Балтейн,Ню Орлиънс
----

Както ми бе обещано,щом преминах вратите на самолетното летище,към мен се приближи мъж,преминаващ средата на петдесетте,но завидно красив. Нямаше как да не си помисля,каква щастливка трябва да бе съпругата му,ако имаше такава. Дори на тази възраст,изкусителните му черти си оставаха личими.

Приближи се към мен и протягайки ръка,се представи с изненадващо добри маниери:

-Аз съм Тед,вашия шофьор и ескорт.

Звънък,но дрезгав глас. И някак си познат.

-Белинда Слейд,приятно ми е господин...-повдигнах вежда.

-Тед Барнс,но предпочитам просто Тед.-усмихна се широко и две трапчинки увенчаха гладко избръснатите му скули.

-...господин Барнс. Ако не греша Вие трябва да ме заведете при шефа си,където ще превеждам?-попитах.

Тед кимна и аз поех ръката му. Странна работа-шофьора на лимузината беше доста по-висок от мен. А аз си бях висока жена. Докато потъвах в размисли за "шефчето" и това какъв би бил,Тед ми отовори вратата и ме изчака да се настаня на задната седалка в лимузината,преди да затвори внимателно вратата на величественото,и прекалено луксозно,ако трябваше да бъда честна,превозно средство.

Както още от раждането ми се случваше на всякакви места,главата леко ме заболя и получих онова така познато,но и непознато усещане,че съм се возила с нея и преди. Майка ми твърдеше,че не могла да види спомените на татко и вероятността да са се предали на мен,била възможна. Но тя категорично я отхвърляше всеки път,щом подкачех темата.

"Това е невъзможно!-казваше ми- Никога преди не се е случвало,а и е невъзможно да съм била бременна,без да съм се свързала с него. Изключено!"

Както я познавах,би упорствала и до последния си дъх. Отново се бях отнесла,защото пропуснах всички улици,през които бяхме минали по пътя до тук. Едва на последната и най-съществената,се върнах в реалността и оставих спомените настрана. Спряхме пред величестевена ренесансова къща,с големината на нашето имение,но двор,толкова голям,че можеше да бъде и писта за хиликоптер без никакви проблеми. Тед ми отвори вратата и изчака да сляза. Отново ми подаде ръка,но от въодушевление поклатих бурно глава и започнах да изучавам архитектурата.

Беше брилянтна идея от страна на архитекта да създаде подобна форма и такова оформление. Винтидж украсата на икуствената веранда и статуйте,копия на гръцкия пантенон,привлякоха силно вниманието ми и спечелиха сърцето ми. Всички богове бяха съвършенно изработени,сякаш лицата им можеха да се извият в усмивка или да заридаят в сърцераздирателна тъга. Преминавахме по пътеки,заобиколихме гараж и сервиз,даже влязохме през медна врата,накисната в сребрист грунд. Можех да докосна повърхността и вероятно щях да почувствам студения метал,покрит с пластове стомана и защитен слой.

Едва не се спънах,когато вдигнах глава и осъзнах големината на коридорите,височината на таваните и вътрешния дизайн. Мокет с матиращо покритие в цвят слонова кост те предпоставяше като за Белия дом,а свещниците и падащите рози,направени от ковано желязо,спряха дъха ми.

Тед ме поведе от коридор в коридор,докато не стигнахме дебела шлифована врата от здрав метал.

-Това титаниева врата ли е?-исумтях и посочих с пръст,не така цивилизовано за авторитета,който се предполагаше да има Белинда,вратата пред себе си.

Тед видимо се шокира от наблюдението ми и се засмя,карайки ме да се отпусна.

-Имате набито око. Жилките титан са сплетени много здраво и накаря са заварени заедно. Непробиваема е за неканени гости. Но това не Ви интересува. И все пак,имате невероятното качество да забелязвате детайлите.-похвали ме.

Усмихнах се благодарствено и вероятно се бях изчервила леко.

-Аз обаче трябва да Ви оставя тук,госпожице Слейд. Настанете се на някой стол и изчакайте шефа ми да дойде. Моля ви,не се връзвайте на грубия му език и хладнокръвие. Не е единствнео към Вас,така че,просто го игнорирайте.

Кимнах,макар силно да желаех отговори,но си замълчах и се плъзнах през отворената от Тед врата. Озовах се в тъмна стая,досущ като по филмите. Момент-това наистина бе стая за разпити.

Нещо дълбоко и животинско в мен трепна,в момента,в който се замислих дали тук са били измъчвани хора. Забраних си да реагирам по какъвто и да е начин и си заповядах да погледна на случващото се професионално. Избутах втората врата,разделяща кабината за разпити от наблюдателната зона и си придърпах един стол в ъгъла.

