Балтейн
-----

Изчаках докато доктора излезеше от стаята,за да покажа,че бях будна.

-Може ли чаша вода?-тихо попитах.

Младия брюнет се завъртя прекалено бързо и се блъсна в тръбата за системите ми. От нея висяха торбичка вода и друга с медикаменти.

-Ти си жива!-засмя се и изплака едновременно,като някоя глупава тийнейджърка.

Не бях свикнала на толкова емоционални мъже около себе си. Баща ми беше коравия мачо. Никалъс беше повече усмихнат,отколкото разговорлив. А Нериус...дори не можех да пробия с бургия дебелия ледник.

-Защо,мъртва ли трябваше да съм?-исумтях,но се закашлях.

Раян взе бутилката с минерална вода от масата и развъртявайки капачката,ми подаде да пия. Изпразних цялото шише,ала жаждата не си отиваше.

-Още.-казах.

Синеокия се впусна в търсене на друга бутилка,но не успя да намери втора в стята. Вдигна показалец в знам да почакам и каза:

-Почакай минутка.

Затворих очи. Минутите започнаха да се нижат,а от него нямаше и следа. Силно уморена,открих някакви сили за да се повдигна от легото. Но тогава се случи предреченото от Нериус:корема ми се сви и не ми остана никакъв избор,освен да се освободя от храната в стомаха си. След него обаче стана още по-лошо.

-Майчице!-прошепнах и се улових с две ръце за главата.

Това беше Ада. Със сигурност демоните танцуваха щастливо върхи котел,предназначен за белокоса богиня на водата.

Студенокръвния,бездушен леден се бе оказал прав. Болката ставаше все по-силна с всяка секунда,а движенията и мислите ми-ограничени. Скоро сигурно нямаше да помня името си.

Увих чершафа около тялото си,понеже бях по някаква тънка прозираща нощница и се затичах към прозореца. Не ми пукаше дали някой щеше да ме види. Тази болка убиваше здравия ми разум и щеше да ме превърне в чудовище. Щях да съм заплаха за всички.

"Добро време да тестваш контрола на водата си."-посочи вътрешното ми аз.

Стъклото се счупи мигновено и се насочих право надолу. Твърдия асфалт се срещна с босите ми крака. Скоростно се претърколих по него,спирайки се чрез челен удар с червен пикап. Алармата на колата се включи и разгневения притежател се нахвърли към мен. Изритах го в корема и го блъснах във вратата,приспивайки го за известно време. Задаваше се поредната верижна реакция,но останалия ми здрав разум ме поттикна да се кача зад волана и да подкарам към Ню Орлиънс.

Шофирах като пияна. Тоест,блъснах се в няколко дървета и пикапа беше сплеснат на палачинка,но още вървеше. Всеки полицай,усмелил се да тръгне след мен биваше прибиван. Нямах време за губене,иначе щях да убия и двама ни. Той изрично ме беше предупредил,че болката щеше да е еднаква и за двамата. А моята беше опасно близо до убийствена.

Поемах си дъх през зъби и стисках волана до побеляване на пръстите. Кракът ми натискаше педала без мярка и само боговете ми бяха свидетели как ме катастрофирах злополучно. Така де,колкото по-зле можеше да е от сблъсък с дръвче. Когато пеминах табелата за града,започнах да бибиткам на всеки автомобил,за да си спечеля допълнително време. Но не знаех накъде да продължа.

-Господине!-извиках и намалих пред един възрастен мъж и внучето му.-Накъде да поема за фирмата Файв Гънс Индъстрийс,която произвежда оръжия?

Възрастния мъж разтри набръчканото си лице и посочи с трепереща от старост ръка към запад.

-Благодаря!-усмихнах се леко.

Дадох газ,когато се сетих за нещо важно. Набих спирачки,така или иначе не бях тругнала още.

-Знаете ли...-келебливо заговорих.-Можете да разчитате на богинята Балтейн. Ако някога имате нужда от помощ,повторете името й и тя веднага ще се отзове.

Дядото ме изгледа объркано и замърмори нещо. Не след дълго обаче кимна и ми махна да вървя. Отново натиснах педала и се насочих към крайната си цел.

----
Нериус (16+) ⚠
----

Миришеше ми на дезинфектант с лимон. Размърдах се несигурно и отворих лекичко едното си око.

