Моля,прочетете главата преди това! ⤴
-------
Балтейн
-------

Раян протегна пръстите си към мен и аз му позволих да ги прокара по бузата ми. Не беше важно,че той ме докосваше. Беше това,че живота ми на Белинда Слейд се разпадаше и аз нямаше какво да направя. Знаех ги тези жълти списания: едно пуска "експлузивната" си новина и до утре целия САЩ ще говори за това. Бях предала народа си.

Затворих очи и започнах да мисля какво да направя. Не можех да се свържа с родителите си. Трябвяше да измисля начин самите те да дойдеха при мен. Но как?

Отнесена в мислите ми за спасително въже,бях изключила,че Раян ме докосваше. Че изобщо бе тук. Ръцете му пробягваха по раменете ми. Силата ми се спотайваше някъде вътре в мен,но след като устните ми бяха грубо завзети,водата забълбука като вулкан под кожата ми.

Пръстите на ръцете и краката ми започнаха да изтръпват,а аз си нямах никаква представа по каква причина. Пред мен всичко загуби фокус и този път наистина изпаднах в транс.

***

Чувствах се безтегловна. Сякаш някой беше изсмукал вътрешностите ми със сламка и бях останала само куха обвивка. Устните ми бяха като слепени,но тялото ми се удряше в предмети,макар да не усещах ударите. Със сигурност имах много синини.

"Дишай."-съзнанието ми извика образа на Нериус,който винаги ми казваше да се успокоя и да поема дълбоко въздух.

Така и направих. След първите десет вдишвания,започнах да се чувствам по-отпусната. Но мозъка ми мислеше забавено и нямах никакъв рефлекс. Движенията ми бяха спряни като от стоманени вериги,а мрака около мен само ми подсказваше,че бях в затворено пространство.

"Може би е кола?"

Премихагах бавно. Чувствах роговицата на очите си суха и езика си подут.

Раян ме беше дрогирал.

"Ще го убия!"-изревах безмълвно и адреналина прескочи под пръстите ми. Син блясък премина през вените ми,щом призовах силата си. Капака на автомобила излетя от мощната сила на вълната която създадох. Извиках водата си и тя се сля напълно с мен,помагайки ми да възвърна контрола над ръцете и краката си. Скъсах белезниците,които явно бе успял да сложи на ръцете ми,докато съм халюцинирала.

-Раян!-изръмжах.

Пътувахме през магистрала и беше още вечер. Това щеше да рече,че щяме да имаме по-малко свидетели. Направих воден камшик и отнесох едно дебело дърво. Повлечено от инерцията,то се заби в началото на колата и тя пое извън асфалтирания път. Младия мъж явно бе изгубил власт над кормилото и сега се влачехме през високата трева в недокоснатата от човека,част на покрайнините. Или където изобщо бяхме.

Скочих в движение и улових задницата на лекия атомобил. Тъмно-синият Форд ме повлече напред,но аз забих крака в пръстта и само пет метра по-късно,той спря да се движи. Изкъртих вратата на шофьора и извадих пияницата.

Страх и перверзна задоволеност припкаха с корабчетата в очите му,но за негово нещастие,днес нямаше да плават заникъде. Хванах го за яката и го забих в тревата.

-Още ли съм секси?-изсъсках в лицето му и забих круше в скулата му,предизвиквайки звучно пук.

Младия хлапак изплю кръв и се ухили срещу ми.

-Дори повече.-каза.

Дишах през стиснатите си зъби,но успях да се увладея. Оставих го да лежи там и потърсих телефона му. Трябваше да е някъде в колата.

-Богове,благодаря!-простенах,щом го намерих на пасажерската седалка.

Сграбчих малката джаджа и набрах номера на Никалъс. Трябваше да проверя дали е добре. Ала линията даваше свободно.

Заповядах си да се успокоя и набрах номера на втория си най-близък човек.

-Алексис!

-Боже,Бел,къде си? Знаеш ли какво се е случило?-веднага ме обствеля с въпросите си.

Нима и последния един ден е бил халюцинация?

-Ах,Балтейн,извинявай! Още не мога да свикна. -засмя се и се поправи,отговаряйки на дилемата ми и незададения въпрос.

-Какво?-тихо попитах и хвърлих заднешком поглед на Раян.

Беше се изправил в седнало положение и наместваше челюстта си.

