия си вречен и му помахах. После направих жест с ръка да тръгва и казах само с устни:

-Ще дойда по-късно.

Тарсус кимна,като че най-накрая разбра,че ще изпълня казаното:щях да тренирам с Тед и после да отида за вечеря. Все пак аз бях бог,не робот. След тренировката щях да съм гладна като диво животно и сигурно щеше да ми се наложи да погълна всичките запаси на Нериус,но той трябваше да го бе предвидил. Ако не,щеше да се поучи от грешката си.

Играех си с езика си,когато Тед избута същата врата,пред която ни беше оставил когато трябваше да се срещнем с шефа си.

-Благодаря.-исумтях когато ми направи път да мина първа.-Какъв кавалер! Направо да ти се изненада човек. Майка ти сигурно много се гордее с теб.-посочих и извъртях очи.

Зад мен той изцъка с език.

-Искам да съм сигурен,че няма да ме издебнеш в гръб. И за твоя информация,ти си най-вулгарната и наперена богиня която някога съм виждал.

Подкосих му краката още преди да съм завършила командата "Старт" и Тед се озова на пода. Силно разгневен,се изтласка и захвърли шапката си със смешна козирка. Изпука врата си и попита ядосано,но сериозно:

-Няма да те нараня ако те ударя силно нали?

Засмях се от все сърце. Беше много сигурен в способностите си. Лошо за егото му.

-И да ме блъснеш с всичка сила в бетонна стена,като ме риташ в ребрата и ме намушкваш с нож,пак няма да ме убиеш. Но ще го усетя. За да усетя нещо обаче,първо трябва да ме хванеш. Знаеш го нали?-повдигнах вежди и без да губя излишно време замахнах към скулата му.

Кафявите ириси се разшириха като палачинки и той едва отбегна сблъсъка на кокалчетата ми с черепа си. Пристъпих назад и замахнах към главата му,но човека се метна под мен и ме накара да загубя равновесие. Паднах,но се извъртях и забих лакът в рамото му. Чу се ужасяващо "пук" и младия мъж нададе вик. Изблъска ме от тялото си и псувайки,реши че е време да се стегне.

"Браво!"-помислих си съркастично-"Сети се чак когато почти те изтъргвах от обувката си! Опа,чакай,аз нямам такава..."

Явно беше научил нещо през краткия си човешки живот,защото скочи във въздуха и като японска нинджа,които винаги ме караха се смея,се приземи вурху гърдите ми. Двамата паднахме на пода и усмихната,го ударих в слънчевия сплит. Тед стегна болезнено челюста си и започна да нанася удари където успееше да достигне.

-Стига толкова.-разнесе се спокоен глас с вкус на мед и секс.

Извъртях глава (Тед играеше нечестно,копелето) и получих смазващо круше под лъжичката. Изправих се като за коремна преса и както Тед още ме беше приклещил под себе си,сякаш ме яздеше,му счупих носа. Дано не зараснеше накриво,защото лицето му беше красиво. Изтрих дланта си в дънките и го избутах от себе си,докато беше зает да държи счупения си нос.

-Нериус,искаш да потанцуваш с мен ли? Поласкана съм,но Тед зае целия ми график.

Изкусителната му усмивка беше по-зловеща и от отворената паст на подивял лъв. Какво беше преживял този бог,че да се превърне в хладнокръвното секси копеле,което сега се взираше така настойчиво в мен? Изтрих съсирващата се кръв от брадичката си и поттиснах импулса да изплюя потеклата в устата ми. Бях на затворено помещение и това от провалила се богиня щеше да ме превърне в гнусен клошар. Имах си морал,въпреки всичко.

-Май Тед напусна графика ти.-отбеляза и хвърли бърз поглед над рамото ми,където с периферното си зрение можех да видя как кръвта се стича на вадички от носа на гореспоменатия и капе по черния му костюм.

-Значи е твой ред. Или не искаш да счупиш нокът? Но какво е за теб един маникюр.-заядох се.

На косъм да загубя ухото си,когато един леден кинжал преряза пространството в опасна близост до него. Дори не го бях видяла. Ухилих се сякаш вече бях на масата и пред мен имаше блюдо от печено агнешко,а аз не бях яла от месеци.

Само миг по-късно огъня ми се озова в ръката ми под формата на огромно кълбо.

-----
Vote⭐_____Comment#____Share.

👇
🔜Sant Anel: Заедно с последната глава ще пусна и БОНУС!🔥 В деня,в който завърша първата част на "God's war" ще пусна и интервю с героите от книгата,а именно Андрасте и Тарсус. Точно така,ще има интервю! 🙅🙆👊

*Ако имате въпроси,които бихте искали да ги питате,очаквам ги в коментарите:
👇👇👇👇👇👇👇👇👇

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro