Нериус
----
-Не платихме храната.-обади се по едно време госпожица Ходещо Бедствие.

-Мислиш за храната,след като видя мъртвото момиче и ужасената бременна?

-Ти знаеш?-възкликна изненадано.

Кимнах и продължих да карам.

-Не ме води в Ню Орлиънс!-заповяда ми с твърд глас,сякаш можеше изобщо да ме накара да направя нещо.

Погледнах я в огледалото за обратно виждане и видях колко настоятелно гледаше. Сериозността не й отиваше. Въздъхнах и при следващия завой поех към стария дом на Релай.

Чу се стряскащ метъл и русото изкушение на седалката до мен се огледа засрамено,преди да се намръщи и да бръкне в джоба си,от който извади смартфон.

-Да?-каза в слушалката.

Не можах да подслушвам разговора й,защото бях зает да шофирам и човека от другата линия говореше тихо. Плюс,че не бях от тези хора.

"Кого залъгваш?"-подигра ми се вътрешния ми глас и аз изръюжах тихо,стискайки с две ръце здраво волана.

-Но...добре...пред нас?...Да,страхотн!-пауза.- Обичам те!-завърши и затвори.

Не казах нищо,макар да псувах като моряк безгласно. Значи чувствата й към онзи хлапак бяха истински.

"Усложненията винаги правят нещата по-забавни."-истъкнах наум."Но може и по-болезнени."-дипълни съзнанието ми.

Завих към улицата на имението и спрях пред дома на Балтейн. Тя тръгна да отваря вратата,кога положих внимателно ръка на нейната върху дръжката и казах:

-Може ли да ти задам няколко въпроса? Просто ми е любопитно.-усмихнах се несполучливо на една страна.

Видях интерес и вълнение в мастилените й зеници,преди да отдръпне длан от вратата.

-Имаш няколко минути.-заключи и се облегна в седалката.

-От колко време си сред хората?-изтрелях набързо въпроса си,за да не губя излишно време в протакане.

Тя изви вежди в замислено изражение и разтри слепоочието си с тънките си пръсти.

-От две години и няколко месеца. Защо те интересува?-поинтересува се.

Свих устни и минах с език през зъбите си.

-Не ми каза защо ме излъга за името си.-напомних й.

Една пепелно-руса къдрица се излиза от останалите кичури и падна пред лицето й. Тъкмо щях да посегна и да я върна зад ухото й,когато тя сама я избута назад.

-Но аз победих!-запротестира.-Майчице,как е възможно преди толкова малко време да сме станали свидетели на катарстрофа и смърт,а сега да спорим за нещо толкова глупаво?-перна се през лицето и изумено повдигна вежди.

Обърнах се напълно в седалката и я огледах изцяло: бялата й коса,растяща така още от раждането й блестеше в сребърно на мекото следобедно слънце,в ужасяващо секси контраст със сините й очи. Стройното й,перфектно оформено тяло допряно до вратата на автомобила,сякаш се притискаше натам,за да се отдалечи от мен. Слънчевия загар на кожата й. Неосъзнатите малки движения с пръсти,които вманиачено повтаряше при тревога.

-По-добре така,отколкото да губиш времето си за минали моменти,които не можеш да промениш.-изръсих несъзнателно.

Очите й се разшириха и тя ме погледа така,сякаш ме виждаше за първи път. Прийска ми се да забия чело в кормилото и да си разбия мозъка в него.

-Да,прав си,но това не променя нищо.-призна.

-Така е.-повторих думите си от онзи ден,когато тя ми затвори по телефона,лъжейки,че не й харесваше да съзарцава небето вечер.

-До..-тя се сепна и явно си напомни,че за нея аз бях копелето,което нямаше чувства.-Дано не те видя повече.-поправи се,макар да го каза меко и без изобщо да го мислеше.

Отдадох й чест с пръсти и щом беше извън купето,натиснах педала до край. Точно се бях подготвил да тръгвам,когато тя се завъртя и се хвърли на врата на младия мъж от онзи ден. Мисля,че беше гаджето й Никалъс. Хлапака й даде някаква рисунка,която не можах да видя и тя изпадна в невероятнаа меланхолия.

Хванах се да стискам зъби и да залеждам коженото кормило. Изругах,без да знам какво ми ставаше и подкарах бясно към Файв Гънс. Това щеше да е едно от най-продължителните и натоварващи пътувания и вместо пет часа,верятно щях да се чувствам като преживял още една война когато пристигнех.

------
Балтейн
-----

-Съжалявам за онзи ден,наистина!-извини се искрено Никалъс и очите му ме погледнаха жално.

Не му бях ядосана за нищо,но реших да извлеча някаква полза от положението.

-Ще ми се отплатиш,като дойдеш с мен на пикник.-ухилих се злорадствено и разтрих ръце,като някой дявол.

Ник се засмя на действията ми и прие. Накарах го да ме изчака за да вляза и да взема храна и одеяло,преди да се качим в Пежото ми и да отидем в Сентръл Парк-мястото,на което бяхме мислили да отидем преди.

-Ник,съжалявам за колата ти.-казах виновно.

Никалъс предложи да шофира и аз на драго сърце му дадох ключовете от Люси. Да,така бях кръстила колата си!

-Няма проблем,така или иначе щях да я сменям.-повдигна рамене безгрижно.

Подсмихнах се мъчно на опита му да ме излъже.

-Не,нямаше.-тъжно изтъкнах.

Ник се засмя изкуствено,за да разведри обстановката. Много добре знаех колко време и усилена работа по поръчки на шибани старци му бе отнело да събере парите за Дачията. Той беше привързан към нея,точно както и всеки мъж към автомобила си.

-Но онази гръмотевица от нищото...еха!-подсвирна.-Беше плашещо,но тол..-тук го прекъснах.

-Стига вече!-вдигнах ръце и го изгледах лошо.

Не исках да си спомням за второто ми сблъскване с Шират.

"Дори сега ме побиват тръпки като се сетя за онова зло!"-исумтях умствено.

Спряхме на синя зона и Ник плати за два часа. Два часа,които прекарахме в зяпане на лебедите в езерото и замеряхме жабите с пуканки. Беше много отпускащо,като имах в предвид изминалата седмица. На връщане нямаше как да не се понатискаме,защото това беше традиция на двойките след всяка среща. А тови си беше среща.

-Карай до вас,а аз ще се прибера сама.-дадох му идея и го целунах отново.

Звънкия му смях за сетен път погали ушите ми.

-Пречиш ми да шофирам и ще се блуснем в някое дърво.-засмя се силно Ник.

Знаех,че не го казваше нарочно. Предполагах,че дори не осъзнаваше какво бе казал.

-Това не е нещо,с което да се шегуваш. Ако те разконцентрирвам,повече няма да го права.-убедено казах.

-Не съм имал предвид това.-въздъхна раздразнвно и спря пред дома си.-Обичам те.-усмихна се и целувайки ме за довиждане,ми помаха и напусна автомобила.

Присветках с фарове за да го развеселя и го проследих с поглед как влиза в апартамента. Изпуфтях многократно,докато се премествах на шофьорксотл място.

"Балтейн,такъв мързел си! А можеше просто да слезеш и да заобиколиш!"

Махнах с ръка за да пропъдя нахалния си вътрешен глас и се върнах на нашата улица,спирайки на алеята. Изключих двигателя и се заклатушках уморено като някое изцедено зомби право към входната врата. Сетих се,че ключовете ми трябваше да са някъде в жабката на колата и че вече не ги носех на ключодържателя с тези на Люси.

Завъртях се в кръг и ръмжейки на всяка крачка,започнах да се връщам обратно към Пежото.

В тъмнината не видях какво стоеше пред мен и се блъснах в топло,мъжко тяло.

-Красива,красива госпожице Слейд.-усмихна се познато лице в мрака на нощта.-Да не те изплаших?

Отърсих се от ръцете на самоуверения механик от двора на Нериус.

-Какво правиш тук?-отбранително контрирах.

Раян,ако не грешах за името му,извади кутия цигари и запали,а когато всмука от никотина,го издиша продължително в лицето ми. Нито един мускул в мен не трепна,изчакващ неочакваното.

-Искам просто да дойдеш с мен.-весело отвърна и се зайгра с фаса между палеца и показалеца си.

Отвратена,посочих с пръст към вредния малък цилиндър:

-Вредни са.-отбелязах.

Младия сексапил примижа изучавайки ме и леко се приведе напред.

-Няма да ми навреди толкова,колкото Ричърд ще нарани твоето момче. Нали така,Белинда?-издиша името ми като ертична ласка,но същевременно натърти на него,намеквайки скритото значение.

Издишах през зъби и повдигнах ръце за да го нападна,но това нямаше да ми помогне. Ник беше заловен от някакви глупаци,а Раян ме беше подлъгал с миловидното си излъчване.

"Колко си глупава Балтейн!"-извика съзнанието ми и поклати разочаровано глава.

-Къде е Ник?-прошепнах бясна,едва сдържаща гнева си.

-Просто ела.-раздалечи ръцете си и ме повика с поглед.-Няма да те нараня,заклевам се. Това няма нищо общо с теб.-каза.

-Ти не си напълно с всичкия си,а?-попитах,но увих плахо ръце около него.

Раян ме обгърна нежно и вдиша в косата ми,преди да повдигне някаква кърпичка със отвратителна миризма,пропила се межди влакната.

-Съжалявайм бейб.-извинително ме целуна по челото,преди да потъна в дълбок сън...

------
Vote🌟___Comment#___Share

Sant Anel: Както вече подсказах,никога не си правете прибързани заключения за героите от моите книги. А най-добре и с хора от реалния живот. 😯😣

P.S. Мнения по развитието? 👀☝👐🙈🙉🙅🙆 Sorry,for the late update. 😧