-Никалъс е бил прострелян в гърдите. Имал е късмет,защото стрелеца е бил пълен некадърник и не е умрял. Закарали са го в централната болница и са го настанили в спешното отделение. Сега съм там,защото когато не си вдигнала,позвъняха на мен. Къде си?-говореше бързо и уплашено.

Всеки мускул под кожата ми се стегна като менгеме. Това беше невъзможно! Раян не би направил подобно нещо.

"Дали?"

-Мамка му!-промърморих и се качих зад волана.

Включих двигателя и дадох на задна,зарязвайки нещастника сам.

-Белинда!-изкрещя негодника и се затича след мен.

Посочих му среден пръст и го забих отново в земята,правейки воден юмрук над него.

-За последен път ти се разминава.-обещах под нос и подкарах с мръсна газ към Алексис и Ник.

-----
Нериус
----

Цяла вечер не ме свърташе на едно място. Накрая реших,че няма нужда да се въртя в леглото и просто трябва да започма деня си от сега. Нахлузих долнище на анцуг и слязох в тренировъчната зала.

Вече два часа биех по моделите с дунапрен,а по гърба ми се стичаше студена пот.

-Шефе,имало е наблюдение на външни имформатори около завода в 16:50.-нахлу Даск през вратата.

Без да спирам да нападам въображаемия си опонент,отговорих:

-Тед Барнс усведомен ли е какво се случва с фирмата му?

Новия ми работник се закова на място,в търсене на отговор.

-Но той не е опълномощен...

Прекъснах го сурово.

-Напротив.-казах.

Блондинът извади таблета от мястото на стената и претърси информацията.

-Моя грешка шефе. Но той не е приел работата и не е стъпвал в длъжност.-обясни,четейки вътрешните новини на Файв Гънс Индъстрийс.

Объркан,не нанесох удар и бездушния модел ме бутна назад. Хвърлих тоягата към пода и тръгнах към подчинения си. Взех таблета от ръцете му и прочетох абсолютно същото сам.

-Мръсен предател.-промърморих ядосано и върнах електрониката на Даск,изхвърчайки през вратата.

-----
Балтейн
-----

Нощния вятър все така шибаше косата през лицето ми,но аз не спрях да се изкачвам нагоре по тръбата. Когато стигнах стаята,в което пишеше,че бе настанен Ник,се преметнах на перваза и ловко се залових за дограмата. Прескочих през три прозореца,докато не се озовах на този,който желаех.

Очите ми се заковаха за болничното легло,а дъхът ми се удари в стъклото и замъгли гледката. Почистих мъглявината с пръсти и подпрях чело на студения прозорец.

-Ник.-прошепнах.

Гърдите му се повдигата едва забележимо,а въздуха му биваше филтриран с кислородна маска. По цялата ръка имаше игли със системи. Превръзката бе потънала със засъхнала кръв.

Горещи сълзи покапаха по бузите ми. Свих устни,за да не издадам някакъв измъчен стон и да потечех като река.

-Бъди силна!-заповядах си.

Но когато подскачащата линия,показваща сърдечния му ритъм започна да замира,лекарите нахлуха в стаята и очите ми зърнаха уплашената Алекс в коридора,седяща пред вратата,просто не издържах.

Скочих назад. Тялото ми летеше като птица,а мислите ми спряха. Исках да сложа край на болката,както Нериус бе направил. Както продължаваше да прави.

Така осъзнах,че всъщност имах чувства към студенокръвния задник. През цялото време бях залъгвала себе си,бях се самолишавала от истината и съм крила признанието в ямата на срама. Джордж беше прав-аз бях затънала до гуша в лайната. Родителите ми дори си нямаха на идея каква грешка бяха допуснали,пращайки ме сред хората.

Осъснах,че сблъсъка със цимента нямаше да ме спаси от съдбата ми. Точно секунда,преди да се размажа от падането,се хвърлих към покрива на една кола. Също така разбрах,че единствения начин да накарах майка си да довлечеше измамния си задник тук,бе да предизвикам хаос.

Усмихнах се тъжно и тръгнах изцедена към дома си,за да взема единственото нещо,което бях взела със себе си при падането ми от Божествения град.

------
Vote⭐___Comment#__Share.

Sant Anel: Остава още малко до края хора! Ако имате още въпроси за Нер и Балти,очаквам ги долу в коментарите.✌❤