Балтейн
-----

По някое време забелязах,че слънцето не падаше пряко върху кожата ми. Пресегнах се докато хлапака беше пред мен и хвърлих малка водна бомба нагоре. Водата се плисна в нещо твърдо и покапа обратно надолу,водена от силата на гравитацията.

-Това прилича на оранжерия.-изтъкнах.

Раян повдигна рамене и спря пред стъклена врата,пряко водеща към засната част на огромна къща. Не изглеждаше скъпа като тази на шефа на Файв Гънс Индъстийс,но когато запристъпвахе навътре,открих нейния собствен чар.

Най-различни оръжия от всякакви материали и епохи висяха по стените,наслагани по первази,секции или поставки. Някой,като буздугани и мятащи диксове,висяха на метални кукички,пряко към стените. Мечове,саби,ножове,ками...беше претъпкано с реликви от миналото на човеците.

Подсвирнах и когато Раян се обърна,не се сдържах:

-Твои ли са?

Половинчата момчешка усмивка разцъфна на истните му.

-На кого другиго?-парира.

-Сам ли живееш?-ококорих се,но после си заповядах да остана неутрална.

Раян потри брадичка и в очите му пробагя щастие и веселие. Той се радваше,че аз проявявах интерес и че изобщо говорех с него,но по-добре да не си правеше изводи,защото аз бях богиня и това беше нещо познато за мен. Подобни оръжия имаше в Небесния дворец и това изобщо не трябваше да му се вижда като флирт или въодушевление.

-Не,имам работници. Същото е като в къщата на шефа ти,но за разлика от него аз не си падам по излишния шум от външната страна на жилището си. Още два коридора и сме в балната зала,моя скъпа красавице.

Настръхнах,но се окопитих.

-За последен път използваш нарицателното "моя" ,когато говориш за мен,окей?-изимитирах американския жаргон,за да му стане кристално ясно,че вече ми опъваше нервите.

Защо изобщо още бях тук?

"Защото беше отвлечена,а Раян си пада по теб. И иска да изиграеш заедно с него пиесата на Красавицата и Звяра,използвайки името ти,което е същото като на героинята."-напомни ми съзнанието ми и този път беше право.

-Ричърд,донеси ми синята риза.-извика към една от мутрите си и висок плешив мъж изтича към отсрещния коридор,докато ние продължихме да вървим по този.

Накрая,не след много време,Раян спря и ми отвори голяма двойна врата,от бяло дърво,със златни орнаменти.

"Този е по-пренесен и от Нериус."-исумтях наум и прекрачих прага на зала с размерите на футболно игрище и таван,достатъчен да полетеше малък самолет. Издадох странен звук на отвращемие към прекалената показност,която излъчваше от всеки ъгъл това помещение.

-Знам,че не искаш да те докосвам,но те моля да ми позволиш един танц. Красавицата танцува със звяра. -каза Раян с протегната към мен длан,точно както в онзи ден.

Беше успял да се облече и сега татусите му бяха под тъмно-синя риза,с навити до лактите ръкави. Широките му рамене я изпъваха и караха мускулите му да изпъкват. При всяко движение имах усещане,че някое копче щеше да издъхне и да ми избодеше окото.

-Не мисля.-промърморих.

Но малкия нахалник се изви като смог и улови дланта ми,преплитайки пръсти с моите. Издърпа ме към себе си и уви другата си ръка около ханша ми. От далечния балкон се понесе музика на стара плоча с викториански валс и Раян ни задвижи в бавен и емоционален танц.

Съзнанието ми избухна като епична експлозия и пред очите ми падна мрак. Чувствах ръцете,дланите и пръстите му върху себе си. Имах усещания и възприятия,които имах и преди това,но мрака ме обгърна и пред мен се яви старата тронна зала на мъртвата кралица. Десетки богове се вихреха в страстни двужения,минаващи през мен всеки път,щом опитах да ги докосна. Миризма на вино и амброзия погъделичка носа ми,но не можех да вдигна чашата и да отпия от величествения нектар на нашия народ. Един народ. Едно цяло.

-Нариус,няма ли да потанцуваш?-достигна до слуха ми гласа на татко.

