Нериус
------

Държах я здраво,а ледения къс под краката ми не ми позволяваше да потъна. Започнах да плувам към брега,макар да беше стръмен склон под прав ъгъл и да бе ужасно далеч.

-Дишай!-заповядах й.

Бялата й коса се стелеше насред студената вода и зъбите й тракатаха. Макар Балтейн да бе богиня на водата,студа не беше нейната силна страна. Още повече,че Шират бе взел всичката й енергия. Как бе могла да се поддаде на онова дяволско място?

-Престани...постоянно...да ме...командваш!-измърмори.

Исумтях и продължих да плувам към сушата. Кожата й ставаше все по-студена,а златистият й цвят избледняваше. Тя нямаше да умре,но хипотермията си беше гадно нещо.

-Какво става с нас?-попита.

Хвърлих й изплашен поглед. Халюцинираше ли вече? Толкова ли бе студена водата? Вярно,аз бях бог от ледения народ,но това не ми пречеша да преценя.

"А може би ми."-вметнах наум. "Малко."-добавих.

-Просто не се отпускай и отвори проклетите си сини очи.-изръмжах.

Мастилените й зеници се показаха съвсем малко измежду подутите й клепачи.

-Престани да ....ми ръмжиш...-упорито ме подкачи.

Когато стигнах до брега,цели шестотин метра плуване,тя бе изпаднала в безсъзнание.

-----
Балтейн (16+) ⚠
-----

Усещах студа на водата,да докосова кожата ми. Но в океана нямаше въздух! Защо студени струи от такъв се биеха в лицето ми?

Размърдах се,но цялото тяло ме болеше. Простенах,но това не помогна с нищо и спрях с опитите си да се поместя. После асимилирах,че не бях на дъното на Атлантичексия океан.

-Нериус?

Клепачите ми бяха като залепени,но с малко повече упоритост от моя страна,бавно успях да отворя очите си.

Очаквах вода. Километри,тонове вода.

Или акули. Можеше да има акули в океана.

Също и да съм на дъното,сред много пясък и корали. Отвратителен мрак.

Ала когато отворих,пред мен се пияви величественото тяло на Нериус. Всеки мускул се повдигаше и спускаше,съвсем открит. Сънено премигах насреща му. Бяхме в голяма спалня,с бели пердета,през които преминаваше слънчевата светлина. Мирис на лимон лъхаше от скоро почистения под,а черните чершафи контрастираха с цвета на кожата и най-вече,косата ми.

Промуших лице под завивката и видях,че аз също бях гола. Прехапах устната си и отново върнах погледа си на моя вречен. Със сигурност бях изпуснала полета. Колата ми сигурно не приличаше на нищо от количеството вода или огън. Дори новия ми мобилен телефон сигурно вече беше пълен боклук.

Какво бе станало с майка ми,беше по-важния въпрос.

-Нериус.-казах провлачено.

Когато ледения сексапил продължи да диша спокойно,без да дава признаци на разсънване,облизах дланта си и го пернах през лицето.

Помогна. Много дори.

-Мамка му!-изруга и ме улови светкавично за китката.-Това пък какво беше?-изфъфли във възглавницата и надигна глава.

Щом ме видя будна,се сепна и спря насред движението.

-Какво?-любопитно
попитах,развълнувана от това което сигурно се въртеше в главата му.

После обаче се сетих,че той никога нямаше да ми каже. Дори да беше липсата на тоалетна хартия.

-Спа три дни.-отбеляза.-И сега си бодра като краставичка.-продължи.-Какво,хапчета ли вземаш?

Отворих уста да кажа нещо,но от там не излезе нищо. Прихнах да се смея на странната му физиономия.

-Ти си отка-не успях да довърша мисълта си.

Остро главоболие заплаши да ме прати обратно в страната на забвението,а ръцете ми отказаха да ми се пидчинят.

-Свързването?-прошепнах,но Нериус не беше в по-добро положение от мен самата.

Вдишах през стиснатите си зъби и му се нахвърлих като пиявица. Не се сещах за по-прилично описание на това,как се хвърлих върху него и едва ли не,го погълнах с уста. Секс бога с кадифена коса простена и ме придърпа към себе си.

-Как ни спаси?-успях да продумам измежду целувките.

Дланта му се заплете в косата ми,където започна да разтрива схванатия ми врат и да я разтиля по гърба ми,с нежни подръпвания.