-Шефе!-проехтя вика на Ханс отзад дебелата врата на спалнята.-Преводачката е тук и ...

Вратата беше изритана с всичка сила и горната панта се разби. Вътре влетя синеокото искушение,с името Балтейн. Бялата й коса се развя като балдахин,когато тя се наведе и ме улови за яката на ризата. Силните й ръце ме задърпаха към банята и тя просъска на Ханс да се разкара. Заповед,която той отказа да изпълни,навличайки си гнева й.

-Секунда.-обеща и ме остави до душ кабината.

Чух звуци от борба,преди тя да се върне и да заключи вратата на банята,а миг по-късно да развърже връвта на роклята си.

"Но това не е рокля,глупако!"

-Защо си с болнична нощница?-дрезгаво простенах и главата ми пинечи да падне назад,но тя постави ръка под нея и ме придърпа към себе си.

Никога преди не се бях чувствал обездвижен и безчувстен,а сега едва усешах докосването на собствената си вречена.

-Млъкни. Достатъчно лошо е,че изобщо съм тук.

Приближи лице до моето и сля устните си с моите. Изръмжах тухо,за да не я подплаша от силата на възбудата,която ме заля. Таза й се тласна нагоре и тя отри слабините си в мен. Меките й пръсти си проправиха път в косата ми,преди да я заскубе като котка.

Всяко докосване,всяко малко движение от страна на моята вречена срещу кожата ми,ме наливаше с адреналин и пропъждаше умората,заедно с нечовешката болка. Съвсем скоро можех да движа цялото си тяло,без да ми коства почти нищо. Увих ръце около стройното й тяло и плъзнах длани по дължината на гърба й. Никога нямаше да ми омръзне да докосвах тази жена. Кремавата й кожа беше най-добрия афродизиак,съществуащ някога.

-Искаш ли да вземем душ заедно?-предложих,хапейки плътната й долна устна.

Отговора й бе гърлено мъркане и по-силно скубане на косата ми. Поставих длани под стегнатия й,разкошен задник и я вдигнах от студените плочки. Чрез докосване насляпо завъртях кранчето и водата се изля върху телата ни,правйки морки пътеки където успееше да достигне. Бялата й коса се полепи по гърдите й,а зърната на водната богиня се втвърдиха пред гладния ми поглед.

-Девствена ли си?

Когато Балтейн поклати глава в знак на отрицание,осъзнах,че тайничко се бях надявал да каже да. Исках да съм първия мъж,опознаващ тялото й. Първия,който да се наслаждаваше на стенанията й и да проследяваше с език сласките й устни. Исках да беше моя.

Този факт ме накара да се закова на място,но палавите пръсти на вречената ми се спусанаха плавно и изскусително по корема и гърдите ми,заиграха се с линийте на татийровката ми и накрая се вмъкнаха под ластика на боксерките. Очите й ме погледнаха с изненада и ръката й се отдръпна незабавно.

Намръмръщих се и улових нежно китката й.

-Какво?-попитах,очаквайки най-лошото.

Но вместо това тя скри лице зад косата си и прошепна срещу гърдите ми:

-Огромен си.

Добре,че бях с гръб към стената,иначе щях да падна назад и да повлечех и двама ни. Смях се зароди в гърлото ми,но аз го спрях навреме и внимателно избутах меката й пяжина от бели кичури.

-Знаеш ли,че това е единственото хубаво нещо,което си ми казвала някога?-тихо прошепнах в ответен отговор.

Звук между стенание и дихание се откъсна от пухкавите й устни и по бузите й изби руменина.

-Не искам да си такъв.-пропляка.

Намръщух се още повече.

-А какъв ме искаш?-попитах, укоражително милвайки гърдите й.

-Груб.-простичко каза и сякаш натисна невидим бутон,който не бях подозирал,че имаше.

----
Vote⭐___Comment#___Share.

Sant Anel: Ехо! Тук,да,точно тук! Вашата Sant Anel се нуждае от мнения,но ви благодари от все сърце и за това,че гласувате.

Отново ще помоля да зададете въпросите си към Нериус и Балтейн,за да разберете отговорите в интервюто. Обич за всички! 😊😄❤💋💋😍😙