Но какво правеше татко тук? Къде бях аз? Протегнах врат и съзрях дълга маса,отрупана с пирове. Агнета бяха изпечени на дебели прътове и сложени цели пред гладния поглед на всеки бог,дошъл на празника. Насред масата седяха двама мъже,всеки от които греховно изкушение и тайната причина за мокрите сънища на повечето огнени богини. Присвих очи за да се съсредоточа в гледката и залитнах като уцелена от стрела в гърдите. Избутах нещо с гърба си ,но се подпрях и продължих да точа врат,в опит да видя какво правеха. И защо бяха в мислите ми.

-Сакреб не ми позволява.-додаде в отговор секс бога,докато присмех се долавяше в думите му,вихрещ се заедно с мелодията.

Сега косата му беше доста къса и кафения й цвят не се забелязваше така лесно. Тази на баща ми бе все така дълга,но сега като чели още повече.

"Къде е майка ми?"

-Нищо никога не те е спирало да се понесеш,следвайки ритъма с всяка една красавица от огнения народ.-отбеляза сухо татко,но после вдигна букал с виолетова течност и я изпи на един дъх.-Коя си набелязал тази вечер?-хвърли му любопитен поглед.

Пленителните очи на ледения бог на забавлението заподскачаха от лице на лице в тронната зала и преминаха през тези на много богини. Пръстите му потропваха игриво по масата и весели пламъци припкаха в ирисите му. Кафявото беше меко,нежно и топло,каквото никога не го бях виждала.

-Искам нещо,което не трябва.-усмихна се хищно Нериус и баща ми се задави с амброзията си.

-Не!-поклати глава и шокирано се взря в очите на приятеля си.-Ще я разгневиш. Много ще я разгневиш. Просто се шегувах! - прошепна и сините му езера се свиха от напрежение.

-Сакреб не ми е вречена,мога да спя с Кетрин.-възпротиви се и избута стола си назад,тръгвайки към набелязаната си плячка.

Баща ми издиша уморено и подпря чело на ръката си,търсейки някого в тълпата. Накрая очите му се пряха на нечие лице и бузите му леко поруменяха. Проследих на къде гледаше и най-сетне открих майка си да седи на ръба на прозореца,потънала в сън. Но аз я познавах добре и знаех,че тя стоеше нащрек за всякакви непредвидени движения.

-Белинда!-нещо топло се изля по гърба ми и остри парчета се забиха по лявата ми длан.-Белинда,чуваш ли ме?

Миналото отпусна хватката си върху мозъка ми и аз отворих бавно очи. Клепачите ми тежаха като олово,а аз висях като пречупена в топлите обятия на Раян. Ужас и уплаха кривяха иначе красивите изививки на лицето му.

-Кървиш!-ахна и сграбчи внимателно ръката ми.

Обърнах се,вече здраво стъпила на крака и видях какво се бе разляло по гърба ми,предизвиквайки гадното мокро усещане. Повреме на транса се бях блъснала в малка масичка с бутилка уиски и тя се бе счупила,а аз бях подпряла ръка на парчетата.

-Изплаши ме.-каза Раян и наистина ужаса се усещаше в думите му.

Кимнах отсечено. Оставих го да почиства малките парчета стъкло от дланта ми. Самата аз не мислех за нищо,докато валса се плъзгаше около нас,носен от въздуха.

Нериус не ме беше излъгал. Той реално никога не е бил очаквал да се промени,но в последствие не му е бил останал избор. Притиснат от смъртта на вречената си и от онази богиня Сакреб,той е изключил чувствата и емоциите си завинаги,сигурен,че никога повече нямаше да му потрябват. Но сега,с мен,той не бе успял да ги задържи и аз се бях докоснала до част от тях.

А най-лошото беше,че започвах да харесвам повече тази му страна. Нямах против да изразяваше повече от емоциите си,даже напротив. Но миналото го беше променило и сега той не беше същия бог.

"Спри да мислиш за глупости Балтейн и се върни в релаността,където си пленник."

------
Vote🌟___Comment#__Share.

Sant Anel: Още веднъж се извинявам,че забавих така миналите три глави. Днес ще пусна още една,но не съм сигурна кога. ✌❤💋🙊👧

П.П. не пропускайте главата преди това,моля. 😁