Андрасте (16+) ⚠
-----
Връщахме се по коридoра,по който и двамата бяхме минали,за да стигнем до офиса на Нериус по-рано. Когато стигнахме пред вратата,натиснах бравата,но тя не поддаде. Стрелнах с въпросителен поглед вречения си,който по някое време или осъзна,че чакам да ми даде ключа,или искаше да се позабавлява на мой гръб,но накрая го изниза от джоба на сивия си,провиснал анцуг. Ако трябваше да използвам един от жаргоните на хората ,май блондина се опитваше да бъде част от "слаг" стила. Започнах да мърморя за това,колко мозък трябваше да имаш,че да заключиш стая,която се охранява заедно с цялото имение от девет дузини мутри.

Щом влязох захвърлих десет-сантиметровите убийци,заритвайки ги нанякъде и се заклех никога повече да не ги обуя. Само Тарсус да се опиташе да ме накара и щях да му завра токчето в...

-Знаеш ли,-каза докато свалях тениската си и я запратих към неизвесното -Харесвам да те гледам с моите дрехи,но обичам да си без никакви. Това какво трябва да значи?

Възбудата се усещаше в гласа му. Облизах устни и сабух тесните дънки заедно с бельото си. Зоркия му поглед попиваше всичко.

-Че си перверзник?-опитах.

Завъртях се и се насочих към голямата спалня,в средата на стаята. Усетих температурата да се понижава и след миг почувствах хладните му длани на кръста си.

Зъбите му захапаха якулярната вена на врата ми и направиха смучка. През съзнанието ми пробяга светлина,сякаш нещо искаше да ме повика да го последвам. Изпъдих всички глупости далеч от настоящето и едва тогава осъзнах,че чувствах докосването на вречения си по нов и всепоглъщащ начин.

Начин,който караше тялото ми да се наелектризира. Имах усещането,все едно някой пряко ми наливаше адреналин в кръвта.

Синеокия блондин се притисна в гърба ми и ме бутна към матрака. Явно беше предвидил,че няма да падна толкова лесно и ме спъна. Проснах се върху черните завивки по лице. Силните му ръце наместиха задника ми високо и в желаната от него позиция,преди най-дългия му пръст да започне мъчително триене около клитора ми. Прекалено бавното темпо не беше за мен. Извъртях се колкото да уловя китката му и просъсках:

-Не ме дразни Тарсус!

Смехът на ледения войн в ухото ми насочи пожара в мен към онова място,ниско долу между бедрата ми. После пръста му се заби в моята сърцевина и със същото бавно темпо,започна да се движи.

Разбрах,че му доставяше наслада да ме вижда как се гърча и стена под него. Реших да го оставя да прави с тялото ми каквото си поиска. Така или иначе беше без значение-свързването беше започнало и дори да имаше вратичка,вече бе късно.

-Да не би да се предаваш скъпа?-попита и захапа меката част на ухото ми.

-Не съм твоя!-простенах,макар да не исках -Аз принадлежа единствено на себе си и на никой друг. Ако искаш да успорваш,ще ти отрежа пениса и ще ти го сервирам за закусна утре на зазоряване.-изрекох заплахата,но тя прозвича повече като стенание или възбудено бълниване.

-Ще видим...-прошепна и зацелува рамото ми.

Направи пътечка от студени целувки и се заискачва към устните ми. Сливането им беше блаженство. Езикът му-дрога. Вреченият ми изръмжа когато пойсках достъп и звука докара болезнени спазми ниско долу в корема ми,правейки ме смущаващо мокра. Движението на ръката му се забърза и аз звучно истенах.

Смътно си дадох сметка,че ако не влезе в мен сега,ще загубя и последния си остал здрав разум. Претърколих се под могъщото му тяло и протегнах ръка към възбудения му,изълнен с голямо количество кръв член. Плъзнах леко нокти по главичката и той потръпна,а дъха на бившия леден войн секна. Бързо отдръпнах ръката си,но той я заключи със своята и се взря надолу към мен. В сините му ириси имаше толкова силна възбуда,че те бяха с цели три нюанса по-тъмни. Греховно дългите му мигли се извиваха като стълбчета на увяхващи цветя,когато ме помоли.

-Не спирай.-каза.

Повторих действието няколко пъти и когато отново потрепна,се изкикотих.

Изкикотих се,дяволите да го вземат!

По-късно щях да мисля над това,как в близост до този мъж се разнежвах.