-Преплувах цялото разтояние и после ни изтеглих чрез ледени стълби.-отвърна с дрезгав глас.

Измърках,когато се наместих удобно върху тялото му и обкрачих ханша му. Почувствах се разголена и понечих да се отдръпна,но ледения войн ни преобърна и сега аз бях под него. Ерекцията му се притискаше срещу входа ми и напираше да нахлуе в мен. Полярния му дъх беше напоен с мента и когато погъделичка ноздрите ми,кихнах.

-Съжалявам.-казах.

Нериус се подпря на дланите си. Мускулите на ръцете и торса му изпъкнаха,а ключицата му ме изкушаваше да я захапя. По бузите му изби...руменина?

-Притиснах ли те? Знам,че не ме искаш,но...

Очите ми се разшира и дъхът ми заседна в гърлото.

-Съжалявам,че се държах като магаре. Какво си помисли,че имах предвид?

Нериус почервеня още повече.

-Ти да не би току що да се извини за държанието си спрямо мен?

Стиснах клепачи.

-Така мисля.-изтъкнах.

И той се засмя. Искрено,дълбоко и неконтролируемо. Застинах като статуя под него. Това беше най-сладкия и приятен звук,който беше докосвал ушите ми през всичките 30 години от живота ми до момента. Толкова мъжествен,но същевременно красив и удивителен.

Корема ми се сгря. Мисля,че хората го наричаха пеперуди,но определено там нямаше насекоми.

-Направи го.-тихо казах,когато смехът му намаля и постепенно притихна напълно.

На врата му имаше някаква верига с метална плочица. Пресегнах се и я закачих с показалеца си. Пишеше кръвната му група,име,пост и място на раждане.

-Какво е това?

Брюнета наведе глава към източника на въпроса ми.

-Бях военен. В човешката война. И в двете всъщност.-призна.

Издишах насъбралия се въздух в дробовете си.

-Направи го!-повторих настоятелно.

Сега очите му бяха светли. Бистри. Чисти и препълнени с емоция.

Изсъсках,когато бавно приникна в мен и увих ръце около тялото му. Надигнах се и вдишах от неземния му аромат. Истински,неопитомен мъж. Бог.

-Усещаш ли го?

Кимнах,преплитайки пръсти в коприненомеката му коса. Свързването избухна като милиони съзвездия,показвайки ми Вселената. Началото на всичко. Малко по-късно,видях на бързи обороти целия живот на своя вречен.

Щастие. Имало е толкова много щастие и безгрижност. Всички около него винаги са се усмихвали,смеели са се и са се забавлявали. Нериус е бил точно такъв,какъвто си бях представяла,че би бил един бог на забавлението. Организирал е празненства в двореца,постоянно е ухажвал огнените ни жени и винаги е бил джентълмен. Човеците пеели песни за него на събирания. Но после се появила Сакреб. Красива русокоса богиня на екзотичните езици и лятното слънцестоене. Маловажна. Нериус вече бил привлечен от моето минало прераждане-Кетрин.

Като богиня на бурите,тя е имала дълга до под кръста,кафява коса и сиви,войнствени очи. Невиждана често комбинация,която го пленила моментално. Но тя била войнствена за него и често не пожелавала да говори с безгрижния Нериус. За това той и приел предложението за брутално подчинение пред Сакреб.

Ала не след дълго,интереса му към Кетрин прераснал в чувство. Като бог на забавлението,за него любовта била нещо много далечно. Но щом се сблъскал с Кетрин,започвал да иска забранени неща. Забранени,защото Сакреб я заплашила.

Пожелах си да пропусна всичко останало,защото го бях виждала в сънищата си. Всяка нощ след раждането ми същите моменти от миналото на баща ми преминаваха през съзнанието ми,напоени с ябсолютно същите емоции.

Притиснах се силно към Нериус. Ума ми отказваше да го приеме като нещо друго,освен мой.

"Мой."

"Моя."-отвърна познатия еротичен глас на неизказаните ми гласно думи.

Отворих рязко очи от шока,следван от цялостното осъзнаване.

Бях се предала. Стените бяха свалени и Свързването беше приключило.

-Богове...-простенах.

Секунда по-късно последва и оргазма.

------
Vote⭐___Comment#__Share.

Sant Anel: Инатите бяха победени от съдбата. 😅