Минаха се няколко минути,когато чух отварянето на титаниевата врата и три гласа. Единия не успях да доловя много добре,а и скоро замлъкна,сякаш някой му бе запушил устата. Другия,предположих,принадлежеше на Тед,защото бе много дрезгав. Третия ме караше да изтръпвам.

Несъзнателно бях изправила гръбнак и бях заела позиция,в която да можех да нападна лесно при нужда,ако се наложеше да се защитя. Скоро първата врата се хлопна и кръглата брава на втората,тази,която водеше към помещението,в което се намирах,се завъртя. Малките косъмчета по врата ми настръхнаха при гледката,която се откри пред мен.

"И от мен се предполага да игнорирам най-изкусителното,дишащо и ходещо същество на планетата?"-просъсках умствено и се наложи да захапя езика си,за да не простена гърлено.

Защото,по дяволите,първия мъж,който очите ми видяха да влиза,приличаше на секс машина,с два крака и лице на греха. Но всичко в мен изкрещя "ОПАСНОСТ!", щом видях какво носи със себе си.

Поправка:кого. След мъжът,вероятно фантазия на всяка дишаща,че и недишаща жена,която някога бе съществувала,се влачеше друг мъж. Кръв се стичаше по черния му гащеризон,а устната му беше толкова силно сцепена,че повече би било правилно да се наречеше раздвоена. Най-плашещото и тревожното от всичко настъпи,когато пленника,бях сигурна,че бе такъв,заби молещите си за помощ очи право в мойте.

"Помогни ми!"-плачеха те и безмълвно се молеха за избавление-"Дори да трябва да ме убиеш,направи го!"-крещяха уплашено.

-Какво в името на...?!-възкликнах като шепот и скочих на крака;майната й на професионалността- Ти ли си му причинил това?-спокойно попитах,въпреки че вътрешно всеки един мой нерв бе обтегнат като тетиво на лък.

Студените,черни като въглища от дълбочината очи на сексапилния мъж,се впиха в мен за кратко. Достатъчно,да се почувствам гола и незнаеща. Стиснах зъби,в опит да не кажа нещо,което можеше да коства живота на измъчения мъж.

При това ми действие обаче кафявата чернота се развихри и стана с един нюанс по-светла. Даже някак блестяща и (ако изобщо бе възможно) още по-еротична. Едното ъгълче на сочните му устни се сви леко,но непознатия с нищо не показа да ме е чул.

-Нямам нужда от теб. Знам езика,с който да говоря с госта си. -меко ме усведоми и хващайки пребития,го тръшна в единия стол -Да не съм чул и звук да излиза от устата Ви,госпожице Бел.-усетих вибриращия му глас като пръсти,навлизащи в мен.

Бях мокра! В името на боговете,няколко думи от устата на непознатия Казанова и вече бях готова да ме изпълни. Затворих очи и призовах самоконтрола си. Това не трябваше да се случва.

-Тогава за какво Ви трябваше да ми пращате толкова пари и да поемате грижите за полета и предвижването ми до тук?-сухо отвърнах.

Веждите му се смръщиха лекичко и извивката на скулите му стана малко по-изразителна.

-Трябвате ми като прикритие. Никой от подчинените ми няма представа,че говоря немски.-отбеляза със студен глас.

Студенината,пропита в дванадесетте думи,пролази под кожата ми и изстуди кръвта във вените ми. Този мъж имаше ли сърце изобщо? Как можеше да е толкова хладнокръвен? В този миг се сетих за препупреждението на Тед и скръстих ръце.

-Но аз съм тук.-почертах.

-И няма да кажете и дума от чутото,в противен случай ще умрете.-при вида на изражението ми,смях проблясна в очите му -Вероятно.-довърши.

С шумно издишане се настаних обратно на стола,но с липса на всякакво търпение. При първото показване на насилие от негова страна към уплашения мъж,щях да се намеся.

-Не изпитвайте съчувствие към човек,когото не познавате.-каза.

Рязко вдигнах глава,точно когато шефа на световната фирма за оръжия удари главата на мъжа в металната маса,разбивайки носа му със звичен пукот.

----
👇👇👇👇👇👇👇👇👇👇👇
Vote⭐___Comment#___Share.
👆👆👆👆👆👆👆👆👆👆👆

Sant Anel:Както казах,сега започвам да навлизам в съществената част. Дано главата ви е харесала,защото това е едва началото на всичко! 😉😙💪👅