Спуснах нокът по гладката и стоманена кожа на ствола,преди да го обвия с пръсти. Със свободната си ръка избутах неговата вътре в мен и ,понеже явно бях мазохист,потрих лъщящия от влагата розов връх по протежение на сърцевината си,предизвиквайки собственото ми търпение.

Исъсках силно,а вречения ми издиша шумно. Не исках да чакам повече и се тласнах към тялото му,което моментално пасна на мястото си,сякаш телата ни бяха създадени едно за друго. Плътно затворила очи,все пак безпогрешно открих врата му и прокарах нокти по цялата дължина на гърба, спирайки на стегнатите му задни части,които обхванах в шепи.

Преживяването беше повече от което и да е било до сега и изръмжах в екстаз,забравила напълно,че не бяхме сами в сградата. Сигурно създавах забавление на много мъже в момента,но изобщо не ми пукаше.

Усетих как блондина се подпря на дланта си до бузата ми,за да може секунда след това да рисува кръгчета по нея. Кожата ми настръхна и се вкопчих като маймуна около него. Отново завладя устните ми,хапейки и облизвайки.

Бях истински опиянена,когато отворих очи и неговия поглед мигновено се засече с моя. Дъхът ми излизаше на пресекулки,а тласъците му ме пращаха в нови светове,далеч от двореца и глупавите човеци. Свободната му ръка се вдигна и уви един червен кичур около пръстите си.

-Ше ме скубеш ли?-попитах и дори сама успях да уловя очакването и вълнението от веряотността за леко насилствен секс.

Самата аз имах доста фетиши,но всичко с времето си.

"Нима току-що прие,че ще има и за в бъдеще?"-попита ме вътрешното ми аз. Шокирана,зениците ми се разшириха и въздуха започна да не ми достига. Бях спуснала защитните си стени и се бях открила за Свързването.

Вречения ми,вероятно не осъзнаващ какво се случва,поднесе пръстите си към лицето ми и погъделичка с един малък кичур устната ми. Изненадана от действието позволих на руините да се разпаднат напълно.

И тогава около нас всичко изчезна.

Стопи се,погълнато от дебел и непрогледен мрак.

Тарсус се наведе и ме целуна,помагайки ми да премина през Сливането. Движенията му станаха бързи и некотролируеми,карайки ме да се извия като котка и да потрия зърна в твърдите му като стомана гърди. Той разбираше и искаше да ме предпази от собствените ми спомени!

Изумена от откритието,дори не бях обърнала вниамание кога се бяхме върнали отново на леглото в спалнята,далеч от миналото ми.

"Но защо аз не видях неговото?"-запитах се,без да го изричам на глас.
-------
Тарсус
------
Кръв. Толкова много кръв.

Миналото на Андрасте беше пропито с нея. Но имаше и спомени,които бяха по-ярки и наситени с емоция. Защото убиствата не бяха.

По време на Свързването пред очите ми прелетяха стотици моменти от живота й,повечето от изпълнение на заповеди,наложени от Сакреб. Андрасте беше имала тежко детство,изпълнено с мъка. Но тя никога не се беше предала,не беше се сринала и не беше паднала духом. Бе родена войн.

Отделих се от сладките й устни и я погледнах. Наистина я погледнах. Тя беше такава,каквато света я беше направил.

И мисля,че обич беше твърде маловажна и нищо неструваща дума,за да опиша какво бях почувствал,след като я бях видял през всичките й важни мигове от миналото.

Нежно улових дланта й и сплетох пръстите си с неините. Шок и недоумение пробляснаха в зелените гори на дълбоките й очи,преди тя да стисне болезнено ръката ми. Имах усещане,че това беше първия път през целия й жовот,в който тя позволяваше на някого да бъде до нея и да й покаже какво изпитва.

Защото Андрасте дълбоко в себе си никога не бе била изгубено дете... Не,богинята на победата беше родена стойчески да премине през всичко,за да стане най-силния бог,който някога беше съществувал. За да поведе народа си към победата и да притай дъх срещу силата на съдбата.

-----
Vote⭐____Comment#_____Share.

Sant Anel: Не мога да кажа с точност,но остават около 5 глави до края. За да не бъда толкова лоша (😈),понеже и на мен Тарсус и Андрасте ми станаха много близки (😤),ще съобщя заглавието на новата книга:

"God's war:Patience"

*Както вече спойлнах,тя ще е за Нериус. Да видя вдигната ръка от всеки,който си пада по лоши момчета богове? 👋 😄

П.П. Обичам да чета мненията ви! Нищо не ме радва повече,от въпросите и наблюденията,които имате. ❤💋😻🙅🙆